Днес ще ви разкажа за житейския път на една жена, която въпреки трудности, пред които бива поставена, не се отклонява от едничката си цел – да прави добро. Името й е Тота Венкова и е първата дипломирала се българска лекарка, а също и една от нашите "24 жени с кауза".
-
Мария Каракушева: Най-важното е да създаваме неща, които носят смисъл и издигат духовно хората -
Люба от LUbakery: Обичам да разказвам тортите си -
Цветана Манева: Има моменти, в които се мълчи. Тишината казва повече -
Мими Балканска - ненадминатата прима на българския оперетен театър -
Мария Лалева: Там, където мислиш, че няма живот, трябва да си смел да го откриеш (ВИДЕО) -
Мартина Йорданова, която създава бъдеще от ненужни капачки -
Радослава Ненова: Рядко се връщам в миналото, за мен има само напред -
Биляна Савова, която не „страда“ от множествена склероза, а живее заедно с нея -
Симона Халачева: Ако съществува някакво прераждане, убедена съм, че съм живяла в Париж -
Зорница Христова: Човек се променя толкова бързо, че сам за себе си става Небивала земя
Здравето е може би най-ценното нещо на света. Ето защо хората, които се грижат за нас, са едни от най-благородните. В книгата си „Бележити българки“ (1933 г.) Петър Кепов пише за Тота Венкова: „Скромна, тиха, милозлива и всякога сърдечна, тя вървяла неотстъпно и безшумно по своя път да стопля сърцата на безутешните и да облекчава страданията и болките. В това отношение тя беше еднакво лекар на организма и душата на страдащия“.
Тота е родена през 1855 г. в Габрово и израства в семейството на сестра си. През 1871 г. започва да учи в главното девическо училище в Габрово като стипендиантка на женското благотворително дружество „Майчина грижа“. След завършването си преподава 5 години в същото учебно заведение.
Повратният момент в живота идва по време на Руско-турската освободителна война от 1878 г. Тогава тя е самарянка във военния лазарет, който се е намирал в Априловската гимназия. Но вместо да се уплаши, смелата жена се влюбва в лекарската професия. В основата на човешката доброта е желанието да помагаш, а то е изобилствало у Тота. Към благородната професия я побутва и ранен руски лекар, който семейството й приютява. Ето защо същата година отправя молба към Дамското благотворително дружество в Санкт Петербург, изявявайки желание да се посвети на медицината. Тя е приета и заминава за руския град, но скоро се налага да прекъсне поради здравословни причини. Но 5-годишното прекъсване не я отказва и все пак се дипломира през 1886 г.
Веднага след това се връща в България и започва да практикува като лекар в Русе, Търново, Варна и София. В Санкт Петербург специализира детски и вътрешни болести, а по-късно във Виена - акушерство и гинекология. Едно от забележителните й дела е основаването на акушерски курсове към Червения кръст. В тази нейна дейност си проличават и учителските й умения, с които тя успява да предаде наученото и по този начин да помогне на повече хора.
Въпреки честите здравословни проблеми тя започва частни прегледи в дома си. Доброто й сърце помага на множество бедни жени, които лекува безплатно и приютява в дома си.
Тота Венкова умира през 1921 г. Тя завещава цялото си имущество в полза на хората. След смъртта й наследството й се разпределя между Софийския университет, Искрецкия санаториум „Фердинанд Първи“ и Габровското девическо училище.
Гражданите на Габрово пазят спомена за Тота Венкова жив. По повод 150 години от нейното рождение през 2005 г. е обявена за почетен гражданин на града. Има и болница, която е кръстена на нея. Дружество "Майчина грижа" пази съхранени лични вещи на бележитата българка.
Източници:
Уикипедия
"Бележити българки" на Петър Кепов
