Страх ме е, че ще изгубя мъжа си

„Здравейте, Наталия, аз съм зряла и самостоятелна жена. Не се боя от трудностите в работата си, с децата съм строга и справедлива, с мъжа си съм мила и сексапилна, с приятелите си съм приветлива. Общо взето, може това да прозвучи нескромно, но аз съм идеалната жена. По-точно в книгите е описан именно такъв идеал и аз му симпатизирам. Но напоследък мъжът ми започна да се бави на работа и аз се чувствам зле, тъй като може да го изгубя. Направо физически ми е зле. Вече се стига дотам да викам „Спешна помощ“. Какво да правя? Как да премахна тази паника, че моят човек може да ме зареже и аз ще остана сама?“

Марина, 36 години

На пръв поглед Идеалната Марина изглежда като напълно щастлива жена – всичко си има, всичко е под контрол. Само че веднага щом ситуацията макар и малко излиза от контрол („много добър“ вместо „отличен“ на сина ѝ за срока, мъжът ѝ се е забавил на работа повече от 10 минути, кучето не се е изпикало в средата на постелката, а малко по-наляво), и линейката на „Спешна помощ“ вече откарва Идеалната Марина. „Да, на „Спешна помощ“, но все пак помощ!“ – ще кажат оптимистките.

„Да, помощ, но все пак „Спешна помощ“ – ще кажат реалистките.

„Целият живот се руши! Аз изхабих всички бои на живота, за да създам тази картина! А сега виждам, че моята идеална картина се разпада на парчета!“ – ще се разкрещи перфекционистката Марина. Перфекционизмът в патологична форма пречи на човека да се радва, когато нещо в живота не е идеално. А в живота (поне в моя) ВСИЧКО не е идеално. На това място сигурно всеки перфекционист ще потръпне. Да, всички се страхуваме да не изгубим любимия си човек. Няма да лъжа, аз също преживявам бурно и емоционално раздялата с близки хора. Ако казвам: „Изобщо не ме е грижа дали любимият ще ме зареже, или не“, значи или ви лъжа и все пак ме е грижа, или въпросният „любим“ не е чак толкова любим.

Какъв ти любим! Когато любимият ми сериал „Приятели“ свършваше и в един миг осъзнах, че толкоз, край, това е последната серия, изпаднах в лека меланхолия. Дълго отлагах гледането на тази серия, един вид, „докато не съм я видяла, сериалът не е свършил“! Сетне, докато я гледах, ревах като съдрана. Не защото се радвах за главните герои. А защото наум се сбогувах с тях, осъзнавайки, че „ние никога повече няма да се видим“. И още няколко седмици не можех да се „закача“ за друг сериал. Съвсем истински ги сравнявах с моите любими „Приятели“.

Преминах през всички стадии – гняв, отвращение, пазарлък, примирение... Аз се сбогувах просто с един обикновен сериал. А пък при Марина става дума за любимия ѝ мъж. Не е възможно да се отнасяте позитивно към това, че внезапно можете да се лишите от нещо приятно. А пък ако обичате човека, той е източник на всички приятни неща. Именно от прегръдките с него ендорфините рязко се повишават, именно той ви подарява позитивни емоции и усещане за безгранично щастие. Той всъщност е наркодилър, само че вместо с наркотици ви снабдява с емоции. Как да се откажеш от това?

„Дори не искам да си помисля какво ще стане, когато моят любим ме зареже“ – продължи да ми пише Марина.

Това може да е печатна грешка. Може да е лапсус по Фройд. Но може и да е реалност, която Марина вече осъзнава, като вместо „ако“ казва думата „кога“. „Когато ме зареже“. Тоест тя няма съмнение, че нещата вървят натам. Марина сама се е вкарала в клетката. Сама се е заключила в тази клетка. Сама търчи из клетката и крещи „помощ“. Но всеки си има свои забавления.

КАКВО КАЗВАТ ПСИХОЛОЗИТЕ

Между другото, психолозите съветват точно обратното – да се обмисли вариантът „Какво ще стане, ако мъжът ми ме напусне?“. Когато човек погледне страха си в очите, престава да се паникьосва.

КАКВО КАЗВАМ АЗ

Аз съм губила любими мъже. И нелюбими. И скъпи за мен хора съм губила. А освен това съм губила себе си, когато съм изпадала в паника, че ще изгубя някой мъж. По-страшно е да изгубиш себе си.

АКО ЦЯЛ ЖИВОТ СЕ БОИШ ДА НЕ ИЗГУБИШ НЯКОЙ МЪЖ, МОЖЕШ ДА ИЗГУБИШ ЖИВОТА СИ.