Необходимостта да говорим за психичното здраве като че ли нараства с всеки изминал ден. Изключително важна и болезнена тема, която сякаш сме свикнали да подминаваме, да неглижираме с изрази като "нищо ти няма", "стегни се, ще мине". Една идея привлече вниманието ни. Тя поставя психичното здраве през призмата на социално-ангажираното изкуство.
От Fine Acts България, студио за социална промяна, канят всеки да се включи с изплитане на 25 см шал, следвайки определена цветова схема, в която всеки цвят отговаря на конкретно психично заболяване. Поканата е всеки да плете в цвета (или цветовете) на състояние, с което е имал досег – независимо от това дали лично или през преживяванията на близък; дали сега или в миналото. Всички получени “парчета” ще бъдат съединени анонимно в арт инсталация "Шалът на приемането". Шалът ще е своеобразна инфографика за честотата на психичните проблеми в обществото, но и силен символ на закрила, на приемане, на прегръдка, от които всеки, преминаващ през психично страдание, се нуждае.
По случайност или не в същото време публикация на д-р Цветеслава Гълъбова във Фейсбук прикова вниманието ни. Д-р Гълъбова е директор на държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски". Нейният пост ни провокира да я потърсим и да задем няколко въпроса, свързани с депресията като състояние, което не бива да се подценява, още повече да служи за принцип на дискриминация.
Д-р Гълъбова, какво състояние е депресията? Какво я провокира, какво я отключва?
Депресията е психично разстройство, което може да е провокирано от различни неблагополучия или да възникне „от нищото“. Отключващи фактори за депресията могат да бъдат проблеми от всякакво естество – лични, професионални, любовни, финансови и др. Депресията може да възникне и при продължително системно натоварване от психическо естество и тогава се нарича „депресия от изчерпване“. Тя е характерна за хората над 50-годишна възраст, които в продължение на много години са работили в условия на повишен стрес и натоварване. Може да се надгради над синдрома на професионалното изпепеляване (т.нар. "бърнаут" - бел.ред.), с който са различни състояния и не бива да се бъркат. Депресията може да се отключи и след преболедуване на тежко телесно заболяване, операция, след спиране на системна многогодишна употреба на психоактивни вещества – наркотици или алкохол. Депресията може да се отключи и след остра травматична ситуация, в рамките на посттравматичното стресово разстройство, както и при продължителни тревожни разстройства, които не са лекувани успешно.
Има ли ясни признаци, по които да я разпознаем?
Да, има. Признаците са трайно понижено настроение, липса на интерес към обичайните занимания, липса на удоволствени изживявания – анхедония, (предишни любими дейности не носят радост), промяна в съня – намален или увеличен, промяна на апетита – намален или увеличен, повишена тревожност, понякога непоседливост, напрегнатост, парене или „топка под лъжичката“, усещане за тежест в гръдния кош, чести въздишки, безповодна плачливост, понякога конфликтност, нарушаване на вниманието, което води след себе си паметови нарушения, соматични симптоми от типа на разстройство, спазми в корема, изпотяване на ръцете. Друг симптом на депресията е различно по тежест нарушение в сексуалния живот – понижено либидо, еректилна дисфукция при мъжете, преждевременна еякулация, аноргазмия при жените. В най-тежките форми на депресивния епизод може да има психотични феномени – налудности, халюцинации и мисли за самоубийство. Понякога може да се развие и депресивен ступор. Тежките депресивни епизоди изискват болнично лечение с цел болният да бъде „опазен от него самия“ и да е възможно по-комплексно лечение, включително и електроконвулсивна терапия.
Къде да търсим помощ?
Леките депресивни епизоди могат да бъдат овладяни само с психотерапия от специалисти – психолози, психотерапевти, психиатри. При по-изразена симптоматика основното лечение е медикаментозно, като може да се съчетае и с немедикаментозно, а именно психотерапия. Помощ трябва да се търси от сигурни специалисти. Лекарите психиатри имат практики, работещи по НЗОК или платени приеми, болничното лечение се осъществява в специализираните психиатрични стационари. Психологичната помощ не е осигурена от НЗОК и пациентите я заплащат изцяло, което в значителна степен ограничава приложението й само до пациенти, които имат финансови възможности за цялостен курс на психотерапевтично лечение. Следва да отбележа, че то е продължително и ефектът се постига в рамките на поне 4-5 до 6 месеца. Най-добър ефект при умерено тежките и тежките депресивни епизоди се постига от комбинацията медикаменти и психотерапия.
Споделяте за случай на дискриминация на работното място заради депресия - как да се защитим в такива ситуации? Какво да правим?
Трудно е да се защитим, макар Кодексът на труда (КТ) да предвижда защита на хора, страдащи от пет вида заболявания, една от които са психичните разстройство. Трудно е, защото често работодателите манипулират служителя с психично разстройство и услужливо му предлагат да напусне, за да „щади здравето си“. А когато договорът е прекратен по взаимно съгласие, КТ не може да осигури защита.
Именно в това е непочтеността на работодателите – един човек, прекарал депресивен епизод е психастенен (отслабени са психичните му сили и защити) и много лесно може да се поддаде на внушение, особено такова, поднесено му под формата на грижа за него самия. Моят съвет е да не се дава съгласие за уволнение, а служителят да настоява да му бъде прекратен трудовия договор по някои от другите членове на КТ.
Във време на пандемия има ли увеличаване броя на хората с такава диагноза - според Вашата практика или според официална статистика?
Официална статистика за 2020 г. все още няма, но според мен и колегите, с които общувам, има много голям скок на тревожните, невротичните и депресивните състояния, което е обяснимо предвид всичко, което ни се случи – коренно променен начин на живот, сериозно заболяване, което лесно се разпространява, информационно ковид море, което ни залива ежесекундно, врящи от противоречиви коментари социални мрежи, невъзможност да общуваме пълноценно, дистанционното обучение на децата ни, негативите от което, включително и възникналите при тях тежки психически проблеми, поемаме ние. Всичко това доведе до рязък скок на тези състояния, а и в бъдеще ситуацията няма да се подобри. В дългосрочен план ни чака трайно задържане на високия брой на невротичните психични заболявания, както и депресивните такива.
Повече мъже или повече жени засяга?
Депресията няма полови „предпочитания“, но жените са по-склонни да търсят помощ, поради което може да се създаде невярното впечатление, че повече боледуват. Все още е социално по-приемливо един мъж да се справя по мъжки с проблемите, а да не търси помощ. Мъжете често попадат при специалист, когато възникнат смущения в сексуалния им живот и тогава се решават да посетят психолог, психиатър или сексолог. И често се установява, че сексуалната дисфункция всъщност е „вторият етаж“, а на „партера“ е депресивното състояние.
Как стои въпросът при децата?
Проблемът е много сериозен и е тема на отделен разговор, особено при сегашната ситуация, когато децата ни са подложени на стрес, дистанционното обучение продължава вече една година, те се десоциализират и са изложени на много висока експозиция на електронни устройства, което води до хиперактивност и депресивни състояния.
Има ли достатъчно говорене в обществото по тази тема според Вас?
Говоренето се увеличава, грамотността все още не е на добро ниво, а по отношение на дейностите, свързани с превенцията и лечението на депресивните състояния, все още сме далеч от нивата на страните, към които се причисляваме просто географски.
Повече за кампанията "Шалът на приемането" вижте тук:
Гостувания и разговори с д-р Цветеслава Гълъбова вижте в btvnovinite.bg >>
