В края на септември и началото на октомври с детето ни обзе орехова треска. Като треска за злато, но търсим орехи, а не златни песъчинки.
Вманиачаването започва неусетно с първия по-силен вятър, който сваля на земята първата доза узрели орехи. Първо събираме орехите в нашия двор, а след това отиваме към близката гора. Желанието да намериш повече орехи води до нещо средно между разходка на чист въздух, гимнастика и… вероятно вродената лакомия за повече „плячка“.
В началото орехите са малко, но в разгара на сезона вече можеш да вземеш два, три и повече ореха с едно навеждане. Първите орехи често са със зелената обвивка, която оцветява ръцете в кафяво и така се ражда легендата, че ядките съдържат много йод.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Всъщност истината е, че орехите съвсем не са богати на йод. 100 грама от вкусните ядки съдържат едва 6% от нужната ви дневна доза.
Боядисването на кожата при бране на орехи идва от фенолите, танините и пигментното съединение плумбагин, съдържащи се в зелената обвивка.
Ореховите ядки са богати на белтъчини, мазнини, железни, фосфорни, магнезиеви и други минерални соли, на витамини от В групата и цяла гама от микроелементи.
Зелените орехчета са богати на витамин С. Могат да се използват и за орехов ликьор или сладко.
Изобщо в ореха всичко е хубаво – дори и самата дървесина, от която се правят едни от най-луксозните мебели. Тук се сещам за един чудесен лаф. Откъде богатите хора си купуват мебели? Отговорът е: Истински богатите не купуват мебели, защото ги наследяват.