Открих за себе си село Орехово през 2005 година. То е една от изходните точки за хижа "Персенк" и точно планинските страсти ме доведоха тук. Беше посред зима, но родопчаните знаят как да строят къщи високо в планината – на южен склон и достатъчно амфитеатрално, за да има слънце за всички. Въпреки снега и студа наоколо, селото беше легнало спокойно като котарак и се припичаше на слабото януарско слънце.
Селото ми хареса не само заради въздуха и старите къщи, но и заради 7-те километра, които го отделят от пътя Асеновград – Пампорово. Седем, но напълно достатъчни, за да няма тълпи от туристи и транзитен трафик.
В последните десет години често го посещавах, а през миналата така се случи, че Орехово стана първото място, където синът ми спа извън дома. Беше само на два месеца.
Но стига толкова уводни думи. Сега темата е за хората в селото, които са едва около 160. При толкова малко жители човек не очаква тук да живее някой под 40-годишна възраст, затова срещата ми със сестрите Екатерина и Иванка Андрееви, които са на 27 и 22, и живеят в родното си - Орехово, бе приятна изненада. Още повече, че двете се занимават с пеене и печелят награди на фолклорни конкурси.