Открих за себе си село Орехово през 2005 година. То е една от изходните точки за хижа "Персенк" и точно планинските страсти ме доведоха тук. Беше посред зима, но родопчаните знаят как да строят къщи високо в планината – на южен склон и достатъчно амфитеатрално, за да има слънце за всички. Въпреки снега и студа наоколо, селото беше легнало спокойно като котарак и се припичаше на слабото януарско слънце.
Селото ми хареса не само заради въздуха и старите къщи, но и заради 7-те километра, които го отделят от пътя Асеновград – Пампорово. Седем, но напълно достатъчни, за да няма тълпи от туристи и транзитен трафик.
В последните десет години често го посещавах, а през миналата така се случи, че Орехово стана първото място, където синът ми спа извън дома. Беше само на два месеца.
Но стига толкова уводни думи. Сега темата е за хората в селото, които са едва около 160. При толкова малко жители човек не очаква тук да живее някой под 40-годишна възраст, затова срещата ми със сестрите Екатерина и Иванка Андрееви, които са на 27 и 22, и живеят в родното си - Орехово, бе приятна изненада. Още повече, че двете се занимават с пеене и печелят награди на фолклорни конкурси.
Катя учи до 7-и клас в закритото вече местно училище. Преди 20 години селото е с около 1000 жители и всеки випуск е от поне 30 деца. След това завършва фолклорното училище в Широка лъка с първа специалност родопско пеене (логично) и втора – македонско пеене. През 2007-а, в търсене на по-добър живот заминава за Кипър, където седем години работи в клон на местния "Еврофутбол". Голям фен е на "Барселона", гледа дори и повторенията на мачовете. Докато е в Кипър, си купува билет от 250 евро за "Камп Ноу", за да гледа на живо любимия си отбор. В джоба си има и самолетен билет, но шефката й, която е обещала да поеме дежурството, закъснява за работа."„Плати ми билетите, но какво от това. После три седмици не й проговорих" – спомня си Катя разочарованието.
През 2014-а тя се прибира в България и почти е забравила за пеенето, но по-малката й сестра я връща към музиката.
Ваня не е учила в Широка лъка, завършила е гимназия в Пловдив, но споделя, че "пеенето ми идва отвътре, татко и дядо, като пийнат ракийка, винаги запяват родопски песни". Първата песен на Ваня е "А бре, юначе", а първата й изява е на 10 години в националния конкурс "Надежда Хвойнева". Печели първо място в своята възрастова група, а наградата е торта. Малката Ваня взима сладкия трофей, но на излизане от сцената се спъва в дългата си носия и изпуска тортата. "Пак си я изядохме. Освен това Катя спечели второ място при по-големите. Даваха ни по телевизията" – завършва тя този толкова сладък детски спомен.
През юни тази година сестри Андрееви взимат втора награда на конкурса в Смилян (част от Фестивал на дивите цветя), а на "Атлиманска огърлица" в Китен печелят първо място. На провелия се наскоро Роженски събор е била последната изява на Ваня за годината, защото тя е бременна и трябва да се въздържа от пътувания. Детето ще бъде истински ореховец, защото бащата също е от селото.
Ваня се радва, че през последните 3-4 години Орехово се оживява покрай все повечето къщи за гости, където двете сестри понякога пеят пред туристи. Ако гостите са от Франция, Италия, Испания или Германия, програмата е малко по-детайлна. Започва с химна на Родопите "Бела съм, бела, юначе" (всъщност това е единствената ни планина с химн) и много други родопски песни, продължава с обличане на чужденците в носии и песента "Мале ле, стара майчинко", а финалът е с ритуала "Извеждане на булка". Обличат някоя от гостенките в традиционната дреха - вълненик, закриват я с бяло було, "бащата" я извежда и се пее тематичната песен "Ела се вие, превива".
"Чужденците много се радват, снимат се, голяма забава е" – разказва Катя.
Българите винаги поръчват да се пеят "Излел е Дельо хайдутин", "Руфинка болна легнала", "Рипни, Калинке" и "Торнал е Тодьо на гурбет да иде". Впрочем последната е единствената родопска песен за работа.
Работа, която напоследък все по-трудно може да се намери тук. Катя е работила в местния цех за изворна вода, която се изнася за Китай, но в момента предприятието не работи.
Двете сестри нямат нищо против да продължат да живеят в Орехово, но все пак трябва да имат някаква работа. Когато си израснал сред толкова много тишина, боровинки, малини и гъби, големият град не е задължително да ти бъде мечтано място за живот.
