Психотерапевтът Виргиния Захариева и йога инструкторът Пракаш коментираха в „Преди обед“ по bTV взаимоотношенията след края на една връзка.
Краят на една връзка може да бъде тежък, да струва много или да бъде облекчение. Ние сме тези, които избираме начина, по-който ще приемем раздялата. Виргиния сподели, че е важно да разберем кое всъщност ни прави нещастни в дадени отношения или след тях.
Как да усетим, че раздялата настъпва?
Ако вярваме в един розов свят и си живеем в него, има вероятност изобщо да не забележим знаците, че раздялата настъпва, сподели психотерапевтът. Тогава човек може да се чувства като бяла книга, тоест абсолютно незначим. Друг път може да се чувства като разпилян на парченца по пода. Важно е човек да пусне онова, което не му принадлежи. Когато някой започне да изпитва тежест на плещите си, значи това вече не е за него.
Загубата всъщност настъпва, когато вече има страх или тревожност. Пракаш е на мнение, че, ако на някой човек отговорността му е станала много голяма или пък му е отнета изцяло, той желае да излезе от връзката.
Човек трябва да следи себе си. Когато се замисли „искам ли да изляза от връзката“ – значи не е готов да го направи, обяснява йога гуруто. Днес хората по-рядко остават с един човек. Причината за разводите са прекалените разочарования. Очакванията от представата, която имаме за един човек от преди 20 години например. Хората се променят и няма как да бъдат такива, каквито сме ги харесали в началото, допълва Пракаш.
Депресия или меланхолия
След края на връзката специалистите съветват да дадем шанс на себе си, за да изживеем емоцията, която изпитваме. Един от съветите на Пракаш е, ако можем да дефинираме периода, в който ще бъдем тъжни.
Според Виргиния Захариева също трябва да приемем емоцията и да преминем през нея, а не да се вкопчим в негативизма или да го отричаме. Депресията е равна на меланхолията. Това е, когато „аз искам да умра заедно с човека, който си отива“, обяснява психотерапевтът. В тази ситуация ние изтриваме себе си и започваме да имаме превратна представа за самите нас.
Раздялата представлява това, че ние оставаме със самите себе си. Вероятно човекът, който е бил до нас, продължително време е запушвал дупка в съзнанието ни. Когато вече го няма, ние виждаме дупката и усещаме реалната празнина.
