Била съм в много страни от Европа, но Португалия е от местата, които ме карат да се връщам там. Отлитам по едно и също време през януари, веднага след посрещането на новата година, когато тук ми стане студено. Не че там можем да се разхождаме по къс ръкав, но
климатът целогодишно е по-топъл и поносим.
Разбирам кога харесвам някоя страна точно по това – дали бих я посетила и през зимата, и дали през ума ми е минавало да се преселя там. Като турист ме плени с невероятната средиземноморска кухня, величието на океана, ароматните вина и портвайн, красивите замъци, архитектурата на сградите, приказните плажове и спокойни градчета, огромните СПА центрове с лечебна минерална вода, както и малките дизайнерските хотелчета.
Към тях добавям това, че ми харесва когато си тръгна от някоя страна да я свързвам с нещо отличително и характерно само за нея, и там това са изделията от корк, от които не се изкуших особено и изрисуваните керамични плочки т.нар. „азулежу“ (в превод от арабски - малък полиран камък). Могат да се видят навсякъде – на църкви, домове, гари, сгради, заведения, дори в метрото, използвани и като фасада и като вътрешен дизайн.
Но най-вече топлото отношение на хората, които не те карат да се чувстваш като турист и винаги са готови
да ти помогнат и посрещнат така, сякаш си скъп гост в дома им,
който не искат да пуснат да си тръгне. Донесох си няколко диска с авторска музика на невероятно добри улични музиканти, които мога да слушам с часове, дори ми мина ми през ума, че искам някой от тях да ми напише песен…
Заредих чувалчето със спомени и с ароматни сапуни с термална вода, както и няколко бутилки портвайн директно от Ramos Pinto – впечатляваща къща, основана през 1880 г., с над 360 хектара собствени лозя и първият бутилиран винтаж порт записан в Института за порт на Доуро през 1927-а.
Споделям с вас някои от местата на които съм била и които бих посетила отново, но със сигурност преди това искам да видя много повече - разгледайте снимките в галерията по-горе.
