В социалните мрежи набира популярност любопитен кулинарен трик – пастата, приготвена предишния ден може да влияе по-добре на кръвната захар от току-що сготвената. Оказва се, че зад тази тенденция има и сериозна научна обоснованост.
Идеята напомня на други популярни твърдения – като това, че замразяването и препичането на хляб може да намали скоковете в кръвната захар. Общото между тях е, че затоплянето и охлаждането на нишестени храни променя начина, по който тялото ги усвоява.
Известната кулинарка Джада де Лаурентис също подкрепи тенденцията, като сподели в Инстаграм „горещ съвет“ със своите последователи – че пастата, изядена на следващия ден, може да е по-щадяща за храносмилането.
Какво казва науката?
Според експерти, цитирани от Fox News Digital, твърдението не е просто мит.
„Когато пастата се сготви, охлади и след това отново се затопли, част от нишестето се превръща в т.нар. устойчиво нишесте“, обяснява диетологът Ашли Кичънс от Северна Каролина.
Устойчивото нишесте прави на практика така че по-малко захар и глюкоза да попадат в кръвта, а част от нишестето действа подобно на фибрите – храни полезните чревни бактерии, вместо бързо да се разгражда.
Процесът се нарича ретроградация. Когато пастата се охлади в хладилник, най-добре за 12 до 24 часа, нишестените ѝ структури се пренареждат и стават по-трудни за разграждане от организма.
Според експерти от Ohio State University Wexner Medical Center, охладената и след това затоплена паста доставя по-малко усвоими калории и води до по-слаб скок на кръвната захар след хранене. Устойчивото нишесте съдържа приблизително наполовина по-малко калории от обикновеното нишесте.
Подобен ефект се наблюдава и при ориз и картофи, а при някои видове хляб – в зависимост от обработката – също може да се образува устойчиво нишесте.
Какво казват българските специалисти
За ползите от устойчивото нишесте и процеса по ретрогадация говори и клиничният диетолог Дерйа Хюсеин, която участва в „Живот на кантар“ и консултира участниците.
„Изследванията показват, че
замразяването, размразяването и препичането на хляб могат да намалят гликемичния отговор до 40%, явление, което се приписва на „ретроградация на нишестето“, пише тя в свой пост във Фейсбук.
„Ретроградацията е полезен процес за намаляване на гликемичния индекс на нишестените храни, предлагащ значителни предимства за управлението на кръвната захар и цялостното метаболитно здраве. Обучението на пациентите за ползите от методите на приготвяне на храни, които насърчават ретроградацията, като готвене и охлаждане на нишестени храни, им дава възможност да правят по-здравословни хранителни избори, които подпомагат дългосрочното метаболитно здраве“, пише още диетоложката.
Ефектът обаче не е еднакъв за всички
„Това няма гарантиран ефект и резултатите варират“, подчертава Лори Райт, доцент в Университета на Южна Флорида.
„Може леко да смекчи повишаването на кръвната захар, но не прави пастата „безопасна“ от тази гледна точка.“
За хората с диабет устойчивото нишесте може да помогне за по-плавен гликемичен отговор, но не е заместител на балансираното хранене. Освен това размерът на порцията остава ключов фактор.
„Само част от нишестето става устойчиво. Ако ядете големи порции паста, ефектът няма да е толкова значим“, допълва Кичънс.
Как да извлечем максимална полза?
Специалистите препоръчват:
- пастата да се готви ал денте, не прекалено мека
- да се охлади в хладилник за 12–24 часа
- след това да се затопли добре преди консумация
Вчерашната паста не е чудодейно решение, но може да бъде малък бонус за метаболизма, когато е част от разумно и балансирано меню.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER
