В края на септември и началото на октомври с детето ни обзе орехова треска. Като треска за злато, но търсим орехи, а не златни песъчинки.
Вманиачаването започва неусетно с първия по-силен вятър, който сваля на земята първата доза узрели орехи. Първо събираме орехите в нашия двор, а след това отиваме към близката гора. Желанието да намериш повече орехи води до нещо средно между разходка на чист въздух, гимнастика и… вероятно вродената лакомия за повече „плячка“.
В началото орехите са малко, но в разгара на сезона вече можеш да вземеш два, три и повече ореха с едно навеждане. Първите орехи често са със зелената обвивка, която оцветява ръцете в кафяво и така се ражда легендата, че ядките съдържат много йод.
Всъщност истината е, че орехите съвсем не са богати на йод. 100 грама от вкусните ядки съдържат едва 6% от нужната ви дневна доза.
Боядисването на кожата при бране на орехи идва от фенолите, танините и пигментното съединение плумбагин, съдържащи се в зелената обвивка.
Ореховите ядки са богати на белтъчини, мазнини, железни, фосфорни, магнезиеви и други минерални соли, на витамини от В групата и цяла гама от микроелементи.
Зелените орехчета са богати на витамин С. Могат да се използват и за орехов ликьор или сладко.
Изобщо в ореха всичко е хубаво – дори и самата дървесина, от която се правят едни от най-луксозните мебели. Тук се сещам за един чудесен лаф. Откъде богатите хора си купуват мебели? Отговорът е: Истински богатите не купуват мебели, защото ги наследяват.