Пепа Стоева е жената, която стои зад „Храна за мойте канибали”. А това интересно име крие много в себе си. Есента за кулинарката е сезонът за зимнина и вкусотии с кестени, тиква, гозби с праз лук. Създателката на кулинарния блог заедно със своя съмишленик в готвенето Димитър Цветков събрират рецепти в книгата „Домашни благини от мляко”
-
Защо сладкото от дюли е толкова хубаво -
Орехомания -
Най-младият кулинарен блогър у нас: Есента има вкус на тиква и канела -
Тиквен пай с ниско съдържание на захар: Рецептата на Блажка Димитрова - Благичка -
Как да приготвим прозрачен тиквен пай -
Румяна Босева - Лулуто: На ябълковия пай слагам бележка "Не яж!" - първо трябва да снимам -
23 снимки на сладки котенца, за когато ви писне от мъките в офиса -
Защо мечтаем за шоколад, пържола и вино, когато сме под стрес? -
Невена Жекова с изкушаващи шипков мармалад и шипково вино -
Ядливият кестен – ароматен дар от природата (Рецепти)
„Жена на средна възраст, която в свободното си време обича да пътува и не просто да готви, за да изхранва семейството, но и да разнообразява храната на любимите си хора. Това съм аз - Пепа Стоева!” – заявява създателката на блога „Храна за мойте канибали”. Интересната дама, която вече е и баба на прекрасно момиченце, разказва как и защо е създала кулинарния си блог и защото готвенето не е нейната професия.
Кулинарията ли е основното ти занимание?
Не, не е. Работя като касиер и дейностите, които изпълнявам, са много повече от просто плащане на битови сметки. Обичам да общувам и да се срещам с хора, защото не съм интроверт. Но признавам, че през последните години, особено от пандемията насам, не си харесвам работата – хората са станали много изнервени и нетърпеливи. Възрастта, на която съм, съвсем не ми пречи да мечтая, да бъда импулсивна и да се чувствам млада! Съвсем скоро сбъднах една мечта – заминах за Италия, където посетих античния град Помпей и красивия Амалфийски залив. Но безкрайното ми щастие е в свободното време да сме заедно с едно малко, тригодишно момиченце - внучката ми Михаела!
Разкажи повече за семейството си и за създаването на блога си „Храна за мойте канибали”?
Семейството за мен е подкрепа, любов, топлина, уют и смисъл на живота. Имам си две големи момчета, на 32 години, и две прекрасни млади дами. И големите деца, и малкото ни момиченце Михаела, обичат да хапват ястия с месо, риба и млечни продукти. В дъното на предпочитанията към месната храна естествено е г-н Стоев, Михаил, съпругът ми, с когото, след като заживяхме заедно, трапезата ни стана много месна! Така дойде и името на блога „Храна за мойте канибали”. Едното от хобита на съпруга ми – ловът, много добре се съчетава с моето – кулинарията. Така че готвене не е просто мое задължение в кухнята. Дивечовото месо е по-различно от питомното и изисква повече старание, търпение и импровизации. Та моето вдъхновение в кулинарията са именно те – моето семейство!
Есен е, какъв е вкусът й според теб?
Есента за мен е сезон на зимнината. Свързвам я с вкусните туршии, маринованите чушки, конфитюрите, сладките тикви от детството, с рачел и най-вече с тиквеника на мама, с питателните яхнии и гозбите с праз и месо. През последните години свързвам есента и с печени кестени, защото преди време кестени въобще нямаше в моя край. Аз съм от Орлов дол, Ямболско, но вече 38 години живея в Стара Загора. От две години приготвям и вкусна, кадифена крем супа от кестени, която ще ви споделя, както и още любими есенни рецепти.
РЕЦЕПТА ЗА РАЧЕЛ
Продукти за 1 доза от 12 бурканчета х 300 г
около 5 кг тиква - почистена и нарязана на "локумчета"
3 бурканчета глюкоза - общо 1 кг (или 1 кг дюли, смлени заедно със семките и сварени в 2 л. вода + 500 г захар до сгъстяване като мед, но това е доста трудоемко)
2 л. чиста вода
4 кг захар
3 л вода + 300 г гасена вар
връзка индрише и орехови ядки по желание (но тези не са ми любими)
Приготвяне:
* Варта се разтваря във водата и се оставя да се утаи за 3-4 часа, след които водата се прецежда.
* Почистената и нарязана тиква се поставя във варната вода за 1.5-2 ч.
* Изважда се и измива добре на течаща вода.
* Водата (чистата - 2 л.) се завира заедно със захарта.
* Когато заври се прибавя и тиквата.
* Отпенва се при нужда и вари на тих огън.
* Щом започне да се сгъстява се прибавя глюкозата, или прецедена през марля сварената смес от дюлите.
* Бърка се внимателно, да не се намачкват парченцата тиква.
* Когато се сгъсти се прибавя и връзката индрише - на цели листа.
* По желание се прибавят и ореховите ядки.
* Пълни се в бурканчета и стерилизира 4-5 мин.
Какви са предпочитанията ти в кухнята?
Обичам да изненадвам младите хора с нещо ново - нов продукт, или нов вкус, но не забравям да им предавам добрите стари рецепти от моето детство и да ги убедя, че понякога простичките неща са най-вкусни.
Интересен вариант за салата с тиква вижте тук:
Не пропускам да напомня, че трябва да се цени добрата домашна храна – най-малко заради това, че някой се е погрижил за теб. Всички рецепти, които са харесали поне на 2/3 от любимите хора покрай мен, обезателно споделям в блога, за да могат да се насладят и други хора на тях. Читателите харесват лесните, бързи за приготвяне и достъпни рецепти. Радва ме това, че все повече млади хора предпочитат сами да приготвят ястията си и зимнина от доказано чисти и качествени продукти – мляко, месо и зеленчуци.
А как ти хрумна идеята за книгата „Домашни благини от мляко”?
В началото на лятото излезе книгата „Домашни благини от мляко”, в която аз и моят кулинарен приятел Димитър Цветков споделяме рецепти, точно за домашната кухня. Издателят Ивелин Иванов от „Артемис Букс” се свърза с мен и Митко и ни предложи идеята. А и всеки от нас се е разочаровал от млечни продукти/имитации на различни фирми, затова взехме нещата в свои ръце! Всеки може да си приготви вкъщи сирене, кашкавал, извара, истински катък, когато му е сезонът, разбира се.
