Преди една година Божидара и Виктория се раждат едва в 24-тата гестационна седмица. Тежат съответно 550 и 600 грама, а дължината им е само 29 и 31 сантиметра. Днес двете момиченца са усмихнати, жизнени и здрави, а първият им рожден ден се превърна в истински празник за семейството им и за екипа на болница „Надежда“, който в продължение на близо четири месеца се бори за живота им.
Как започва всичко
Историята започва в 16-тата гестационна седмица, когато майката Ивка Иванова чува тревожната диагноза – силно скъсена шийка на матката. Следват прием в болница, спешен серклаж и лечение с надеждата бременността да бъде запазена възможно най-дълго.
Вечерта на 7 юли 2025 г. обаче, когато Ивка е едва в 24-тата седмица, започват силни болки, контракции и кървене.
„Започнаха да ми вливат всякакви медикаменти, за да ме успокоят, да не се влоши положението и да задържат бременността. Но не се получи. Това беше една от най-тежките ми вечери“, спомня си тя.
Резултатите от изследванията ѝ не са добри. Лекарите обясняват, че раждането трябва да започне незабавно, за да бъде спасен животът на майката. Решението е болезнено, защото двете бебета са дълго чакани и безкрайно желани.
„Когато се родиха, ги чух как изплакаха – буквално като малки котета. Толкова ме беше страх от това, което предстои, че дори не посмях да погледна наляво, където неонатолозите вече се грижеха за тях“, разказва Ивка.
Божидара и Виктория са екстремно недоносени. При деца, родени в 24-тата гестационна седмица, рискът е огромен заради незрелостта на всички органи и системи.
„В световен план родените в тази седмица деца имат преживяемост около 60% поради екстремната си незрялост“, обяснява д-р Валентина Томова, ръководител на отделението по неонатология в болница „Надежда“.
Още в родилната зала двете момичета са интубирани. В трахеите им са поставени тръбички, за да бъде започната изкуствена белодробна вентилация, защото белите им дробове все още не са готови да функционират самостоятелно.
Първите 72 часа са критични
„Аз не усещах нищо. Всичко беше шок“, спомня си бащата Кристиян Милев. „Хем се радваш, че децата са се родили, хем те е страх. Не знаеш какво да очакваш.“
Ивка е изписана, но Божидара и Виктория остават в неонатологията.
„Изписаха ме, а децата останаха там. Страхът не изчезна. Той продължи“, казва майката.
Следват дни и нощи, изпълнени с тревога. Всяко обаждане от болницата кара сърцата на родителите да спират. Всеки поет дъх, всеки качен грам и всяко подобрение се превръщат в малка победа.
Момичетата преминават през сложен курс на лечение. Нуждаят се от 48 дни механична вентилация и 97 дни кислородотерапия. Едва след около три месеца родителите им успяват за първи път да ги прегърнат.
„Това беше най-великият момент“, разказва Ивка.
На 118-ия ден Божидара и Виктория най-после са изписани. Всяка от тях вече тежи около 2300 грама. След близо четири месеца между страх и надежда семейството за първи път се прибира у дома заедно.
Една година по-късно
Година след раждането им семейството отново прекрачва прага на болница „Надежда“. Този път няма тревожни монитори, спешни процедури и несигурност. В ръцете на родителите са две усмихнати, жизнени и любопитни момиченца.
„Една година по-късно чувствата са трудно описуеми с думи. Всеки ден, в който гледаме Божидара и Виктория как се смеят, играят и откриват света, ни напомня за пътя, който извървяхме. Преди година не мечтаехме за първи стъпки или първи думи. Мечтаехме просто да ги прегърнем у дома“, споделя Ивка.
Послание към родителите на недоносени деца
Днес семейството иска историята на Божидара и Виктория да носи надежда и на други родители, които преминават през същото изпитание.
„Никога не губете надежда, дори когато ви се струва, че силите са ви напуснали. Знаем колко е трудно. Има дни, в които страхът е по-силен от всичко, всяко обаждане от болницата кара сърцето ти да спре, а всяка минута чакане изглежда като вечност.“
Ивка призовава родителите да не се страхуват да покажат слабост и да потърсят подкрепа.
„Не се страхувайте да плачете. Не се страхувайте да поискате помощ и не се обвинявайте. Вярвайте на лекарите, бъдете до децата си с цялата си любов и не спирайте да се надявате. Те усещат тази любов и се борят с невероятна сила.“
На първия рожден ден на момичетата родителите им им пожелават най-вече здраве.
„Пожелаваме им да растат щастливи, усмихнати и смели, никога да не губят любопитството си към света и винаги да носят доброта в сърцата си.“
Вижте във видеото историята на майстор Йордан от "Бригада Нов дом", чийто син се ражда преждевременно с тегло 900 г:
