2020 г. със сигурност е най-вълнуващата за южнокорейското кино, тъй като филм от тази страна за пръв път получи номинация за "Оскар", взе четири награди, задмина фаворита "1917" и беше обявен за филм на годината. Освен това режисьорът Пон Джун-хо ще отнесе в Южна Корея и наградата за най-добър режисьор.

Подобно на България, през годините Южна Корея е кандидатствала за наградата „Оскар“ 30 пъти, без да получи нито една номинация, докато миналата година не успя да впечатли целия свят с „Паразит“ – филмът беше номиниран в 6 категории и взе 4 награди, сред които за сценарий, за режисура и за филм на годината. Това е едва 12-ият филм на език, различен от английския, който получава номинация в най-важната категория и е първият, който pечели.

Снимка: Getty Images

И е съвсем естествено да се запитаме – ако Южна Корея може да постигне това, какво пречи на България?

Българското кино на наградите „Оскар“

През последните години българите изпитаха гордост на няколко пъти – Теодор Ушев беше номиниран за „Оскар“ и тази година се размина на косъм с втора номинация. Миналата година пък българинът Димитър Маринов излезе с трибагреник на сцената, като част от хората, които взеха наградата на „Зелената книга“ за филм на годината.

Снимка: Getty Images

Но това са малки победи и не могат да изтрият факта, че от 19 години не сме пропускали да изпратим предложение и през цялото това време нямаме нито една номинация. Всъщност имаме само един филм, който успя да стигне до краткия предварителен списък (9 филма, от които 5 получават номинации) – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.

А България не е сред най-новите страни, които изпращат предложения за номинации. Първото предложение сме пратили още през 1971 г. – за филма „Таралежите се раждат без бодли“. Имаме общо 7 филма от преди 89-а, които са се включили в надпреварата за наградата „Оскар“. Сред тях са „Козият рог“, „Хан Аспарух“ и „Време разделно“.

Между 1990 г. и 2000 г. българското кино стигна дъното. Филми почти не се правеха, а малкото, които излизаха, са заредени със силни политически послания. Естествено малко от тях са подходящи за „Оскар“-ите и никой не се доближи дори до номинация. В този период сме изпратили само 3 – „Маргарит и Маргарита“, „Кладенецът“, „Сезонът на канарчетата“.

След 2000 година българското кино навлезе в своя ренесанс и започнаха да се правят все повече филми. Изборът стана по-голям и от 19 години няма пропуск при изпращането на филм. Няма и номинация.

Прочетете на следващата страница какво е необходимо, за да може един чуждестранен филм да спечели „Оскар“ и кои държави имат най-много >>>