На екрана – близнаци, в живота – колеги. Приличат ли си Стефани Дойчинова и Велизар Величков от ситкома „Домашен арест” със своите герои? Оказва се, че всъщност Стефани е много стеснително и чаровно 16-годишно момиче, а Велизар е забавен и организиран човек, който се занимава с интернет бизнес. Как прекарват свободното си време, кое ги мотивира и какво смятат да правят занапред, разберете от самите тях:
Още щом се срещаме, Велизар ме пита „Ти работиш в сайт, нали? Горе-долу колко посещения на ден имате?” А аз му отговарям с:
Как съчетаваш интернет бизнеса с актьорската професия?
Велизар: Трудно. Но аз се занимавам с интернет от 10 години сигурно, от 15 годишен…
Е, ти пък, как се занимаваше с интернет преди 10 години…
В: Ми имахме сайт за музика, най-големият в България.
Това от родителите ти ли идва?
В: Не, не, запалих се просто. Интернетът е нещо много яко, това е новият завод на света. Бълва всичко всеки ден…
Като говорим за света и актьорската професия, гледахте ли „Оскар”-ите?
Стефани: Аз бях много разочарована.
Защо?
С: Защото не мисля, че „Артистът” трябваше да получи „Оскар”. Не съм го гледала, не искам и да го гледам (просто съм се заинатила), но според мен трябваше да спечели „Дървото на живота”. Поне за най-добра операторска работа, защото е сниман супер дълго време…
И супер дълго време трябваше да гледаме заснетото… (смеем се)
С: На мен много ми хареса, предполагам е въпрос на гледна точка.
Не се ли зарадва поне за Мерил Стрийп?
В: Е, на нея когато и да й дадат Оскар…
С: … все си го е заслужила.
В: Тя е гениална.
С: Да, тя е жестока.
На какво ви научи работата с хора като Татяна Лолова, Филип Аврамов, Мая Бежанска…
В: Татяна е много яка. Тази жена е минала през толкова много режисьори, толкова много неща е снимала и ние само можем да се учим от нея. Тя и като човек е много готина. Много е земна, изключително скромна. За мен тя е постигнала много в българското кино, ако има някакъв връх, за мен тя е там. Направи ми впечатление, че още в първия ден ми запомни името. Ако мога да направя някакъв аналог, в НАТФИЗ имаше преподаватели, на които им коства три години, за да запомнят как се казвам.
Доволен ли си от НАТФИЗ?
В: Да, много. И съм много доволен от преподавателя си Веселин Ранков, можеш да го напишеш.
Да не му искаш някаква услуга в скоро време?
В: Не, напротив!
А теб на какво те научиха колегите ти от сериала?
С: Много силно впечатление ми направи, че като цяло всички са изключително точни. Влизат в роля, когато си поискат и когато си поискат излизат. На мен това все още ми е трудно да го правя, може би защото нямам голям опит. И съм малка…
Често ли ти казват, че си малка?
С: Да (смее се).
В: В екипа й викаме Малката...
Теб с кастинг ли те избраха?
С: Да, с кастинг. Всички сме избрани с кастинг. Принципно много исках да се занимавам с това и още искам. Но в момента имам много неща в главата и не съм се ориентирала съвсем…
В: Една минута грешка и после цял живот актьор, ще видиш.
Колебаеш ли се между науката и актьорството?
С: Не. Колебая се дали да запиша режисура или актьорство. Повече клоня към режисурата май.
Тоест химията и биологията отпаднаха?
С: Отпаднаха.
Ти би ли променил нещо в живота си?
В: Не, аз си харесвам живота.
Как те приемат съучениците ти, приятелите?
С: Различно. Има хора, които много се радват, има и други, които изобщо не се…
Бъзикат ли те по коридорите в училище например?
С: Да, пускат някакви къси лафчета, които понякога не са много приятни. Но в такива случаи си правя изолатор, слагам си стена и не ме интересува какво говорят…
Имаш ли подкрепата на близките ти?
С: Майка ми много ме подкрепя.
Все пак си момиче - суетна ли си?
С: Не. Не съм.
А готвите ли?
С: Да, много обичам! Често готвя. Специалитет са ми пълнени тиквички, руло Стефани. И мога да правя суши.
В: Аз не готвя. Имал съм такива пориви, но е по-добре за всички да не се опитвам. Приятелката ми готви.
Как прекарвате свободното си време?
С: С музика, филми, излизам с приятели навън… Но не и когато е студено. През зимата предпочитам да си стоя вкъщи.
В: Аз нямам много свободно време. Когато все пак намеря, карам сноуборд, но то пак е рядко. Зимата ми е по-хубаво, лятото карам колело, маунтинг байк. Спускаме планините, но... само два пъти месечно. Максимум.
Каза музика - каква?
С: Различна. Зависи от начина, по който се чувствам в момента. По-скоро ретро.
ABBA, Boney M?
С: Понякога и тях.
Ходиш ли по концерти?
С: Не, аз съм на 16 и нямам право. Само с придружител.
Да разбирам, че спортувате?
С: На мен това ми е най-болната тема, защото се занимавах близо 10 години със ски и преди две ми се наложи да спра, защото имам проблем с единия крак - скъсан минискус. Ако се кача в момента на сноуборд или на ски, има вероятност нещо да си направя пак и да е фатално.
Липсва ти?
С: Много. Тези две години супер много се депресирам вкъщи, защото повечето ми приятели се качват на Витоша, а аз не искам да ходя с тях и да ги гледам само. Оставам си вкъщи.
В: Преди спортувах много, но това беше преди появата на сайта ми. Тренирал съм футбол много време, карам сноуборд, както ти казах. А, да - ходех на каскади много време… Около година и половина две. Беше ми много интересно.
Те каскадьорите вземат добри пари…
В: Не, аз не исках да стана каскадьор, идеята беше ако някога ми се наложи да играя такава роля, да не наемат друг човек, а сам да си направя сцените. Тръпка е, готино е… всъщност всичко, което е свързано със силни емоции ме привлича…
Искаш ли да се научиш да пилотираш самолет?
В: Да, това е доста яко. Аз съм летял с делта планер, хеликоптер… Това лято съм си взел ваучер за скокове с парашут.
Интересно ми е захванаха ли се вече с вас жълтите вестници – въвличат ли ви в разни интриги, клюки?
В: Не. Имаше веднъж за мен някаква статия, ама беше положителна, което много ме изненада.
Какво никога не би искал да прочетеш за себе си?
В: Не знам, не ме интересува честно да ти кажа. Аз знам кой съм и какво правя, останалото няма значение.
Ти имаш ли такива притеснения?
С: Не.
Ама ти си много скромна, тиха…
В: Те тихите води са най-дълбоки. Дълбоко в себе си тя всъщност е Зара!
С: Може би не съм я преоткрила…
В: Като станеш на 25-6, ще излезе…
С: Ще ли?
В: Да.
С: При теб излезе ли?
В: Тепърва излиза (смеят се).
Велизар, на теб какво ти харесва в твоя герой?
В: Първо това, че по някакъв начин ме връща назад…
Когато си бил по-малък?
В: Да, да. Лъчко е готин, интересен, буден...
Идентифицираш ли се по някакъв начин с него?
В: По-скоро не. Той е твърде стеснителен около хората – на неговата възраст аз не съм бил такъв. Може би иронията му е нещото, с което го чувствам по-близък до мен самия.
А ти със Зара?
С: С нея сме тотално различни. Аз обичам спокойствието и всичко около мен да е подредено, докато Зара е пълен хаос. Тя е контра на всичко и на всеки.
След като сте толкова различни, беше ли ти трудно да влезеш в образа й?
С: Не съм сигурна. По-скоро не. Може би поради факта, че почти всички хора около мен са като Зара. Не че я смятам за лоша, просто е объркана млада девойка, която не знае какво иска.
Това е ситком, случките и образите са малко хиперболизирани, но все пак -познавате ли/искате ли да познавате такива семейства в реалността?
В: Да, естествено. Но защо пък да е хиперболизирано? Може би ситуациите са малко… на 100%. Но има много такива семейства – на които им се налага да живеят с тъщата от една страна, от друга – имат две деца, от трета… Няма начин, това е България според мен. Естествено в „Домашен арест” нещата са малко по-готини. Например - къщата е хубава… все пак нещата трябва да изглеждат приятни. Но аз мисля, че на българина му е писнало да гледа панелени блокове, защото той самият живее в такъв.
Имате ли си любими персонажи от сериала – не актьори, а герои?
В: На мен ми харесва мама Еми.
С: На мен характерът на Коцето много ми допада.
В: Простак! (смеят се)
Забавно ли е да се снима комедиен сериал или има повече стрес?
В: Как да не е забавно? Много е забавно! Според мен стрес няма. Понякога има повече работа, която изморява, но предимно е много забавно. Филип например е супер готин човек и в живота е такъв. По някакъв начин го прехвърля и на нас. Има актьори, които в живота смешки, това, онова, почваме да снимаме – и нищо. Докато Филип не е така, като започнем да снимаме става ОЩЕ по-забавно. Постоянно ни изненадва, постоянно импровизира. Като казвам импровизира, имам предвид по линията на това, което трябва да се случва по сценарий. Не прави тотално различни неща. И просто наистина е много приятно, във всеки един момент можеш да очакваш нещо различно и ти да направиш нещо различно.
Имате ли си любими комедийни сериали, освен вашия?
С: „Двама мъже и половина”.
В: Аз съм голям фен на „Как се запознах с майка ви”, на „Приятели” естествено и сега от известно време гледам “Modern Family”. Аз съм голям фен на сериалите. 
Какво искате да се случи с вашите герои?
В: Само да не става така, че да заминават да учат в чужбина, че това няма да е добре за нас (смеят се).
Какво си мечтаете да ви се случи, какво ще правите лятото?
С: Това лято искам да отида на море, защото последните две години пропуснах. Иска ми се да отида до Гърция, но ще видим дали ще се подредят нещата - не зависи само от мене.
В по-дългосрочен план?
С: Още не знам.
Ти обаче сигурно се виждаш много ясно след 10 години?
В: Да (смее се). С актьорството е малко сложно да имаш дългосрочни планове. Но иначе - дългосрочно много искам да направя интернет сериал. И тъй като съм актьор и разбирам и от интернет, най-после ще мога да правя и двете неща, които обичам.
