В горещ ден просто няма нищо по-освежаващо от вкусен сладолед. Много от нас обичат да се поддадат на това ледено изкушение по време на лятната си почивка.
Сладоледът не е просто начин да се разхладим, но е и културен феномен, който носи в себе си история, изпълнена с легенди, интриги и научни открития.
Oказва се, че има и друга причина да го обичаме толкова много. В средностатистическата топка сладолед откриваме всичко - от витамин D и рибофлавин до витамин А и калций, които допринасят за здравия организъм. Някои вкусове могат да предложат още по-голям стимул, когато става въпрос за това, какво съдържат - например черният шоколад е известен като добър източник на антиоксиданти, а ваниловите зърна съдържат калий.
И въпреки че много от нас се наслаждаваме на неговия вкус и полезни съставки, малко от нас знаят колко дълбоки са корените му.
ДРЕВЕН КИТАЙ: НАЧАЛОТО НА ЛЕДЕНАТА МАГИЯ
Историята на сладоледа започва много преди модерните времена, като първите сведения за подобни охладени десерти идват от древен Китай, по време на династията Тан (618-907 г. сл. Хр.). Императорът Тан от Шан, известен със своята любов към изисканите лакомства, заповядва на своите кулинари да създадат нещо необичайно. Резултатът? Десерт от биволско, краве и козе мляко, ферментирано и смесено с брашно и камфор за аромат. Това „кисело мляко“ се охлажда до замръзване и се сервира на двореца. Цар Тан е имал специализиран персонал (готвачи), сред които 94 „ледени мъже“, които са се грижили за доставката и подготовката на леда.
Но китайците не са единствените, които се наслаждават на подобни разхлаждащи деликатеси.
Месопотамските благородници са строили ледени къщи, за да се разхладят от жегата, а римският император Нерон (37-67 г. пр. Хр.) поръчвал сняг от планините, който подправя с мед и плодове. Това са ранните опити за създаване на сладолед, но истинската революция идва с откриването на метода за замразяване на храни чрез смесване на сол с лед – процес, който вероятно е бил известен още в Древен Китай.
СЛАДОЛЕДЪТ И ИТАЛИАНЦИТЕ
През вековете тези методи се пренасят от Азия в Европа и започва да се усъвършенстват. През XVI век, по времето на Ренесанса, в Италия се появяват първите истински сладоледи. Легендата разказва, че Марко Поло е донесъл идеята за сладолед от Китай в Европа, където тя е била доразвита от италианската аристокрация.
Италианците усъвършенстват рецепти за сорбета и сладоледи, които бързо завладяват Европа, преминавайки през Франция с помощта на Катерина Медичи и достигайки до Америка благодарение на Томас Джеферсън.
БУМЪТ НА СЛАДОЛЕДА В АМЕРИКА
Именно в Америка сладоледът намира своята масова популярност. През 1784 г. Джордж Вашингтон купува машина за сладолед, а Томас Джеферсън записва една от първите рецепти за ванилов сладолед по френски. В края на XIX век, Америка се превръща в център на иновации в областта на сладоледа.
Фармацевти, предприемачи и кулинарни експерти създават нови видове сладолед, включително вафлената му фунийка, представена за първи път на Световното изложение в Сейнт Луис през 1904 г.