Лора Капустина: Живот и здраве, другата година ще имаме юбилей и сватба

Лора Капустина е една от най-запомнящите се участнички в "MasterChef България" и безспорно една от най-вдъхновяващите. Тя е жена, на чийто стил се възхищаваме, защото определено умее да изглежда красиво, но и да създава красота у дома и най-вече - в кухнята. В следващите редове кулинарната блогърка и инфлуенсър споделя с нас съкровените си мисли за бъдещето и ни предлага своята рецепта за Коледа.

Здравей, Лора, с какво се занимаваш в последно време?
С това, с което по принцип се занимавам. Работя много усилено по блога (High Heels Baking). Като цяло в последно време доста съм се фокусирала върху това да направя времето, което хората прекарват в блога възможно най-удобно за тях – не само откъм разнообразие на рецепти, по-ясно заснемане или обяснения, ами самата функционалност на блога – разпределения на менюта. Паралелно с това си работя и като инфлуенсър в Инстаграм.

Имаш десетки хиляди последователи в социалните мрежи и изключително успешен кулинарен блог. Кога и как дойде идеята ти да създадеш High Heels Baking?
Първо, благодаря за определението, че е много успешен. Аз по принцип съм от хората, които никога нещата, които аз самата правя, не са ми достатъчни и доста се критикувам, така че подобни комплименти много ме радват. А иначе идеята за блога не дойде точно от мен, защото през времето и Иван, и други близки мои приятели ме бяха подтиквали към това да направя кулинарен блог, но минаха няколко години, преди да събера кураж, защото не вярвах, че мога да създам нещо такова, че мога да съм постоянна, че ще има публика. Но пък се радвам, че събрах кураж, защото се оказа, че стига да обичаш това, което правиш, винаги има поне някой, който го намира за интересно.

Разказах на Лора за първата рецепта, която направих напълно сам – бисквити с бял шоколад и макадамия от блога й (моят вариант беше с лешници), и й споделих, че има и други рецепти, които съм набелязал да направя. Обещах й, че ще й пращам снимки, за да следи кулинарния ми прогрес.

Ще се радвам да виждам снимки. Когато хората ми изпращат снимки, съм изключително щастлива. Даже понякога леко припкам като сърничка вкъщи от радост, защото е много приятно да видиш, че не просто рецептата се е харесала на някого на пръв прочит, ами реално е отишъл, купил си е продукти, следвал е стъпките и накрая е толкова щастлив, че да ти прати снимка.

Когато дойде време да правиш рецепта за блога, как си казваш, че това е рецептата за днес?
Много е различно. В последната година гледам да правя сезонни серии в блога. Започна се миналата година с коледна серия, която беше с 23 рецепти и понеже се възприе много добре, реших така да продължа. Аз си набелязвам няколко идеи и преценявам с колко време разполагам, за да мога да ги реализирам, и си преценявам кои смятам, че биха били най-достъпни, защото една от главните цели в рецептите е не просто да са интересни и вкусни, ами реално да са достъпни откъм продукти, материали, които се използват, за да може всеки, който иска, да ги направи (в каря на текста ще откриете сладка рецепта за празниците - б.а.).

Лора не смята, че влогърството е за нея, но е склонна да експериментира с Instagram Reels, защото видеата са доста по-кратки и за 30 секунди можеш да привлечеш вниманието на човека, който гледа. Все пак смята, че снимките са любимото й нещо.

Ти си инфлуенсър и активно публикуваш съдържание в социалните мрежи. Какво обаче наистина мислиш за тях? Имало ли е момент, в който си се чувствала натоварена заради тях?
Аз съм на мнение, че социалните мрежи са това, което ние сами си направим. Ако се фокусираме върху нещата, които другите хора имат, а ние нямаме или се сравняваме с тях, тогава преживяването ни там най-вероятно ще бъде неприятно. Ако обаче вместо това го използваме за място, от което да черпим идеи, или място, от което, макар и интерактивно, да се срещаме с хората, всъщност можем да получим нещо много позитивно. С времето съм се запознала с много хора там, които впоследствие живота и на живо ни срещна и станахме дори приятели. За мен това е много ценно.

Имало е моменти, в които са ме натоварвали, но по-скоро ме натоварва интернет феноменът за хейт без значение дали е насочено към мен самата. Разбира се, когато аз получа коментар, в който няма нищо градивно, а единствената му цел е човекът, който го чете, да го заболи, не ми е приятно, но когато видя и други хора да получават такива коментари ми става много болно и гневно, чувствам се безсилна. Ако хората, които използваме социалните мрежи и интернет като цяло, сме хора, които искаме да предадем позитивно съобщение на света и да вземем нещо позитивно обратно, можем. Ако искаме да е обратното, ще го получим.

Как се справяш с хейта в социалните мрежи? Отговаряш ли по някакъв начин на хората или защитаваш ли себе си или приятелите си?
Зависи от ситуацията. Всичко, което изброи, ми се е случвало. Има случаи, в които просто съм игнорирала, защото знам, че няма смисъл. Ако съм обаче обвинена в нещо, тоест, може някак си да има дискусия, и ако наистина смятам, че съм права, определено се защитавам. Нямам проблем да кажа: „Щом не ме харесваш или щом имаш такова мнение, просто спри да ме следваш.“ Интересното за мен е, че има много ситуации, в които отсрещния отговор е нещо абсурдно: „Защото аз така си преценявам. Ще те следвам, защото искам да ти гледам сеира.“ Аз ако има профил, който не ми харесва, просто спирам да го следвам, защото този човек не е длъжен да живее по моето разбиране за забава.

Какво обичаш да виждаш във фийда си?
На първо място снимки с котки, честно казано. (смях)

Ти самата имаш.
Аз вкъщи нямам котка. Имаме пет котки на вилата, които си отглеждаме там. Една от тях има ексклузивната привилегия да влиза и вкъщи, защото твърде много ми е легнала на сърце. На първо място, в интернет обичам да виждам котки. Фийдът ми е изпълнен с всякакви котки – скачащи, бягащи, събарящи нещо, забавни котки, любвеобилни котки. След това предвид и материала, който качвам в кулинарния профил, ми излизат много колеги от страната или от чужбина, различни десерти и така си се вдъхновяваме взаимно. И мода. Като типична жена имам немалък гардероб и огромна страст към модата.

И високи токчета?
Високи токчета. Макар че да ти кажа честно с това работене вкъщи, цялостно обувките ми са позабравени. Най-често нося или домашни пантофи, или ходя боса, но нищо. Може след време да направя втора версия на блога – да е Barefoot Baking или Slippers-walk baking. (смях)

В началото на лятото видях в Инстаграм, че направи тотален ремонт в кухнята си. Готова ли е вече за нови готварски приключения?
Да, слава Богу, след четири месеца ремонт кухнята е готова. И точно това исках да постигна. Едно на ръка е смяната на визията. Но откъм функционалност, екстра място за съхранение и за работа. Много ми е удобна. Много й се радвам.

Кои са ястията, които най-много искаш да направиш в новата кухня?
Ами на мен ми е най-весело, когато приготвям нещо за някой празник, защото колкото и да си обичам работата, това си е работа и си има едно вътрешно усещане за задължение, докато на семейните празници у нас доста празнуваме, събираме се за Коледа, за Великден. Това ми е най-хубаво да го приготвям там, защото знам, че след като го приготвя, следва едно шумно, хубаво събиране с хора, които много обичам.

Какви ястия обичаш да приготвяш по Коледа? Имате ли някакви традиционни, които приготвяте всяка година във вашето семейство?
Ние като цяло си имаме доста строго разпределение през годините за това кой какво приготвя. Едно от нещата, които приготвя майката на Иван и аз просто обожавам, е една руска салата. Казва се сельодка под шуба. Преди това не я бях яла. Това не е много типично за Коледа за нас обаче си е традиция в тяхното семейство, която аз прегърнах от първото вкусване. Иначе съм ангажирана с погачата и десерта, едва ли ще изненадам някого. Всеки си има някаква роля и е много приятно.

А имате ли традиции, които спазвате?
Има, но с всяка година са леко видоизменени. Например на 24-ти с моето семейство ядяхме постно, спазвайки традицията, докато последните години, откакто празнувам със семейството на Иван, там не е постна вечерята, но пък си е традиция за тях като семейство. Отново нещо, което прегърнах като идея. Има традиция да събираме всички подаръци под елхата, след това Иван го играе Дядо Коледа, а аз Снежанка и ги раздаваме. И също така традицията, че се наяждаме за 15 минути и след това просто ни става лошо, защото сме чакали една година за тази вечеря и всички нямаме търпение. Всяка година си казваме – тази година ще е различно. 15 минути по-късно е същото.

Обичаш ли коледни филми?
Да, много. Мисля, че това цял живот ще ме държи като любов. Имам чувството, че и на 80 години, живот и здраве, да стана, пак ще си пусна „Сам вкъщи“.

Това ли ти е любимият коледен филм?
Може би, да, защото като ни се каже коледен филм, това е първият филм, за който се сещам.

По Коледа как декорирате у дома?
Честно казано с всяка изминала година се опитвам все повече и повече коледна декорация да има вкъщи, но гледам да не плаша Иван. Аз съм склонна да украся всеки милиметър. Иначе – традиционно – елха, миналата година си взехме голяма. Аз съм твърд привърженик на изкуствените елхи, защото, да, ароматът на естествената е прекрасен, но първо ми е тъжно, като умре, и другото, което е, че игличките като изсъхнат, не са никак приятни за почистване. Украсяваме си я, после някоя друга играчка някъде, лампички опъваме.

Какво вдъхновява ежедневието ти, къде намираш вдъхновение?
На много различни места. И те са винаги ненадейни. Буквално ме връхлита. Може да е разговор с някого, може да е нещо, което съм видяла вкъщи или на улицата, може да е спомен за нещо. Може да е аромат или цвят.

Има ли жена, която намираш за вдъхновяваща и защо?
Ами около мен има много вдъхновяващи жени, за което съм много щастлива. Честно казано, бабата на Иван за мен е много вдъхновяваща, защото това е жена, която има изключително много позитивен заряд в себе си и енергия. Аз съм на 29 години и й завиждам за енергията, която има, и си мечтая и се моля един ден на нейните години и аз да имам толкова много енергия. И другото, което е, тя е много изпълнена с доброта. Обожава да готви и да ни храни всичките. Получава й се много добре. Всеки път, като я видя, си казвам: „Искам ето така един ден да имам голямо семейство, което толкова много да ме обича, и да мога да се грижа за него.“

Какво те кара да се усмихваш?
Много неща. Семейството, приятелите, котките – домашни или по улицата – няма значение, добри жестове, когато ги има, хубава идея може да ме накрада се усмихна, хубав спомен или мисъл за бъдещето. Често обичам да се рея в мисли за бъдещето.

Какво най-често си мислиш за бъдещето?
В момента мислите за бъдещето са фокусирани върху тема сватба. Представям си неща, свързани с организацията, самото празненство. Живот и здраве другата година аз и Иван, ние сме набори, ще имаме юбилей, ще има ергенско, моминско, сватба. Въобще, дай, Боже, да дойде, много хубави моменти и като си помисля за тях и си ме усмихват много.

Кое твое качество определяш за суперсила?
То не е толкова качество, а по-скоро умение и това е, че съм се научила да готвя, защото аз много упорито вярвам, че храната сплотява. Храната е по-приятна, вкусна, ароматна и хранителна, ако се споделя. И ми харесва това, че когато приготвя нещо, след това се събираме. Харесва и това да събереш хора и да правите нещо заедно, да изпитвате едни и същи позитивни емоции, опитвайки нещо, наслаждавайки се.

Има ли въпрос, който не обичаш да ти задават?
Зависи от момента. Това, което ми хрумва, е въпрос, който наистина не харесвам да ми се задава на мен или на други жени, е конкретно темата с децата. Когато почнат близки, приятели: „Вие кога ще имате дете?“, това за мен е много силно навлизане в личното пространство. Ние за момента сме избрали да нямаме дете, надявам се един ден да нямаме проблеми, но има познати, които са имали репродуктивни проблеми, и знам колко ги боли жените от този въпрос. Аз самата се въздържам да го задавам на други жени, защото не знам каква е тяхната ситуация. Имам познати, за които съм виждала просто през какво преминават и как привидно позитивно отправен въпрос всъщност носи вълна от разочарование след това и аз не бих искала никой човек, когото обичам, да нараня с такъв въпрос.

Какво послание би отправила към аудиторията ни?
Ще се върна по един по-ранен въпрос за социалните мрежи, защото дори това интервю ще бъде през интернет, тоест отново използваме интернет като средство за комуникация, добиване на информация и т.н. Моят апел е всеки да е по-добър и да се опита да използва социалните мрежи и интернет за позитивни емоции, а не за нещо лошо.

Обещаната рецепта за празнично настроение

Съставки:
150 г брашно
5 г бакпулвер
2 яйца
110 г захар
2 с.л мед ванилия корички от 1 лимон (може и портокал)
125 г масло

Начин на приготвяне 

Фурната се загрява на 175 градуса. Маслото се слага в малка касеролка и се разтопява, а след това се оставя да се охлади малко. В дълбока купа се смесват яйцата, медът и захарта и се разбиват на средни обороти, докато се смесят за около 1 минута.

Брашното и бакпулверът се смесват в отделна купа и се пресяват към мокрите съставки. Настъргва се кората на един лимон и се добавя. Всичко това се разбива на средни обороти докато стане много гладка хомогенна смес. Накрая се добавя маслото като се разбърква докато се налива. Получава се смес, която много прилича на класическата смес за кекс, само че тази е по-течна.

Формата се намазва с олио или меко масло и се пълни на 2/3 максимум ( ако се използва класическата форма ). Пекат се за около 8-10 минути, докато краищата им започнат да хващат златист захар. Леко се охлаждат преди да се извадят от формата, защото в началото са много крехки и могат лесно да се счупят. От тези количества излизат 24 броя с размер на формата 5 см на 7 см.