Дарина Василева е поредният участник, отпаднал от "Фермата" след двубой. Тя загуби в битка с Елена и напусна шоуто. Срещаме се с Дарина, за да си поговорим за трудностите във "Фермата", глада, готвенето на огън и коледните традиции, които спазва нейното семейство.
Обичаш ли да готвиш?
Всъщност да. Но в семейството ни добрият готвач е съпругът ми. Той готви уникално вкусно. Това беше една от причините, които ме мотивираха да сключа брак на 19 години. В момента карам 52-ата си година, значи над 32 години сме заедно с него. Разбира се, той има и много други добри качества, но аз наистина бях впечатлена от неговото готвене.
Започнах да чета световна класика в 5-и клас и майка ми, виждайки, че съм отличничка, четяща и зряла за възрастта си, ме е държала по-далече от нещата, които се случваха в кухнята. Каквото съм научила, е било от гледане.
Но във "Фермата" често готвеше...
Това, което научих от съпруга си, ми даде кураж да готвя и във "Фермата". Най-често там готвехме аз и Виолета. Другите помагаха. Не смятах за правилно да включваме хора, които нямат опит, защото продуктите ни бяха малко и трябваше да внимаваме за всяко зрънце. Като майка на фермата, ми беше сложно да събирам, сортирам, деля храна. Много пъти съм спорила с останалите, че трябва да ядем чорба, за да мога да разделя храната за два дни, иначе ще гладуваме. Мъжете не го разбираха това! Те не се интересуват от причините, а искат резултат на масата.
Ивона беше направила един прегорял ориз със зеленчуци. Но аз я разбирам. Тя каза, че е готвила за двама или за четирима. За толкова много хора, като нас във "Фермата" - никога. С нея не съм имала конфликт, различен от едно нещо, което й казах - че прекалената самоувереност на тази възраст ще я отнесе като бумеранг.
Как се справяше с липсата на храна във "Фермата?"
Аз най-много изгладувах в тази ферма. Когато гласувахме за или против коленето на животни, аз застанах зад избора на децата ми - едното е вегетарианец, другото веган. Тогава казах, че това ще е моето начало. Не съм докоснала месо от тогава. Не само във фермата и след като излязох. Съзнанието ми вече е различно. Приемам животните като себеподобни, божии създания. Това, разбира се, е личен избор, но ме ощети от към храната. Липсваше ми храна, която да замести месото. Но аз това не съм го афиширала. Приех, че да отслабнеш с 10-12 кг не е най-тежкото.
Делиш ли работата на мъжка и женска? Мястото на жената край печката ли е?
С оглед на спецификата и физическите възможности, е нормално понякога да се дели. Не бих казала, че мястото на жената е в кухнята. Това е обида. Когато Владо Каролев нареди всеки да си вдига съдинката и да си я мие, аз му казах, че не е правилно, защото хабим много вода така. По-организирано е да се събират съдовете и отпадъците да се носят на животните. Но да го прави един човек. Няма защо хора, които след хранене ще се качат на покрива, за да градят, да се ангажират и с този труд – да си мият паници. Затова и започнах да пера дрехите на момчетата. За мен е в реда на нещата да помагам с каквото мога.
Имате ли си вкъщи коледна традиция - готвите ли си нещо специално?
В последно време се събираме около внучето. Моето семейство идва от Швеция, събираме се със сватовете. Около мен има много кулинари. Аз се купя в блаженството всеки да прави някакви невероятни рецепти и да донася много вкусни ястия. На Коледа духът в дома ни е характерен за типичното българско семейство. Но въпреки че харесвам да сме заедно, аз, като родител, съм се само възпитала, да не желая да бъда постоянно в близост до децата си. За сметка на това искам да усещам, че те са удовлетворени от живота си и се радват от постигнатото, където и да се намират по света.
