Люба (LUbakery) е от хората, които, смело мога да заявя, вдъхновяват така, както може да те вдъхнови една добра книга или любимо музикално парче сутрин на път за работа. В снимките на сладкишите е вложена историята, която самата тя е замислила и знае. Но те заживяват със собствена история в главите на тези, които ги гледат, а когато опитат, сигурно се пренасят в друго измерение. Люба е бурбонската ванилия, която овкусява и дава аромат на нашата поредица 24 жени с кауза.
Винаги съм носила тази моя страст. С години всичко се случваше в моята кухня и можеше да се види и опита от семейството ми и приятелите ми. От почти три години излязох от “под прикритие” и повече хора могат да пробват сладкишите ми на малките събития, които организирам периодично или като индивидуална поръчка.
Уча се най-много от книгите (от вчера имам 3 нови руски кулинарни книги, подарък от приятелка от Русия и нямам търпение да приготвя нови десерти), следя кулинарни блогове, правя грешки в кухнята и се уча и от тях. В зародиша на моята страст е и моята майка, която е много добър кулинар.
Имаш ли принципи, които следваш?
Моят най-важен е може би вкусът, разбира се, и добрият дизайн. Използвам сезонни продукти.
Може ли тази твоя посветеност да се нарече кауза?
Не бих казала. Просто правя това, което ми харесва и обичам.
Сама ли измисляш рецептите и споделяш ли ги, ако някой те помоли?
Ползвам рецепти от книги, често променям по нещо. Харесва ми да мога да приготвям една торта по различни начини - сега е сезонът на ягодите и ще бъде ягодова, след месец тя вече би била малинова. Променям декорацията им и тя вече е различна. Обичам да приготвям сезонни десерти. Не крия рецептите си - споделям ги, заедно със всичките си знание в кулинарно училище “Food Connection”. В момента все още нямам блог, вероятно защото не съм го пожелала.
Какво те вдъхновява в това, което правиш – музика, книга, природа?
Всички те. Рядко не слушам музика, тя е част от храната, която приготвям. Ако днес съм била до градината в офиса ни и съм видяла, че горските ягоди са нацъфтели или вече дори узрели, то тогава вече е ясно, че върху ягодовата торта ще има ягодови цветове. Никой вкъщи вече не се учудва, ако ме види след 22 ч. да вадя яйца от хладилника и да включвам миксера - вероятно малко преди това съм видяла някоя нова рецепта и разбира се, трябва да я тествам точно сега.
Даваш ли имена на тортите си?
Обичам да ги разказвам - четири ванилови пухкави блатове, сочно сиропирани със сироп от бъз, помежду им варен лимонов крем и крем с маскарпоне, стича се лимонова глазура, плодови резанки. Тя може да се казва “Бъз & Лимон”, но също така и “Лимонови резанки” . След няколко дни ще направя една такава, но ще добавя и дъхави зрели ягоди и тогава тортата ще бъде Лимонова с ягоди.
Колко време ти отнема, за да направиш една торта за рожден ден?
Много повече, отколкото човек си мисли и особено ако никога не е приготвял торта. За да е всичко както трябва - изпичам блатовете, охлаждам ги поне няколко часа (а най-добре една нощ), един крем, втори крем, отново охлаждане, сглобяване, стягане, полагане на външен крем на тортата, отново в хладилник, глазура… Не по-малко от 2 дни, ако тортата е многокомпонентна. И на-важно е търпението.
Занимаваш ли се с друго или сладкарството е пътят, по който за момента вървиш?
Напоследък това е нещо, което заема почти цялото ми време.
Като за финал ще споделиш ли любим цитат от книга или песен – понеже темата ни е свързана малко или много с 24 май.
Ето нещо, което много ми хареса и което прочетох в едната руска книжка. Беше съвет на автора след рецептата. “Тази торта е изключително нежна. Не би издължала тежка декорация - нито физически, нито морално.” Виктория Мельник
Обясняваше всичко, което искам да кажа понякога на хората, които искат от мен да приготвя и декорирам тортата им с повече, отколкото е необходимо. Често един детайл е достатъчен.
Подарявам ви и малко музика и част от музиката към филма “37.2° сутринта” от Gabriel Yared. Ще откриете още с каква музика се раждат моите торти в последните месеци в листата ми в Spotify “Bake with LUbakery”.
