Лятото е сезонът на пътуванията. Плануваме безброй пътешествия, някои осъществими, други недотам. Понякога ни се налага да пътуваме с автобус или влак. Това поражда множество (траги)комични ситуации. Особено ако изберем БДЖ. Родната ни железница се слави с редовните си закъснения и проблеми, които възникват при пътуване. Някои влакове са нови и да прекараш няколко часа в тях не е толкова страшно. Но за съжаление повечето са в експлоатация от десетилетия, което предизвиква досадни за пътниците (и още повече за персонала) аварии.

Наскоро ми се наложи да пътувам с БДЖ по маршрута София - Пловдив. По график бързите влакове стигат до Пловдив за  2 ч. и 30 мин., а пътническите – за малко над 3 ч. Не звучи твърде много. Представях си пътуването приятно – бях си приготвила книга за четене и любимия си саундтрак. Малкото време за себе си в горещото купе е една от красивите страни на летните пътешествия. Дори леко изнервена от 10-минутното обикаляне по пероните на софийската Централна гара, все пак бях запазила надежда за безавариен и спокоен път. Но, уви, не се случи точно така. Дори не бяхме излезли от София, когато влакът спря и не помръдна за цели три часа. Гара Искър ни посрещна с новините за спиране на тока край Вакарел, вследствие на удар от мълния. В този момент от там преминавали два влака, които след токовия удар не могли да помръднат. Съответно нашият влак трябваше да изчака авариралите да бъдат издърпани.

Естествено, новината стигна до пътниците след около час престой на гарата. Вместо персоналът да информира пътуващите, те разбраха какво се е случило по балкански – от ухо на ухо. Отношението на персонала предизвика вълна от недоволство у хората. Започнаха да се хвърлят обвинения към малцинствените групи във влака, както и към държавата. Започнаха познатите ни сравнения между България и всяка друга държава, постепенно се появиха и редовните „друго си беше по бай-Тошово време“ и „развалихме я тая държава“. Набързо обаче пътниците намериха утеха в малкото кафене на гара Искър, което навъртя месечния си оборот за трите часа престой на влака. Оплакванията бързо бяха удавени от литрите бира, които „гражданите“ погълнаха. Но все пак разбирам всеки, който чакаше на дългата опашка. Повечето от тях не пътуваха заради летните си почивки, а заради работните си задължения и желаеха да се приберат по-бързо у дома. Ежедневно те минават по този маршрут, защото работят в/около София, но живеят около Пловдив. Промилите алкохол бързо приповдигнаха настроението и скоро влакът се изпълни с различни музикални ритми и разнообразни възгласи.

  • Пет места с красиви български езера, които не отстъпват на морето
  • Трябва да посетите тези места, дори да не сте фен на "Игра на тронове"!
  • Съвети за избор на правилната пътна чанта, ако летите със самолет
  • 10 съвета за вашата обиколка с кола из Европа
  • Местата в България, които всеки любител на виното да посети през септември
  • Най-вкусните специалитети от десет любими дестинации
  • 7 продукта за възстановяване на кожата и косата след морската ти почивка
  • 10-те най-добри места, които да посетите в Европа през 2019 г.
  • 6 сексапилни тоалета, с които ще си звездата на всяко лятно парти
  • Пет живописни екопътеки, перфектни за уикенд бягство
  • Къде по пътищата за/от морето има ремонти
  • Онлайн магазините, в които ще намериш най-горещите намаления през август
  • Почивайте като милионер със селектираните луксозни домове на Airbnb
  • Созопол е дзен - не съм вярвал, че някога ще го кажа
  • Бриджит Бардо страда по Сен Тропе: „Ще се превърне в Маями. Парите изядоха всичко“
  • Непредвидимите ситуации по време на пътуване и как да се справим с тях
  • 5-те най-добри плажа и морски пещери в Португалия (ГАЛЕРИЯ)
  • Облечи се като Ирина Шейк, без да се разориш!
  • Сламените шапки и чанти са задължителният аксесоар това лято
  • 9 неща, които ви гарантират безпроблемно къмпингуване

Тези три часа могат да са много трудни, ако не се подготвите за подобна ситуация предварително. Ето защо нашият Летен гид ви препоръчва как да подсигурите спокойствието си, когато пътувате с влак през лятото. 

  1. Заредете си батериите! Ако се чудите защо няма снимки от 3-часовия ми престой на гара Искър, то това е защото имах едва 10% батерия на телефона. Тръгвайки от вкъщи с идеята „в първа класа има контакти“, накрая увиснах без ток. Без музика и социални мрежи (колкото и да ме е срам да призная) тези три часа ми се сториха като цяла вечност. Но ако все пак изпаднете в такава ситуация, не хабете и малкото останал заряд за социалните мрежи. Не се знае колко време ще се забавите, а е важно да информирате близките си.
  2. Запазете спокойствие и, моля ви, не нападайте клетите кондуктори! Не са виновни те за възникналите аварии. Цялото напрежение се изсипва върху тях, което понякога може да предизвика малко по-остри реакции от тяхна страна. Затова, ако желаете да разберете нещо, бъдете учтиви. Както вие се отнасяте с тях, така ще реагират и те.
  3. Не генерализирайте проблемите, не обвинявайте, а просто приемете факта, че ще закъснеете. Няма нужда да нагнетявате отрицателни емоции, които да развалят лятното ви настроение. А и не е конструктивно.
  4. Ако искате да си купите нещо за пиене или хапване, то не се нареждайте, когато има най-много хора. Изчакайте няколко минути, за да оредее опашката и да си спестите  отрицателно настроение, което тълпата излъчва. Естествено, най-добре да се заредите с течности още преди да се качите във влака, но ако не сте се сетили, магазинчетата наоколо (стига да има) са най-добрата ви опция. 
  5. Говорете с хората около себе си! Няма да повярвате кого можете да срещнете и колко забавни всъщност може да са тези няколко часа закъснение. Най-лесно е да започнете разговора с „Ех, това БДЖ!“ – няма как да не потръгне приказката. Да говориш с някого, за когото знаеш, че едва ли някога ще срещнеш отново е някак разтоварващо. Затова не пропускайте да уплътните времето, в което ви е скучно с разговори, вместо със самотно "офкане".

Отпуснете душата си и се потопете в лятната безтегловност. И дори може да съжалите, когато чуете писъка на локомотива, който ще ви върне на земята.

Вече по тъмно влакът ми вместо в 18:45, тръгна в 21:45 от гара Искър и сякаш за минути всичко замлъкна. Чувайки тихото „ту-туф-ту-туф“, всеки от пътниците влезе отново в ежедневния си ритъм. Малко по малко музиката спря, купетата ставаха все по-тихи, а глъча премина в похъркване. И пътуването премина бързичко, докато повечето хора рееха погледите си в тъмния хоризонт. Няколко часа по-късно, когато вече слезеш от влака, ще осъзнаеш, че БДЖ не е средство за пътуване, а истинско преживяване понякога хубаво, друг път недотам...