Изследователи от института "Бабрахам" във Великобритания са разработили метод за "скок във времето" на човешки кожни клетки с 30 години, като връщат часовника на стареенето на клетките, без да губят специализираните им функции.

Работата на изследователите от изследователската програма "Епигенетика" на Института е успяла да възстанови частично функциите на по-старите клетки, както и да подмлади молекулярните показатели за биологична възраст. Изследването е публикувано в списание eLife и макар да е на ранен етап на проучване, може да доведе до революция в регенеративната медицина.

С напредването на възрастта способността на клетките ни да функционират намалява, а геномът натрупва белези на стареене. Регенеративната биология има за цел да поправи или замени клетките, включително старите. Един от най-важните инструменти в регенеративната биология е способността ни да създаваме "индуцирани" стволови клетки.

Процесът е резултат от няколко стъпки, всяка от които заличава някои от белезите, които правят клетките специализирани. На теория тези стволови клетки имат потенциала да се превърнат във всеки тип клетки, но учените все още не са в състояние надеждно да пресъздадат условията за редиференциране на стволовите клетки във всички клетъчни типове.

Новият метод, базиран на техниката, която учените, носители на Нобелова награда, използват за създаване на стволови клетки, преодолява проблема с пълното заличаване на клетъчната идентичност, като спира препрограмирането по средата на процеса. Това позволява на изследователите да намерят точния баланс между препрограмирането на клетките, което ги прави биологично по-млади, и възможността да възстановят специализираните си клетъчни функции.

Анализът на генома показва, че клетките са възстановили маркерите, характерни за кожните клетки (фибробласти) - и това е било потвърдено чрез наблюдение на производството на колаген в препрограмираните клетки, пише още БГНЕС.

Фибробластите произвеждат колаген - молекула, която се намира в костите, кожата, сухожилията и връзките, като помага за осигуряване на структурата на тъканите и заздравяване на раните. Подмладените фибробласти произвеждат повече колагенови протеини в сравнение с контролните клетки, които не са преминали през процеса на препрограмиране. Фибробластите също така се придвижват в областите, които се нуждаят от възстановяване.

Изследователите тестват частично подмладените клетки, като създават изкуствен разрез в слой от клетки в блюдо. Те установили, че обработените от тях фибробласти се придвижват в пролуката по-бързо от по-старите клетки. Това е обещаващ знак, че един ден това изследване може да бъде използвано за създаване на клетки, които по-добре лекуват рани.

В бъдеще това изследване може да открие и други терапевтични възможности; изследователите наблюдават, че методът им оказва влияние и върху други гени, свързани с болести, както и симптоми, свързани с възрастта. Генът APBA2, свързан с болестта на Алцхаймер, и генът MAF, който играе роля в развитието на катаракта, показват промени към младежки нива на транскрипция.

Професор Волф Рейк, ръководител на група в изследователската програма по епигенетика, който отскоро ръководи института "Алтос Лабс" в Кеймбридж, заявява: "Тази работа има много вълнуващи последици. В крайна сметка може да успеем да идентифицираме гените, които се подмладяват без препрограмиране, и да ги насочим конкретно към намаляване на ефектите от стареенето. Този подход е обещаващ за ценни открития, които могат да отворят невероятен терапевтичен хоризонт."