„Толкова сте красива, госпожице, че ми напомняте девойката, в която бях влюбен в София. Исках да се оженя за нея, но не ми я дадоха“, промълвил бащата на турската революция Кемал Ататюрк към Мими Балканска след спектакъл на „Тайните на харема“ в Истанбул.
Звънък глас, талант, енергия, присъствие и ненадмината красота – всичко това е Мими Балканска, която и до днес остава една от ненадминатите легенди на българското оперетно изкуство и намира заслужено място в месечната ни тема 24 ЖЕНИ С КАУЗА.
-
Мария Каракушева: Най-важното е да създаваме неща, които носят смисъл и издигат духовно хората -
Люба от LUbakery: Обичам да разказвам тортите си -
Цветана Манева: Има моменти, в които се мълчи. Тишината казва повече -
Тота Венкова - първата българска лекарка с диплома -
Мария Лалева: Там, където мислиш, че няма живот, трябва да си смел да го откриеш (ВИДЕО) -
Мартина Йорданова, която създава бъдеще от ненужни капачки -
Радослава Ненова: Рядко се връщам в миналото, за мен има само напред -
Биляна Савова, която не „страда“ от множествена склероза, а живее заедно с нея -
Симона Халачева: Ако съществува някакво прераждане, убедена съм, че съм живяла в Париж -
Зорница Христова: Човек се променя толкова бързо, че сам за себе си става Небивала земя
Родена е на 22 юли 1902 г. в Русе. Баща ѝ умира през 1907 г. и семейството ѝ се преселва в София. Следват трудни години и за да може да продължи с уроците си по музика и солфеж, Мими решава да стане хористка в оперетния театър „Ренесанс”.
Явява се на прослушване. Представя се с предсмъртната ария „Там звездите блестяха…” на Марио Каварадоси от „Тоска” на Пучини, акомпанирайки си сама на пианото. Изпитващите са смаяни! Едва изсвирила началните тактове, те я спират. Тогава Мими е само на 16. Петко Атанасов обаче забелязва, че е родена за артистка и я съветва да се яви отново, с ария, подходяща за солистка.
След втория конкурс Блаканска вече е в трупата и получава първата си роля – Лори от „Феята на карнавала” от Калман. Именно този композитор й носи славата и обичта на публиката с последвалите незабравими участия в „Царицата на чардаша” и „Графиня Марица“.
През 30-те и 40-те години на ХХ век Мими Балканска пее предимно в София, а след 1944 е сред основателите и първите солисти на Държавния музикален театър „Стефан Македонски”. Гастролира в цялата страна и в Сърбия, Словения, Хърватия, Турция. За изпълнението й на сръбски език в оперетата „Кощана” от Станкович в Белград е удостоена с най-големия сръбски държавен орден „Свети Сава”. Таланта й ценят короновани особи, министри, видни интелектуалци.
Интересен факт за Мими Балканска е, че е внучка на Никола Балкански, който пък е братовчед и сподвижник на Георги Сава Раковски.
Била е омъжена два пъти. Първият ѝ съпруг е тенорът Иван Цачев. С указ № 970 от 23 май 1975 г. е обявена за герой на социалистическия труд. Награждавана е още с ордени „Червено знаме на труда“, „Кирил и Методий“ и други. Освен това е удостоена Димитровска награда, заслужил артист, народен артист.
Голямата Мими се снима в два филма, като застава пред камерата редом с Татяна Лолова. Публиката все още помни и забележителното честване на 80-тата годишнина на Мими Балканска в Музикалния театър, когато министър Георги Йорданов й връчи поредния висок орден.
Легендарната оперетна звезда си отиде след банална операция от жлъчка на 22 май 1984 година.
По-важни нейни оперетни роли са:
Силва, Щаси, Цецилия („Царицата на чардаша“ от Имре Калман),
Лиза и Графиня Марица („Графиня Марица“ от И. Калман),
Ана Главари („Веселата вдовица“ от Франц Лехар),
Кристел („Птицепродавецът“ от Карл Целер),
Парася Никаноровна („Трембита“ от Юрий Милютин),
Ангелина („Бунтовна песен“ от Георги Златев-Черкин),
Мадам Сан-Жен („Мадам Сан-Жен“ от Парашкев Хаджиев) и др.
