Музиката е първата любов на Светла Иванова, към която тя постепенно прибавя още свои страсти и интереси – йога, създаване на солна стая, писане на книги за деца... Чаровната дама е и любяща майка на вече пораснали деца – момче и момиче. Най-новата й изява е „Вълшебна книжка за най-малките”, която е четвърта поред интерактивна книжка за деца и родители от проекта й „Тананикаща йога”.

„Моята лична кауза и мисия е да помагам на хората да се чувстват добре. Работата ми, независимо дали е пеене, писане или йога, винаги е била свързана с това да давам емоции, да зареждам хората. А хубавото винаги се връща двойно. С вълшебните ми книжки помагам на родителите и децата да свалят стреса, да заобичат движението и промяната и да гледат позитивно на света”, казва  Светла Иванова пред Ladyzone. Тя споделя още подробности за съдържанието на „Вълшебна книжка за най-малките”, за предишните си книги, за опита си като майка, за умелото съчетаване на това, което е учила „Предучилищна педагогика” и „Поп и джаз музика”.

Светла, какво предлагаш на почитателите си във „Вълшебна книжка за най-малките”?
Книжката включва песнички и йога упражнения, и е част от проекта ми „Тананикаща йога”, в който съчетавам трите си професии и страсти - йога, музика и писане. По интересен и достъпен начин въвеждам малки и големи в света на йогата. Помагам на децата чрез забавление да усетят лесно ползите от движението.

В книжката има 22 асани (упражнения), 22 стихчета и 22 допълващи ги авторски песнички по мой текст и музика. Константин Кучев, който свири на китара, тук, е автор на аранжиментите. Има QR кодове и диск. А прекрасните илюстрации са на художничката Мила Попнеделева-Генова. Целият проект е подкрепен от Национален фонд „Култура”.  

Какво е различното в тази книжка от предишните ти три?
Разликата между предходните три вълшебни книжки и тази е, че тя е създадена специално за най-малките деца в предучилищна възраст. Песничките и упражненията са съобразени с тяхното ниво на психическо и физическо развитие и могат дори сами да слушат и правят йога по музиката, да гледат илюстрациите и снимките, и да изпълняват упражненията, имитирайки различните животни. Естествено родителите и учителите винаги са добре дошли да се включат в това полезно забавление.

Твоите деца ли провокираха желанието ти да създаваш книги за подрастващи или просто неусетно се сляха педагогиката, музиката, майчинството...?
Всички хубави неща стават неусетно и с лекота, когато имаш творческо вдъхновение и правиш нещата с желание. Децата ми - Виктор и Стела са първите ми редактори. До голяма степен, благодарение на тяхното критично мнение, (радвам се, че не сме възпитали конформисти) и книжките ми проговориха на езика на децата. Според мен им давам хубав пример с това, че правя каквото обичам, и те разбират защо съм толкова отдадена на заниманията си. Надявам се един ден и те да създадат стабилни семейства като нашето, да живеят с този, когото истински обичат, и да работят това, което най-много харесват, и то без компромиси.

Стела много обича да рисува и вече написа и илюстрира сама първата си книжка „Животът на едно необикновено прасенце”, която може да се намери и в книжарниците. Посещава часовете по въздушна йога за деца и големи в студиото ми. Има хамак вкъщи и се справя отлично.

Синът ми Виктор, който е на 13, не се вълнува от електронни устройсва за игри от години, няма дори телевизор в стаята си. Грижи се за опазването на планетата ни, като се занимава се с рециклиране, разходки сред природата, а в свободното си време учи. Аз не съм от тези майки, които повтарят старите модели - „учи, за да не работиш”. С мъжа ми се стараем да възпитаме добри, отговорни и честни деца със собствено мнение. Гордея се с тях!

А интересът към йога учението как се зароди в теб и какво те накара да се развиеш в тази насока, за да станеш сертифициран преподавател по йога на деца, възрастни и бременни, да участваш на турнири като съдия и да не спираш да популяризираш йога у нас?
При мен йогата се появи много преди музиката, но хората няма как да знаят, защото тя не беше толкова популярна навремето, а и аз не бях преподавател от самото начало. Първо бях ученик около 15 години и все още съм, за радост, защото любопитството и развитието ми не спират. Едва преди 10-ина години и поне 10 завършени обучения се осмелих да споделям знанията си. Спомням си, че през далечната 2003 година при първото ми телевизионно участие с моя песен в „Шоуто на Слави”, изпях песента и после правихме йога с него. Просто тя винаги е била част от моя живот. Но всяко нещо при мен предпочитам да е подплатено със знания. Затова преди да започна да създавам авторска музика завърших „Поп и джаз музика” в класа на Етиен Леви. Затова и пиша книжки за най-малките, защото първото ми образование беше предучилищна педагогика и така продължавам да съм близо и до тази професия – детски учител, която толкова харесвам.

Сега водя йога от деца в детска градина до часове в студиото ми по въздушна йога, йога за бременни и дами 55+, йога за лице. Преподавам и на студентите ми в Академията, където съм хонорован преподавател вече четвърта година, а скоро се надявам да бъда и докторант. И ще продължавам да преподавам, защото няма значение на колко години си, за да се занимаваш с йога и изобщо да правиш това, което ти е на сърцето. Освен това с годините човек натрупва опит и може да създава иновации и разнообразни съчетания като моя проект с тананикаща йога.

Няма нищо по-комплексно от системата йога. Тя предлага грижа и за физическото ни здраве, и за психическото. В днешно време повечето болести се дължат на стрес - от депресиите и емоционалните разстройства, до диабета, наднорменото тегло, и какво ли още не. А точно с йога и медитация можем да се освободим от напрежението и така да станем по-устойчиви на всички проблеми и натовареност в ежедневието ни.

Какво споделя Светла за солните стаи вижте на следващата страница >>

Ти си основател и на Salt&Art – Солни стаи и йога студио. Би ли осветлила въпроса що е то солна стая, кой може да се възползва и какви са ползите от нея?
Аз започнах да посещавам солна стая, когато децата ми бяха малки и имаха т.нар. „задна” хрема. После самата аз се сдобих с алергичен ринит и видях, че солните стаи помагат да се отпушва носната лигавица и да дишам по-добре. Реших, че един ден, когато съм готова да отворя собсвено йога студио, ще съчетая ефекта на солната инхалация с йогата. И направих две солни стаи всъщност – едната обичайната бяла стая - цялата в сол с халогенератор, а другата – стая за йога, която идеално се съчетава с хало- и спелео-терапия. Създадох първата и единсвена зала с въздушна йога със солна инхалация. Тя дава допълнитена стойност на физическите практики и упражненията за дишане, които правим. Освен това дори и по време на пандемията, когато работихме, клиентите не се притесняваха да посещават груповите ни практики, защото знаеха че солта създава антимикробна и здравословна среда.

Казваш, че твоята мисия е да помагаш на хората да се чувстват добре. Важно ли е всичко, което правиш да е подплатено с вътрешна и външна красота?
Вътрешната красота е тази, която привлича хората да ти се доверят и да останат с години в компанията ти и с практиките ти. Но тя привлича и себеподобни. С голяма част от момичетата, които идват при мен вече около десетина години, сме и приятели и извън залата. Приятелка съм и с групата ми от дами 55+. Общуването ми с тях ме зарежда и си мечтая един ден да съм като тях – да продължавам да се грижа за себе си, да запазя неугасващото си любопитство и ведро излъчване. Външната красота в моята професия като йога учител е по-скоро като пример за това, че годините нямат значение, когато си пълен с енергия, и показва, че и след 40 години можеш да имаш тяло като на 20-годишно момиче, стига да тренираш наистина редовно и с желание.

Какво ново се върти в мислите ти, което ще представиш на публиката? Ще се „качиш” ли отново на музикалната сцена?
Епизодично може да пея, както се случи с дуета ни „Amore mio”  миналото лято с Дамян Попов, но не и както преди. Отдавна стигнах до заключението, че ако музиката и начина, по който я представям и изпълнявам, не ми носи удоволствие, не искам да го правя. Не ми се пее до късно през нощта в задимени пиано барове, на частни партита и пред подпийнала публика. Не искам да се съобразявам с вкуса на музикални редактори и медии. Не съм на тази вълна отдавна. А когато не си на 100% посветен и убеден в нещо, по-добре да не го правиш или да го правиш само, както и когато го усетиш.

От години моята сцена е в йога залата. Музиката отново дава ритъм на практиката ми. Отново всички очакват да си тръгнат заредени и с усмивка като след концерт. Но когато застана пред хората в залата се чувствам на място и добре. Разгръщам творческия си потенциал. Никога не повтарям една и съща практика или медитация и това разнообразие е едно от нещата, които кара хората да посещават практиките ми години наред. Радвам се на пълни часове и на доволни клиенти. Както и в музиката, така и в йогата, екипът, с който работиш, е много важен.

 

За моя радост, всички в моя екип - над 10 колеги учители, които са избрали да работят с мен, са много добри професионалисти и се радваме на силно и неконкурентно приятелство и подкрепа. Щастлива съм с избора си на професия. Аплодисментите също не ми липсват, защото така се случи (не помня вече кой го измисли и предложи), но всяка една моя практика завършва с ръкопляскане. Понякога дори им пея. Заповядайте и вие да усетите тази вълшебна атмосфера и енергия на живо!