Зоран и Сива
Със Зоран Петровски откриват любовта след 10 години приятелство. Събират се да живеят заедно само след няколко дни. За 40-ия рожден ден тя му пожела да успява да го прави щастлив и спокоен и написа - "Обичаме те безкрайно много!"
Синът ѝ Сива е нейният център. Той е чувствителен, забавен и мъдър за възрастта си. Често е човекът, който връща усмивката ѝ. „Айде мамче, да сме живи и здрави“ — това е фразата, която разсейва всяка трудност в дома им.
Раздялата
След раздялата преминава през всички фази на болката — самоунищожение, гняв, изолация, терапия. Три години работи върху себе си, за да се върне към това коя е. Предприема огромна крачка: купува апартамент, тегли кредит, прави цялостен ремонт и се справя с всичко сама. Тя признава, че често изпада в паника, но продължава напред, защото няма друг избор.
Новият дом, картините и любовта в живота
Силвия прави всичко, с което се захване, с много жар - от роля в театъра до нов дом. За втори път минава през ада на това да създа дом! На финалната права окачва любимите си картини по стените. В нейната лична колекция са основно картини на актьори художници. Първата картина, която си купува в живота, е на Невена Бозукова - Неве. По интересно стечение на обстоятелствата точно тя се оказва нейна предателка в "Тraitors: игра на предатели". Обожава и картините на Зуека. Основно има такива на любовна тематика. Аменун Женева е любимата й художничка.
Признава, че в личния й живот хаосът е пълен, но непрестанно се стреми към личната си автентичност и усет. Все още лекува сърцето си. Обича да мълчи. След работен ден обича да съзерцава нощна София и това й помага да стои високо над ежедневните трудности.
Ролите в театъра и живота - тихите победи на страшните промени!
Понякога актьорската професия изтощава Силвия до краен предел. Въпреки това признава, че винаги всичко е много вълнуващо за нея. Споделя, че обожава професията си, гори в нея и винаги е "страшно дисциплинирана".
В някои представления, като "Тирамису", участва над 100 път.
Признава, че трудно приема помощ, поема всичко върху себе си и често остава сама, защото не вярва, че някой може да свърши нещата по-добре от нея.
„Не мога да звънна и да кажа: помогни ми. Ще се оправя — въпросът е колко време ще отнеме.“
Тази сила е и благословия, и бреме. Тя я пази, но и я изолира. Вярва в любовта, но и в свободата — в отношения, в които двама души са заедно, защото искат, а не защото трябва.















