Всяка година на 21 септември се отбелязва Световния ден за борба с болестта на Алцхаймер - повод да насочим внимание към едно заболяване, което засяга все повече хора по света. И което променя не само живота на хората, които са засегнати от него, но и на техните близки.
Човешките истории зад диагнозата показват колко важни са разбирането, подкрепата и грижата. Такава е и историята на 85-годишната Амалия, която вече десетилетие живее с болестта Алцхаймер. Днес тя живее в дом за възрастни хора, където за нея се полагат специални грижи, в резултат на които подобрява състоянието си и започва да общува по-пълноценно със семейството си.
Ежедневието на възрастната жена преминава в специални занимания, които са част от терапията. Като например да удря появяващи се фигури върху интерактивна маса – нещо, което тя с усмивка коментира: „Убивах човечета“. Зад тази кратка и усмихната сцена стои десетилетна битка с болестта, която постепенно отнема спомените на Амалия, но все още не е успяла да отнеме чувството за хумор и жизнеността ѝ.
До Амалия неотлъчно е дъщеря ѝ, която носи нейното име и която е най-големият ѝ помощник. Другите две деца – Аделаида и Гонсало я посещават периодично. При едно от последните посещения Аделаида признава пред изданието Periodico de Ibiza: „Страх ме е, че ще дойде денят, в който майка ми няма да ме познае“ - изречение, което показва една от най-болезнените страни на заболяването.
Първите признаци
Първите признаци се появяват в кухнята. Амалия започва да забравя имената на някои от подправките, които винаги е слагала в определени ястия. Не става дума за рецепти, които тепърва учи - това са ястия, които е приготвяла от години и знае наизуст.
След това започва да бърка имената на хората, а по-късно се появяват и моменти на дезориентация навън. Това кара семейството да потърси лекарска помощ. Диагнозата идва сравнително рано – а това, съчетано с подходящо лечение, позволява на Амалия още дълго време да запази своята самостоятелност. На този етап тя отказва да постъпи в специализиран център. „Страх ме беше от неизвестното“, признава тя.
Един инсулт променя всичко
Преди около две години и половина настъпва нов момент в живота на Амалия. Преживява лек инсулт, а оттам нататък промените настъпват бързо. Първоначално тя вече не може да ходи, но все още успява да стои права. След това губи и тази способност. Започва да прекарва голяма част от деня в сън, почти не говори и все по-трудно общува. В един момент спира да разпознава хората около себе си.
„Тук съм много добре“
Предвид влошеното състояние на Амалия, семейството получава предложение за място в резиденция Sa Serra. И само няколко месеца след преместването ситуацията е съвсем различна. „Тя не е спряла да се подобрява, откакто е тук“, разказва дъщерята Амалия.
Възрастната жена общува повече и е по-ангажирана с ежедневни дейности. И е категорична: „Тук съм много добре. Всички много се грижат и се отнасят добре с мен“.
Ежедневните действия се превръщат в терапия
В резиденция Sa Serra живеят 91 души, около 30 от които са с диагностицирани с болестта Алцхаймер.
Екипът работи не само върху медицинските нужди на пациентите, но и върху това те да запазят максимално дълго своята самостоятелност и продължават да изпълняват сами ежедневните действия. Защото при Алцхаймер дори най-обикновените задачи могат постепенно да се превърнат в предизвикателство - да се облечеш, да се изкъпеш, да използваш приборите или да следваш правилната последователност на дадено действие.
Амалия е само една от многото хора, чиито семейства се учат да живеят с болестта. Нейната история напомня за нещо много човешко – че зад диагнозата Алцхаймер стои човек със спомени, характер, чувство за хумор и семейство, което се опитва да запази връзката с него възможно най-дълго.
Във видеото вижте какви са превенциите срещу болестта на Алцхаймер:
