Изневярата като „край или нов живот на връзката“ - това беше темата в рубриката на Радина Червенова „Опасни връзки“ за предаването "Преди обед".
Психотерапевтът Ива Руйчева отговори на въпроси, терзаещи всеки човек, на когото са изневерили: и двамата ли са виновни, щом има изневяра; има ли здравословна изневяра, такава, каквато ще направи отношенията истински между двама души; как се трупа опит и т.н.
„Много статистически и научни изследвания доказват, че има обстоятелства, които карат хората да правят неща, недопустими за тях самите. Загубата на някой много близък, тежко заболяване, т.е. досег до смъртта, рязко забогатяване“, обясни психотерапевът.
Изневярата може да е здравословна аларма и някои връзки имат нужда точно от нея. Тя разбужда и казва: "рискувам да загубя нещо много сериозно, как се докарахме до тук, какво се случи". Ако във връзката все още има интерес и емоционална зрялост от двете страни да си поставят подходящите въпроси, те наистина могат да използват този момент и да се погледнат с други очи.
„Изневярата е и криза, но и голяма възможност“, категорична е Ива Руйчева
„Човек е жертва, ако той сам си позволи и се постави в тази ситуация“, каза от своя страна Радина Червенова.
Много хора се питат как може да се помогне на човека, на когото са изневерили, за да излезе с достойнство и да премине по-леко това нараняване? Какво могат да направят другите?
„Голяма грешка на семейството и приятелите е да дават съвети в ситуация на изневяра, от сорта вие сте били толкова години заедно, трябва да простиш, трябва да направиш това и онова“, каза психотерапевтът.
По думите на Руйчева не трябва да се намесваме: "Другите започват да атакуват прегрешилия партньор, а това е грешка. Защото това атакуване означава, че човекът не може да бъде той самия гневен, а вие сте ядосани вместо него“.
Според специалистката е важно да кажеш на човека: "тук съм за теб, може да ми се обадиш по всяко време, искаш ли да взема децата, за да можеш да имаш време малко да помислиш, каквото и да избереш, аз ще те подкрепя, страхотен или страхотна си, знам че ще го преодолееш".
Какво можем ние да направим за себе си, ако сме били измамени. Когато се случи една изневяра хората започват да задават детективски въпроси: "Кой? Кога? Къде? Как? Колко пъти? Правихте ли това, което аз най-много обичам, а ти никога не ми даваш. Или това, което ти много искаш, а аз не позволявам."
Това са въпроси, които интуитивно нахлуват в главата ни, но са страшно опасни и вредни.
Как се управлява интуиция или подсъзнание в такава ситуация?
Трябва да си дадеш време да се успокоиш, да си дадеш време да не знаеш, да си дадеш време да разбереш дали искаш да останеш с човека въпреки всичко, да разбереш дали можеш да простиш, не знаеш, дали ще го заобичаш отново, не знаеш дали той те обича още. Не бързаш с отговор.
Изследователските въпроси са по-подходящи при изневярата. Ние сме смислово търсещи същества и те са по-добри в случая от детективските. Трябва да определим мотивацията и причината. Въпроси, които ще ни помогнат са: какво стана, защо сега, какво значеше за теб това преживяване.
Фокусът трябва да е върху нас и нашите взаимоотношения.
Често започваме да задаваме въпроси не за нас, а за онази друга връзка: кой е другият човек, дали е по-голям от нас, дали е по-висок, по-дебел, по-богат, това ще ни помогне да си дадем отговор на въпроса: "Защо?".
Въпросите, които наистина ще ни помогнат, е онези, които връщат фокуса върху нас: "Мислеше ли за мен, докато това се случваше, какво беше за теб да се връщаш при мен и да ме прегръщаш, да ме целуваш".
Каква е цената на развода или на събирането отново?
Един от основните митове на хората е, че има „решение“. Не, това е „процес“, в който неминуемо се минава в едно лутане между "да, искам те, не мога да те загубя", "това е ужасно, ти си най- ужасният, как можа да ми го направиш, ти не си човекът, за когото те мислих" и "не си отивай, всъщност имаше много хубаво нещо между нас, искам да намеря път назад".
