Изневярата не означава непременно край на отношенията, но означава, че ще трябва признаем пред себе си истини, които преди сме игнорирали.
Това е силно емоционално събитие, което ни хвърля в буря от чувства, трудни за подреждане и разбиране. Момент, който изисква зрялост и честност и от двете страни - иначе ще се превърне в травма, вместо в урок и развитие.
Колкото и парадоксално да е, само в такива условия истинският характер и на двама участници се проявяват и само така получават реална информация за следващите си решения.
„Защо се е случило това?“
Когато разберем, че партньорът ни е изневерил, светът сякаш се срива за миг. Появяват се шокът, чувството за предателство, болката и силното желание да разберем как и защо се е случило това.
Нормално е в този момент да се събуди „вътрешният детектив“, който иска да знае всеки детайл. Възникват болезнени въпроси: Колко време е продължило? Кой е този човек? Как изглежда? Дали сексът е бил по-добър?
Но истината е, че подобни въпроси създават още по-болезнени картини в ума и задълбочават раната.
По-важното в случая е да опитаме да спрем и да помислим кои въпроси са правилните в тази ситуация – които могат да донесат яснота, облекчение или шанс за възстановяване на връзката, и кои идват единствено от болката и нараненото его.
Правилните въпроси към самия себе си
Въпросите, които трябва да си зададем, са тези, които ще ни помогнат да разберем ситуацията. И да вземем правилно решение. Например: какво го е привлякло към другия човек – липса във връзката или лична празнота, дали е мислил за теб по време на това и защо не ти е казал, дали това, което е търсил, наистина го е направило щастлив или е било бягство от самия него.
Такива въпроси не захранват въображението с болезнени образи, а дават по-ясна картина и посока. Понякога отговорите ще успокояват, понякога ще болят, но поне ще дадат истина, върху която може да стъпим.
Едва тогава може да усетим дали да останем или да си тръгнем. Това решение никога не е лесно и не е еднакво за всички. Понякога изневярата е ясен знак, че връзката вече не е безопасна и продължаването ѝ би означавало липса на самоуважение. Друг път може да се превърне в повратна точка, в която и двамата да осъзнаят проблемите и да започнат да градят нещо ново.
Решението?
Решението зависи от дълбочината на предателството, от искреността и разкаянието на партньора и от собствените граници. Ако усещаме, че никога повече няма да се чувстваме сигурни с този човек, може би най-здравословното е да си тръгнем. Ако обаче има място за прошка и искрено желание за промяна, може да останем.
И в двата случая е важно да не се бърза с категоричното решение. След първите два месеца най-силните емоции утихват и едва тогава може по-ясно да погледнем на нещата.
Склонни ли сме да простим изневяра? Какво споделят известните личности - вижте във видеото:
