Съединението на България през 1885 г. оказва съществено влияне върху бита на българите, както в политически, така и в икономически и културен план. И все пак, значимото събитие не променя внезапно живота на населението – и години напред то запазва голяма част от наложените с векове обичаи и традиции.
До този историчекси момент България е предимно селскостопанска страна и по-голямата част от населението живее в селата.
Именно селото е основна сцена на живота – в него се случват всички празници, събори и църковни празненства. Това е причина народните традиции да останат силно съхранени в облеклото, песните, обредите. Както и по отношение на храната – като начин на приготвяне и най-често консумирани продукти.
Затова не е чудно, че ястията по времето на Съединението от 1885 г. и в годините след това остава силно повлияна от традиционния бит, селското стопанство и наследството от Османската империя.
Преобладаващата част от населението се е изхранвало с продукти от собственото стопанство, вкючващи жито, царевица, боб, мляко и месо от домашни животни. Храната е била силно повлияна от сезона - през лятото и есента са се консумирало повече пресни храни, а за зимата са се приготвяли туршии, сушени плодове и месо, както и сланина.
Като цяло ритъмът на хранене се е определял от църковния календар. Той е повелявал по-често храната да бъде постна – като боб, леща, зеле, царевични качамаци, туршии, хляб. Гозбите се приготвяли в глинени съдове на жар или в големи медни тенджери.
Типични ястия от периода на Съединението
- Хляб – основна храна. Изпичал се е в домашни пещи, приготвен от царевично или смесено брашно. Често на трапезата е присъствал и качамакът.
- Боб чорба – класическо ястие. Варяло се е в глинено гърне с лук, чубрица, понякога с люта чушка.
- Зеле – прясно или кисело, често сготвено с месо или ориз.
- Сушени меса и сланина – консумирани основно през зимата. Именно в този период започват да се разпространяват луканката и кървавицата като местна традиция.
- Млечни продукти – сирене, кисело мляко, масло и урда (вид извара).
- Питки и баници – баница със сирене или зелник (със спанак, лапад, коприва). Обичайно се пекат се в подница, познато в някои места и като црѐпна - кръгъл глинен плосък съд с капак, който се заравя в жарта на огнището.
- Сладки изкушения – тиквеник, мед, петмез, сушени плодове, локум (турско влияние).
Все пак, с развитието на градовете - Пловдив, София, Русе, в бита на хората започват да навлизат по-модерни гозби и питиета като локум, ориенталски сладкиши, кафе. Започват да се усещат и влияния от Европа. Вече има железници, дипломати, търговци, българи, които учат във Виена, Прага, Петербург, Париж. Всички те носят не само културни, но и кулинарни навици със себе си.
Така се появява и постепенно се налага кафето „по европейски“ – различно от турското, вече с добавки като мляко и сметана, шоколадът, внесен от Виена и Швейцария и мака̀роните и пастата – от Италия. И бирата - пивоварните в Шумен, Лом и София започват да се развиват именно в този период.
За Съединението и неговите личности - гледайте във видеото:
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
