На 30 ноември почитаме свети Андрей Първозвани. Наречен е така, защото е първият от 12-те апостоли, които последвали Исус и го нарекли месия (Спасител).
Честито на всички именици - Андреа, Андрей, Андрейка, Андриян, Андрияна, Андро, Дешка, Първан, Силен, Храбрин, Храбър!
Признанието в любов на Андрей Арнаудов - вижте видеото.
На тази дата, според стари български поверия, се празнува Мечкинден. Светец Андрей, който живеел сам в планината, веднъж бил нападнат от мечка, която изяла вола му. Светията така се ядосал, че впрегнал звяра и изорал нивата си с него. Затова го наричат и господар на мечките.
Счита се, че от този ден нощите започват да се смаляват и дните да нарастват. Затова в някои райони на страната празникът е наричан Едреевден. Ден, в който слънцето помръдва “както пиле в яйце”, т.е. по малко денят се увеличава колкото просено зърно. В навечерието преди празника или в ранното утро на Андреевден, жената в семейството вари фасул, леща, жито, царевица, овес или ечемик. Посевите ще наедреят и годината ще е плодородна, ако традицията се спази и всички в къщата ядат на този ден вариво.
Младите булки вземат наедряло варено зърно и го хвърлят в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения, а невестите да едреят със здрави рожби.
Легендата разказва още, че св. Андрей единствен от апостолите нямал празник, затова възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал: “Който тебе не празнува, да го язди твоя кон!”. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: “На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.”
