Вторачени в Covid -19 и предстоящото, което винаги е неясно, забравихме, че и лекарите, които през последната година са във фокуса на вниманието ни, са просто хора. И те имат чувства – влюбват се, обичат, стават родители... Ladyzonе.bg започва февруарската си тема "Неочаквано предложение" с човешките истории и интересни предложения за брак на три двойки. Всички те живеят в Благоевград, макар повечето да не са оттам, във всяко едно от семействата има лекар, в момента жените са по майчинство, като най-голямото детенце – Филип, чиито родидели са Мартин и Габриела, на 14 февруари ще празнува една годинка, Стефания, която е момичето на Стефан и Ина, навършва 9 месеца на 15 февруари, а най-малката Мария - дете на Кирил и Ваня, става на 6 месеца на 4 февруари. И трите двойки са се запознали в социалните мрежи, случайно, без да са се търсили, сгодени са – едни по-скоро, други – по-отдавна, коронавирусът е причина да отложат плановете за сватба, но не им е попречил да имат здраво и обещаващо приятелство.

Предложение за брак по пътя за Роженския манастир

Д-р Ваня Стоянова работи в кардиологично отделение в „МБАЛ Благоевград”, дава и дежурства в спешното отделение на същата болница. Сега е по майчинство и се грижи за 6-месечната си дъщеричка, плод на любовта й с Кирил, който работи в Спешна помощ. 25 май – датата, на която е родена Ваня, остава съдбовна в живота им. Преди 7 години, когато Кирил се връща от чужбина заради рождения й ден, двамата са просто приятели и не предполагат, че това е началото на семейство, което предстои да създадат. „Въобще не съм смятала, че той ще е мъжът на живота ми, макар че имахме взаимни симпатии” – признава д-р Стоянова. Същото лято Ваня и Кирил решават да отидат на почивка във Велинград.

Комична, но и съвсем истинска, е историята, която младата лекарка разказва:

„Сутринта, след първата ни вечер от почивката, Кирил любезно ме попита дали ще му изпера чорапите. Странно ми стана, познавахме се едва от месец! Изпрах ги, за да не правя лошо впечатление... След тази почивка, аз се прибрах в Симитли, където съм родена, а той – в Петрич. Двамата вече бяхме решили да си наемем квартира в Благоевград и да видим как ще се нагодим като характери. Върнах се на работа в болницата в Благоевград, където вече бях, той също си намери работа в града и заживяхме заедно. Кирил дълго време беше работил в Чехия и му липсваше домашната, българска кухня. Един ден ме помоли да му направя боб с наденица. И аз, разбира се, изпълних кулинарното му желание.”

Година по-късно - за Великден двамата отиват до Роженския манастир.  „Изкачвахме пътя към манастира, който е около километър – спомня си лекарката. - Печеше слънце, изпотих се, изморих се и казах, че ще седна да си почина. А Кирил клекна пред мен, извади пръстен и ме попита: „Ще се омъжиш ли за мен?”. Докато си поемах дъх от умората, получих пръстен! Не съм предполагала, че точно в онзи момент, ще трябва да отговоря на толкова сериозен въпрос. Казах – „да”! Беше 12 април 2015 г. Тогава Киката, както го наричаме, ми призна, че съм минала през изпитанията – изпрала съм чорапите му, направила съм му боб с наденица, точно както го готви баба му, и бил решил, че аз съм жената за него. Явно през цялото време ми е прилагал дребни тестове (смее се, б.а.).” 

Страхът от обвързването никога не е занимавал съзнанието на д-р Стоянова. Философията й за семейство се основава на свободата, която всеки трябва да дава на другия, без да му досажда и да го „задушава”, на обичта, уважението, взаимните компромиси. А момиченцето им Мария, което на 4 февруари навършва 6 месеца, не е планирано бебе. Днес лекарката е благодарна на Кирил, защото знае цената на семейството и ценностите му са концентрирани именно върху него. А „какво промени раждането на детето в дома им”, е въпрос, който кардиоложката посреща с усмивка и признание, че това е труден и дълбок процес: „Промени се гледната ми точка за живота. С раждането на Мария станахме по-духовни, осъзнах, че е важно здравето й, след това нашето и на близките ни, за да можем да се грижим за нея и да я гледаме как расте. Празненствата, излизанията, материалните неща, остават на задна линия. Не сме си купували нищо за нас, откакто се появи Мария. Но признавам, че и COVID -19 също промени мисленето ни, дори пряко ни засегна – първо мъжът ми се разболя, а после и бебето, и аз. С Мария се наложи да лежим в столичната педиатрия. Смятам, че станахме по-консервативни спрямо семейството заради тази болест, дано и по-добри, и по-всеотдайни хора, каквито винаги трябва да бъдем. Надявам се, че когато се раздаваш и Господ ти помага да се справяш с трудностите. Вярвам, че има баланс в природата и всичко, което правя се връща. Това ме крепи да продължавам напред и да постигам целите си. Досега няма нещо, което съм решила, и не съм постигнала!”

Относно подаръците за 14 февруари и други празници, д-р Стоянова не крие, че е спонтанен човек, който се хваща за първата мисъл, асоциация или нещо, което й хареса. „Любовта не се показва и измерва с големи неща и много пари! – Убедена е тя. - Не е нужно подаръкът да е скъп, важен е жестът, уважението към другия. 

Годежен пръстен в суфле под капак, поднесен пред погледа на десетки

Ина, д-р Деничин и малката Стефания. Снимки: личен архив

Преди да срещне бъдещия баща на детето си, бившата шампионка по самбо Ина Бобева вече има установен живот в чужбина. Но, казват, че „любовта е сляпа”... Именно това велико чувство довежда спортистката в Благоевград, където избраникът й д-р Стефан Деничин е лекар в реанимацията на „МБАЛ Благоевград”. „Направих пълен рестарт на живота си на 33 години – споделя Ина. – Запознахме се със Стефан по време на игра на белот онлайн. Оказа се, че е учил медицина заедно с моя братовчедка. В началото с него бяхме врагове - заяждахме се, карахме се като играехме карти, и един ден му казах, че мога да го набия (смее се, б.а.)... И сега, когато се сдърпаме за нещо, го предупреждавам да внимава, да не го пратя пациент в отделението му (шегува се, б.а.).”

Ина Бобева, която е завършила НСА, а в момента учи и за преподавател по физическо възпитание, с усмивка си спомня за деня, в който получава годежен пръстен от Стефан: „Празнувахме имения му ден в ресторант. Бяхме с майка му, брат му, съпругата на брат му и децата им. А аз вече бях бременна в 5-и месец. Стефан не пие алкохол, но тогава си поръча една, втора, трета ракия... Беше доста различен, но предположих, че му е много кеф, защото е именик. Е, наложи се да разбера по-късно, че е събирал кураж с чашките, а всички са знаели какво предстои, само аз – не! Той настояваше да си поръчам десерт, а аз не исках, но след поредния път, в който ме подкани, си поръчах. Племенниците му искаха шоколадово суфле и аз се присъединих към тях. След малко четирима души от персонала ми сервираха десерта, което ме изненада, както и факта, че моето суфле беше с капаче. Повдигнах го, а вътре имаше червена кутийка... Всички започнаха да ръкопляскат и да викат, а ресторантът беше пълен с хора. Толкова се притесних, че си забих главата в рамото на Стефан. Той явно беше още по-притеснен и ми прошепна: „Моля ти се, кажи „да”, кажи „да”, всички ни гледат! И аз съвсем тихо казах в ухото му „да”!  Наистина не очаквах да получа годежен пръстен, но Стефановден ще си остане съдбовен за мен, още повече, че и детето ни носи името на баща си - Стефания. Така че на този ден винаги ще ни е много весело вкъщи!”

Ина не крие, че и майчинството я е изненадало. След неуспешни опити да зачене, тя и д-р Деничин се примиряват, че това ще се случи инвитро. Успокоили се и тя се оказала бременна. Днес е щастлива и много благодарна на д-р Таня Андреева, която се грижила за нея през цялата й бременност. Надява се да е добра майка, но знае, че някой друг ще оцени това след време. И с приповдигнат тон говори за Стефан: „Гордея се със Стефан и заради професията му, и като човек е изключително добър и уравновесен. Аз съм прекалено емоционална. Той е много грижовен към мен и детето, отговорен е. Но е факт и това, че покрай тази „корона” и пандемия всички сме тотално изцедени и смазани. Стефан непрекъснато е дежурен в болницата, прибира се вкъщи и не знае къде се намира от умора. Животът ни нямаше да е толкова напрегнат, ако го нямаше този вирус. Добре, че се опазихме от болестта! Стефан е единственият лекар в отделението си, който не се разболя, но е под стрес, не може да се наспи, съответно и не може да ни обърне достатъчно внимание. Разбирам напълно положението му и това не ме изнервя. Важно е, че любовта я има, макар да е висша класа да я съхраниш. Чувствам се удовлетворена от избора си на мъж до мен, от това, че имаме дете, защото винаги съм искала да бъда майка и детето ми да има добър и отговорен баща.”

Ина признава, че никога и в нищо не може да е сигурен човек, но е убедена, че е грешно, дори пагубно, желанието да искаш повече и повече, без да оценяваш това, което имаш. „Много хора нямат правилна самооценка и си мислят, че заслужават повече – разсъждава тя. - Вместо да създадат нещо и да подобрят живота си, те просто чакат това да им се случи. Трудно се дава емоционална храна в XXI век!”

Пейка в центъра на Благоевград остава завинаги „тяхната” 

Пръстенът на д-р Друмева. Снимки: iStock и личен архив

 

Д-р Габриела Друмева е от Сливен, но и нея животът я отвява в Благоевград, където работи в кардиологичното отделение на местната болница заедно с д-р Стоянова. Мартин – мъжът до нея, е в основата на промяната, която прави. Двамата се запознават преди 10 години в социалните мрежи. С времето, без да се виждат на живо, печелят доверието един на друг и стават близки приятели. Но едва пет години по-късно на Габи й се отваря възможност да пътува до Благоевград. Обажда се на Мартин, най-сетне да се видят на живо! Срещата им е в центъра на града на една определена пейка, както подчертава лекарката. След четири години въпросната пейка вече е „тяхната” пейка, защото именно там Мартин й предлага брак.” Преди да отида на работа, се разхождахме из града и седнахме да си починем, а той извади пръстена. Разплаках се, толкова емоционален момент беше! Никой нищо не каза от двамата, само аз поисках да си сложа пръстена”,  с усмивка си спомня д-р Друмева.

През четирите години, в които тя и Мартин са заедно, преди да получи предложението за брак, все още е студентка по медицина в Стара Загора, след това работи в родния си град, а той си остава в Благоевград. „Голямо пътуване падна! В един момент решихме, че така не може да продължава и се преместихме на квартира в София. Това продължи година и половина, след което се установихме в Благоевград. Така от Сливен, през Стара Загора и София стигнах дотук. Никога не съм си представяла, че ще живея в Благоевград” – смее се Габи.

Тя вече е майка на Филип, който на 14 февруари става на една годинка. Какво по-хубаво на Деня на влюбените да празнуваш рождения ден на детето си? Датата не е специално избрана за раждането й, както признава тя, дори не е искала това да се случи на този ден. Но съдбата си знае работата. И за изненада на повечето родители, техният живот не се е променил, след появяването на малкото човече. „Дори още повече се напаснахме с Мартин, сякаш се омекотиха характерите ни в името на една-едничка цел – детето ни да расте обичано, здраво, обгрижвано. А за любовта знам, че човек трябва да прави компромиси, да намира приятелство, топлина и разбиране в човека до себе си. Той трябва да ти носи спокойствие, сигурност – това е вълшебното хапче за мен! Ако не виждаш това, колкото и пеперуди да има в стомаха, не си заслужава – казва лекарката, която е доволна, че досега близките й хора не са засегнати от коронавируса. Но е категорична, че всички много трябва да се пазим.

 

  • Любов по ноти: Калоян Димитров-Балан се сгоди за своята муза Надежда (ВИДЕО)
  • Как Митко сложи годежния пръстен за Светла в шоколадово яйце
  • Как един шумен часовник вдъхнови Синди Лоупър за песента "Time After Time"
  • Да получиш предложение за брак на Нова Година - след уволнение от работа и без пари за празнуване
  • Тайната любов между Марша Хънт и Мик Джагър, родила песента "Brown Sugar"
  • Как супермоделите на 80-те вдъхновиха Били Джоел за парчето "Uptown Girl"
  • Как Уитни Хюстън превърна "I Will Always Love You" в най-великата любовна песен на всички времена
  • Как Луи предложи брак на русенката Рая на тяхното парче земя в Коста Рика
  • Как Мис Вселена 2015 получи предложение за брак пред Болшой театър от футболиста Георги Костадинов
  • Как Фил Колинс опита да си върне Андреа Берторели с "Against All Odds (Take a Look at Me Now)"