Жив си, когато не се отказваш – е една от най-силните мисли на Боян Петров, според неговата половинка

Бездействие. Това е дума, която не й отива. Изобщо не съществува в нейния житейски поход напред и нагоре. У нея има сила, която заразява околните. И ги вдъхновява.

Радослава Ненова впечатли всички със стоицизма и несъкрушимостта си в много труден момент, когато миналия месец май нейната половинка, алпинистът Боян Петров, изчезна в своя щурм на Шиша Пангма. И докато мнозина бяха в шок или се молеха за покорителя на осемхилядници, Ненова не спеше, не демонстрираше тъга, а активно, дейно и с трезва мисъл участваше в спасителната мисия. Боян остана завинаги във вечните ледове на Хималаите, а Радослава продължи с дръзка крачка напред - така, както трябва според нея в живота. Година по-късно тя е двигател на редица инициативи, които мотивират много хора да живеят по-правилния начин - да са активни, да гонят целите си, да не тъгуват по миналото и да се извисят над делничното.

На 18 май се проведе и скоростно изкачване на Княжево-Копитото – любимия маршрут за тренировки на Петров, като в негова чест много хора поеха през планината и се заредиха с позитивизъм. Сред тях бе и жена, която сподели, че участва като "краката" и "очите" на сина си, роден с ДЦП. За нея това не е просто състезание в памет на Боян Петров, а една кауза, която мотивира стремежа към необятното. Събитието ще се превърне в традиция.
Ето така Радослава Ненова, без да си го поставя за цел, се оказва една личност с мисия – да окрилява другите. По тази причина тя е една от нашите "24 жени с кауза".

Скоростното изкачване на Княжево-Копитото с какви емоции зареди теб и всички, които се включиха?
Получи се много добре. За първи път се занимавам с организиране на състезание, но явно уцелих правилните хора. Беше вълнуващо от раждането на идеята до същинския финал на състезанието. Емоцията държи хората дни след това. Разменят си снимки, пишат ми писма. Изключително позитивно беше всичко. Преди награждаването запазихме тишина за една минута. Видях сълзи в очите на някои от тях. Дойдоха най-различни хора - от 5-годишно дете до 72-годишните ми родители. Имаше двойка незрящи с кучета водачи, както и много известни спортисти, спортни клубове и ученици от различни места на България.

Изплуваха ли много спомени за Боян по планинската пътека?
Не бях от състезателите, но тръгнах с първата вълна от хора. Движих се с Мануела Малеева. Не я познавах лично до този момент, за мен беше чест. Тя е ненадмината в тениса. Говорихме си кой с какво се занимава. Някои по-лични неща. Беше приятно. Пътеката е доста стръмна, аз минавам често от там, това си е място за запознанства, за размисъл, за събиране на мислите. Но този ден точно беше за хората, които са дошли да участват.

Какво би казал Боян, виждайки колко много хора са се обединили, за да поемат по любимия му маршрут?
Е, щеше да му харесва. Кой не би искал да бъде помнен и обичан?! А там се бяха събрали хора, които го обичат. И то доста!

Eдна от състезателките (майката на детето с ДЦП) сподели, че събитието носи вдъхновение и е кауза за младите - за преследването на целите, грижата към планината и стремежа към необятното. Радваш ли се, че си двигател на нещо окриляващо?
Запознах се с тази жена. Донесе ми картина с еделвайс, нарисуван от сина й. Беше много усмихната и приятна. Хората, които се справят с големи трудности, най-много умеят да ценят хубавите моменти.

Тази година ти също така създаде тефтер със спомени и послания от Петров, който да мотивира още повече хора. Коя негова мисъл най-много докосва теб самата и смяташ, че е най-силна?
Жив си, когато не се отказваш.

Той липсва ли ти днес?
Научих се да живея по новия начин. Но, разбира се, такава липса не знам дали някога се запълва напълно. Ние бяхме много години заедно. В никакъв случай не мисля, че е редно да се вкопчам в миналото. Нещата, които правя, свързани с него, го държат жив по някакъв начин.

През онзи драматичен месец май ти впечатли всички с активността си в издирването, с несломимия си дух в момент, когато много други биха се сринали. Откъде черпиш сила?
Така е, Боян имаше трудна съдба, а аз успявам да съм доста адекватна в трудните моменти. Тази част от характера ми доста ми помага. Дори и в по-дребни ежедневни ситуации. Спокойствието е много важно за вземане на адекватни решения. Просто съм такава.

Именно по трезвия рационализъм ли си приличахте с Боян и че винаги гледате нагоре и към идния ден?
Разбира се, само напред и нагоре. Рядко се връщам в миналото. За мен има само напред.

И все пак позволяваш ли си сълзи и кога?
Позволявам си. По различни поводи. Но най-вече, когато съм сама. Сълзите са нещо лично и не се чувствам комфортно да плача пред други хора.

Синът ви на кого прилича повече и притежава ли от магията на родителите си - неуморен хъс?
Явор е тинейджър. Има си свои хобита и амбиции. Не очаквам да прилича на някого. Дори ми харесва, че сам е решил какъв иска да бъде и не следва нечий пример. Сам си пробива път в избрана от него посока.

Кои са най-важните уроци, които винаги си се стремила да му предадеш?
Да бъде добър и морален човек.

Би ли искала младите да имат повече отношение към природата и планината - като начин да отварят сетивата си?
Разбира се. И с това състезание се опитвам да ги извадя от виртуалния свят за малко.

Теб с какво те спечели планината?
Просто там съм щастлива.

Този месец, за огромно съжаление, загина и Иван Томов, след като покори връх Лхотце. Трагедията провокира някои хора отново да разкритикуват алпинистите с довода, че са твърде безотговорни в своя стремеж към върха за сметка на близките си. Какво мислиш за подобни мнения?
Всяко лично постижение е за сметка на нещо друго. Нека оставим хората да си избират съдбата. А критици винаги ще има. Лично аз съм превърженик на умерения риск, но коя съм аз да казвам кой как да си живее живота.

Какъв е твоят най-ефикасен начин да се бориш с негативизма и с делничните несгоди?
Просто не ги забелязвам. Занимавам се с неща, които харесвам и това ми стига. Имам цели, които си гоня и не се занимавам с мишки. Най-често сплетните се случват зад гърбовете ни. Рядко някой събира смелост да каже нещо в очите.

Какви личности са пример за теб самата?
Нямам конкретни такива. По-скоро се случва някой да ме впечатли с постъпка. Хората са пълни с изненади, и то не само лоши.

Какви цели и идеи искаш да осъществиш и реализираш тепърва?
За тях ще говоря по-натам. За да не се опорочат с неадекватни коментари.

Би ли се обърнала с послание към всички чрез някой любим твой поетичен стих?
Звезди дори да няма на небето,
тръгни насам направо през града.
Един прозорец винаги ще свети
и той ще бъде твоята звезда,
изгряла неочаквано сред мрака
като вечерница над моя праг.
И ти ще знаеш,
че сега те чакам.
Тръгни по тоя вечен, верен знак!
Аз няма в тесен свят да те обсебя
и няма никога да бъда лош.
Една отключена врата за тебе
до моя праг
те чака
всяка нощ.

Евтим Евтимов