Винаги, с цялата си същност, до последната фиба в косата си, съм вярвала, че да влагаш добро в отношението си към другия е правилният начин да си в живота на хората около себе си. Истината обаче е друга. С хората трябва да се държиш така, както заслужават. Не да си винаги добра. Не да си измисляш приказки и да живееш в тях. Не да връзваш сатенени панделки там, където дори неизгладено парче басма няма.
-
Очертаните с тъмен молив устни отново стават актуални -
Нова функционалност - ако ви заплашват на среща от Tinder, може да натиснете паник бутон -
8 неща в дома ви, от които да се отървете през 2020-а -
10 бижута с барокови перли, които ще са модерни през 2020 г. -
8 тенденции в интериора, които ще се превърнат в нещо голямо през 2020-а -
Плетива, обеци халки и кожа – всичко, което ще бъде модерно през 2020-а -
Певицата Селест е коронована за "Звукът на 2020" -
20 албума, които очакваме с нетърпение през 2020 г. -
Етичното веганство е философско убеждение и трябва да бъде защитено от закона -
От маникюр с кристали до млечно омбре - всички тенденции за ноктите през 2020 г.
Често, когато са добри, хората остават разочаровани. Плачат. Сълзите са пролетта на живота. Изплакваме, отмиваме, напояваме и подготвяме себе си за следващия - било то сезон, било то човек. Но да си добър и да помогаш на някого не винаги е правилният път към сърцето му. Защото колкото и да си близък на този човек, ти не го познаваш изцяло. Не знаеш защо той има нужда от помощ, защо не е цял, защо е тъжен... И докато се опитваш да го поправяш, да лепиш счупеното му, може да сбъркаш. Ще сложиш някое парченце не там, където трябва и ще създадеш нов човек - нестабилен, несигурен, не той си. Добрите намерения няма да бъдат видени, но всички ще видят крайния резултат. Готов ли си да поемеш тази отговорност?
И всичко това, защото сме се старали да бъдем добри. А ако се държим с хората така, както заслужават, животът ни ще бъде по-простичък и следователно по-щастлив. Защото той изначално се опира на лесни и естествени неща, но ние, хората, някак всичко усложняваме и го правим по-трудно. Умеем го. Правим го с прекаленото мислене, анализиране, с многото очаквания, нагласи, изисквания, желания да променим... Лутаме се между разочарования от миналото, несъгласие с настоящето и очаквания от бъдещето. А щастието ни има нужда само от това да присъстваме Тук и Сега. Защото само това си имаме.
Няма друг пулс на настоящето, освен този на любовта.
Няма друго отношение към миналото, освен благодарността.
Няма други очаквания към бъдещето, освен липсата на очаквания.
Простичко е. Като „Благодаря”. Като „Искаш ли да ти обеля мандарина?”. Щастливи ще сме тогава, когато броят на обелените мандарини е повече от тези, които можем да изядем сами.
Като да пожелаеш само едно - един ред от картичката, една дума в съобщението, но да е от сърце. Защото честичко хората сме алчни. Редим дълги пожелания, искаме много. А ако загребем от дълбокото си, ако съберем онова, което е НАЙ, от което сърцето те боли и пее, всичко ще се сведе до едно желание. Сигурна съм! И само това едно желание да се сбъдне, ти ще си щастлив! Само едно!
Защото щастието е простичко!
