На 15 август православната църква отбелязва Успение на Пресвета Богородица. Празникът се нарича още Голяма Богородица или Голяма черква. "Успение" означава блажено заспиване, така, както си е отишла божията майка - тихо, като заспиване.
На този ден освен именниците, празнуват и жените, които се молят на светицата да благослови семействата им и да дава здраве на децата им.
Важна част от почти всеки църковен празник е храната. На Голяма Богородица важна роля има обредния хляб. Това е и празник за въздигане на хляба. Наричат специалната пита - майчина. Богородица е считана за покровителка на майчинството, брака и семейството, пазителка на домашното огнище.
Трапеза за Голяма Богородица - какво се готви, яде и раздава
Какво се слага на трапезата?
Стара практика е на Голяма Богородица да се правят курбани – общоселски или родови. В миналото във всяка къща се е колело агне (също като на Гергьовден), което свещеникът благославял. Етнографът Димитър Маринов описва ритуала така - "той зима една торба сол и я очита; от тая сол зима всяка къща и с нея солят агнето, когато ще го пекат.“
В днешни дни, по традиция на Голяма Богородица на масата се слага:
- обредна пита
- каша от пиле
- грозде
- варено жито
- царевица
- тиква
- диня
Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Как се прави обредна питка?
Тази пита е мека, като майчина душа. Украсява се с форми от тесто - слънце, цветя, кръгове.
Необходими продукти
- 1 жълтък
- 50 г краве масло
- 1 ч.л. ронена чубрица
- 1 с.л. сол
- 50 г кашкавал/сирене
- 1 бр. яйце
- 42 г мая
- 1/2 с.л. захар
- 300 мл прясно мляко + 1 с.л.
- 750 г брашно
- 1 с.л. олио
Приготвяне
1. Прясното мляко леко се затопля на котлона, без да кипва. Добавя се 1/2 с. л. захар и в тази смес се размива маята. Оставя се да шупне 10-15 минути.
2. Брашното се пресява в широка тава и в средата му се оформя кладенче. В него се слага прясното мляко, мекото масло, солта, чубрицата и яйцето. Замесва се меко тесто, което се оставя да втаса, покрито с памучна кърпа, в топло помещение.
3. Междувременно, настържете кашкавала.
4. Когато тестото увеличи обема си 2 пъти, е време да се оформи погачата.
5. Половината от тестото се разточва на кора. Върху нея се наръсва настъргания кашкавал. Завива се на руло и се поставя като венец по края на тава (диаметър 26 см).
6. Половината от останалото тесто се разточва на кръгла кора и поставя върху венеца. Краищата се нарязват на четен брой дебели ленти. Намазва се с олио.
7. От останалото последно тесто се разточва кора, която се разрязва на ивици. Може да оставите тесто и за украса. Разточено на фитили, може да се оформи слънце; или с малки топчета да се направи грозд.
8. Млякото, жълтъкът и олиото се разбиват и с тази смес се намазва питата. Пече се 60 минути на средна скара в предварително загрята на 160°C фурна. Когато е готова, се изважда и оставя да се поохлади върху решетка.
Как още може да се украси хляба - вижте снимки в Галерията.
Какво се раздава за здраве?
На празника се оставя един празен стол край трапезата. Той е за случаен гост или дух на починал, който може да дойде. Най-важното за Голяма Богородица обаче е даряването, раздаването.
Според народните вярвания, за да има здраве и берекет, трябва от всичко, което е готово за ядене, най-напред да се раздаде на съседи, близки, познати, на бедни и болни хора. Чак след това се яде в дома.
След като храната е благословена в църквата, жените си раздават една на друга:
- мед
- хляб
- плодове
- варено жито
- каквото са месили от новата реколта брашно
В основата на тази традиция стои древния принцип „Дари, за да бъдеш дарен“.
Какво правят жените,които искат да станат майки?
Жените, които тачат Дева Мария като покровителка на майчинството, слагат на иконите ѝ цветя и дарове. На Голяма Богородица жените, които още не са родили, отиват на църква, палят голяма свещ за Божията майка и поставят специално изработени метални фигурки – вотиви.
Те са с формата на женска фигура, бебе или бебешка люлка. Правят това се прави, заради надеждата жената скоро да забременее и да роди.
