Борбата с депресията е едно от най-сложните неща. Често обаче хората бъркат лошото настроение с депресия. какво точно е това състояние и как да го разпознаем?

Снимка: YouTube

Нямате мнение за нищо

В реда на нещата е понякога да не можем да заемем позиция и да изразим мнението си някакъв въпрос. Но ако това се случва непрекъснато, то психолозите казват, че можете да считате състоянието като симптом на депресията.

Как да се справим с "Тревожността"? Психологът Огнян Димов предлага решение в новата си книга

Новата книга на изтъкнатия психоаналитик и автор на книгата „Агресията в семейството“ цели да ни помогне в борбата срещу тревожността, безпокойството и депресията

Цветеслава Гълъбова: Има много голям скок на депресивните състояния и в бъдеще ситуацията няма да се подобри

"Често работодателите манипулират служителя с психично разстройство и услужливо му предлагат да напусне, за да „щади здравето си“. Моят съвет е да не се дава съгласие за уволнение", категорична е директорката на болница "Св. Иван Рилски"

„Депресия“ буквало означава потисната възможност да изразяваме себе си, буквално „неизразяване“. Защо изведнъж сме изгубили способността си да имаме мнение и по най-незначителния въпрос? Причината за това е страхът от отхвърляне, от критика.

Може би се страхуваме, че ако заявим мнението си, ще бъдем посрещнати от несъгласието на хората в живота ни. Затова, някъде надълбоко в себе си, ние сме взели неосъзнатото решение да мълчим.

С депресивни състояния са се борели много световноизвестни личности.

Все по-добре се чувстваме, когато не изказваме мнението си, вместо да се изправяме срещу порицанието на околните. Конфликтът е нещо, от което бягаме на всяка цена. Но цената е следната: потискане на нашата същност. Това води до там, че човекът отсреща може никога да не разбере какви сме всъщност, пише frida.bg.

Тогава се превръщаме в онези хора, които винаги казват: „Иска ми се той да ме разбираше по-добре“. Но кой би ни разбрал, ако не изказваме мнението си? Та така дори самите ние няма да можем да разберем себе си, да се приемем такива, каквито сме, и да обичаме себе си.

Снимка: iStock

Казвате „Не ми пука“ твърде често

Казвайки „Не ми пука“ е същото като да нямаме мнение, с изключение на това, че „Не ми пука“ е знак, че потискаме нашето Аз.

Понякога ние наистина можем да се окажем безразлични в дадена ситуация. Но когато казваме „Не ми пука“, за да уязвим някого или дори себе си, ние лъжем за истинските си чувства, опитвайки се да се почувстваме по-добре.

„Не ми пука“ означава, че не сме важни и желанията ни също не са важни. Но пък ако го използвате като извинение, за да избегнете напрежение, задълбочавате вътрешния конфликт в себе си. Знаете много добре, че имате мнение, но не го изразявате.

Снимка: iStock

Не знаете какво искате

Казвайки „Не знам“ може да звучи толкова естествено, дори когато кънти в главата ви, но това е още една лъжа. Липсата на яснота какво точно искаме произтича от неспособността да изразяваме мислите и чувства си към друг човек и към себе си.

Вътрешният конфликт за това какво искаме се формира още е най-ранна детска възраст, когато научаваме разликата между „добри“ и „лоши“ хора. Но нещата се променят, защото животът преобръща представите ни за добро и лошо. Ние се страхуваме, че околните ще ни приемат за „лоши“. Затова скриваме толкова дълбоко истинските си желания, че вече не можем дори да ги чуем.

Мислим си, не знаем какво искаме, но там някъде един тих шепот непрекъснато се опитва да преодолее всички прегради, които сме наложили през годините и продължаваме да налагаме.

Понякога чуваме този шепот, но си казваме, че не можем да имаме, това което искаме. Затова решаваме да не споделяме желанията си с останалите и със себе си.

Липсва ви цел

Чувството, че нямаме цел е друг знак за депресия. Без мнение, без силни емоции, без желания, ние вярваме, че не знаем какъв е смисълът на съществуването ни.

Истината е, че в цялата тази празнота, дълбоко в нас се крие потиснато ясното съзнаване за това кои сме ние в действителност.

Ние сме тук и сега по важна причина. Има причина да сме на този свят, но ако не я знаем, няма да можем да живеем пълноценно живота си, изразявайки себе си. Именно следването на този модел води много хора до пълно отчаяние през целия им живот.

Общуването е един от инструментите, които ни позволяват да живеем осъзнато живота си. Да си позволите да комуникирате с другите е важно, но общуването със себе си е също важен елемент на себеизразяването.

Когато не изразяваме напълно нашите мисли, емоции и желания, ние сме потиснати. Депресирани. А изборът дали да потискаме или изразяваме себе си е наша отговорност.