Последният ден на ноември. В София вали студен дъжд и духа силен вятър. Времето не предразполага към тричасово пътуване до Родопите, но сме канени на детски рожден ден в семеен хотел в село Орехово, така че няма място за колебания.
Пристигаме следобед и, за щастие, дъждът се кротва. Тръгвам на разходка из селото в любимата ми част от деня – на свечеряване. Когато всяка къща със светещо прозорче и пушещ комин ти се струва много уютна. Чува се лай на кучета и звук от цепене на дърва, като по ударите си личи, че с брадвата работи някой възрастен и немощен човек.
От един двор на главната улица излиза жена и не пропускам възможността за разговор. Запознавам се с баба Ганка от Пловдив, която днес е садила лалета. „Малко ги изпуснах. Садят се през ноември, преди големия студ“ – споделя ми тя, докато отива да се види с приятелка в съседна къща. Разпитвам я за овошките и се успокоявам, че не само в софийския край сме били с почти нулева реколта от круши и дюли. „Годината беше ябълкова“ – обобщава баба Ганка, която в началото на 90-те години е купила с мъжа си парцел в селото и са вдигнали много хубава къща, издържана във възрожденски стил.
След падането на мрака снимам църквата, осветена богато, и се прибирам в хотела. Край камината изкарваме чуден рожден ден, а децата тичат на воля по дългия коридор на сградата, цялата резервирана за нас.
Утрото на първи декември е ледено, но с ярко слънце, което озарява целия ни ден. Къщите и котките на Орехово се припичат на южния планински склон, а дворовете, които не са виждали скоро стопаните си, са покрити с ябълков килим. Останалото ще видите във видеото и в галерията със снимки.
Галерията със снимки от пенсионерския клуб в Орехово, който е като музей на социализма, можете да разгледате тук.
