В ерата на #MeToo движението никой не се впечатлява особено, ако във филмите централните роли се изпълняват от жени. Дори напротив – феминистките се обиждат, ако на екрана няма достатъчно женски образи (припомнете си за недоволството срещу липсата на женски образи във филмите на Мартин Скорсезе). Но има един режисьор, който е отдавал заслуженото значение на жените в киното още от началото на кариерата си. Става дума за гениалния мексикански режисьор Алфонсо Куарон, който снес навършва 58 години.
За женските персонажи във филмите на Алфонсо Куарон
Още с първия си Холивудски филм през 1995 г. – екранизацията по романа „Малката принцеса“ на Франсис Ходжсън Бърнет, Куарон показа, че познава и разбира жените и може да създаде филм с женски главен персонаж, който да е едновременно нежен и интересен. Три години по-късно режисьорът екранизира друга безсмъртна класика – „Големите надежди“ на Чарлз Дикенс. Във филма той не само премести действието от Лондон в Ню Йорк, но и измести фокуса на цялата история не токова върху мъжкия персонаж, както е в книгата, а по-скоро върху женския (в ролята беше Гуинет Полтроу).
За следващия си филм Куарон се върна в Мексико и създаде филма, който му донесе най-голяма световна слава до този момент – „И твойта майка също“. Изпълненият със секс филм разказва за последните дни на умираща жена, която тръгва на пътешествие с двама младежи.
През 2004 г. Куарон беше избран да замени Крис Кълъмбъс като режисьор на третия филм за Хари Потър. „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ е най-отличителният филм в поредицата и оценките на феновете са поляризирани, но без съмнение филмът трудно може да се забрави. Светът на „Хари Потър“ стана по-мрачен под ръководството на Куарон и много по-различен от предишните две части. Дори в този филм режисьорът успя да измести фокуса на историята от Хари Потър върху Хърмаяни Грейнджър.
Следващите три филма на Алфонсо Куарон го утвърдиха като един от най-добрите майстори на киното. Той създаде филмите „Децата на хората“ (2006 г.), „Гравитация“ (2013 г.) и „Рома“ (2018 г.). Всеки от тези филми имаше женски персонажи в главните роли и получи много номинации и награди.
В „Децата на хората“ се разказва за едно мрачно бъдеще, в което хората са загубили възможността си да се размножават. В центъра на историята е млада жена, която по някакъв начин е успяла да забременее и да роди и всички искат да имат майката и бебето. В „Гравитация“ пък почти изцяло участва единствено Сандра Бълок в ролята на жена космонавт, носеща се в орбита около Земята.
Без съмнение най-впечатляващ е филмът „Рома“, който е полубиографичен и разказва историята на прислужница, вдъхновена от детегледачката на самия Алфонсо Куарон. И именно този филм ни даде най-добра представа защо Куарон предпочита да използва женски образи във филмите си.
За липсата на мъже в живота на Алфонсо Куарон
Точно като малкото момче в Рома, Алфонско Куарон е имал детегледачка, наречена Либо, с която е бил много близък. Той признава, че като по-малък ѝ е казвал „мамо“, а когато е станал на 8-9 години е започнал да мечтае да се ожени за нея.
Другото важно нещо, което е общо между Куарон и момчето от филма е, че той също е живял без баща и не е имал мъж като модел за подражание в живота си: „В живота ми имаше отсъствие, както и в живота на майка ми и в живота на Либо. За всеки от нас някой си беше отишъл и винаги ставаше дума за мъже. Единственото, което беше постоянно около мен, бяха жените, които заставаха начело и отглеждаха семейства. И липсата на мъже.“
Отношенията в семейството му и с детегледачката дали на Куарон един поглед към живота и душите на жените, какъвто повечето момчета никога не получават. Той видял жените като чувствителни и раними, но също така като силни и решителни.
От друга страна това му позволило да осъзнае, че демонстрирането на сила при повечето мъже е само маска, с която се опитват да скрият колко са уязвими всъщност. По тази причина и една от любимите сцени на Куарон от „Рома“ е тази, в която приятелят на Клио (прислужницата, създадена по образа на Либо) демонстрира уменията си в бойните изкуства чисто гол. Той иска да изглежда застрашителен, но е смешен.
За детската смъртност във филмите на Алфонсо Куарон
Друг мотив, който се повтаря в последните три филма на Куарон е детската смърт. В „Децата на хората“ мъртви са децата на цялото човечество, в „Гравитация“ героинята на Сандра Бълок е загубила детето си, а в „Рома“ бебето на Клио се ражда мъртво.
Куарон, който също е баща, обясни в интервю за сайта theatlantic.com, че за него най-плашещото нещо е да загуби сина си. И това е ужас не само за него, а и за повечето хора, тъй като инстинктът ни за оцеляване ни кара да се грижим по всякакъв начин за осигуряването на потомство.
Има и още нещо – Куарон вярва, че отношението към децата е най-отличителната разлика между мъжете и жените. И демонстрира това в „Децата на хората“, където мъжете започват да се избиват, за да могат да имат единственото новородено на планетата, докато жените се обединяват, за да спасят детето.
Алфонсо Куарон има едва осем филма за 26-те години, в които прави кино, но те са му донесли цели 4 награди „Оскар“ и световно признание. Той е доказателство, че борбата в киното не бива да е просто да има повече жени режисьори, за да се изпълни някаква квота, а трябва да е посветена на това хората да се научат да уважават и разбират всички, без значение от пола им. И тогава няма да има значение дали филмът е правен от мъж или жена. Това бъдеще изглежда съвсем близо, след като имаме мъже режисьори като Куарон, които правят филми като „Рома“ и жени режисьори като Катрин Бигалоу“, които правят „мъжки класики“ като „Точка на пречупване“.
Прочетете кои са най-добрите филми, правени от жени:
