В началото на юли българските национали и световни вицешампиони по волейбол Александър и Симеон Николови изненадващо се появиха на мач в Белград между женските отбори на България и Сърбия. Първоначално всички сметнаха, че присъствието им е свързано с потенциална връзка между Алекс със звездата на сръбския волейбол Хена Куртагич, която засега не е официално потвърдена. Но папарашки кадри след мача разкриха още една вероятна двойка - Мони и Александра Узелац, пише bTV Sport.
Симеон Николов играе на поста разпределител за националния отбор на България. Той е син на бившия волейболист Владимир Николов и брат на Александър Николов, също професионален волейболист. Сребърен медалист от Световното първенство във Филипините през 2025 г. с мъжкия национален отбор. Избран под №6 в света за най-добър волейболист на FIVB за 2025 г. Избиран за Най-добър разпределител на Европейските първенства до 18 г. (2022) и до 20 г. (2024). През сезон 2025 – 2026 играе под ръководството на Пламен Константинов в Локомотив Новосибирск. С отбора печели бронзови медали от първенството и Купата на Русия, записвайки страхотна статистика от 247 точки в 43 мача.През лятото на 2026 г. прави мащабен трансфер в италианския гранд Лубе Чивитанова, подписвайки 3-годишен договор, където ще играе рамо до рамо с брат си Алекс.
Но коя е Александра Узелац?
Името й все по-често се появява редом до най-интересните млади лица в европейския женски волейбол. Само на 22 години сръбската националка вече е играла в три различни държави, печелила е трофеи, получавала е индивидуални отличия, участвала е на големи международни форуми и е привлякла вниманието на един от най-силните клубове в света. А през сезон 2026/2027 предстои нова, още по-голяма крачка – Узелац вече официално е състезателка на турския гранд Еджзаджъбашъ Дайнавит (Eczacıbaşı Dynavit). Трансферът беше потвърден от самия клуб на 28 май 2026 г.
Но зад мощния сервис, атаките и 188-те сантиметра ръст стои една млада жена, която все още говори за родния си град с особена топлина, признава, че семейството е нейното място за презареждане и не крие, че професионалният спорт вече я е срещал и с много трудни моменти. Именно тази страна на Александра Узелац остава по-малко позната.
От Зренянин до големия европейски волейбол
Александра Узелац е родена на 27 юли 2004 г. в Зренянин, Сърбия. Висока е 188 см и играе като посрещач. Първите си стъпки във волейбола прави в местния клуб Bagljaš 023, а по-късно преминава в Železničar от Лайковац, където прекарва три сезона. Следва големият скок към международния волейбол – Бразилия, а след това Турция.
Любопитното е, че волейболът не е бил единственият спорт, който я е привличал като дете.
„Най-напред обичах атлетиката, по-конкретно скока на височина, защото бях бърза и подвижна. В крайна сметка обаче волейболът победи“, разказва тя пред местното издание List Zrenjanin.
Има още един детайл от ранните ѝ години, който показва колко голямо значение е имала за нея Мая Огненович – една от легендите на сръбския волейбол.
„Спомням си, че Мая Огненович идваше в нашия клуб. За мен беше чест да се снимам и да разговарям с нея, но и да се уча от нея. Дори не съм предполагала, че един ден ще бъдем заедно в националния отбор“, казва Узелац.
Е, това вече се е случило!
Отлична ученичка, която не иска да избира между училището и спорта
Още на 14 години Узелац е описвана като изключително перспективна състезателка, но същевременно и като отлична ученичка. През 2019 г., когато завършва основното си образование в ОУ „Петър Петрович Негош“ в Зренянин, местната преса отбелязва, че тя е завършила с отличен успех и предстои да кандидатства в гимназия. Още тогава е висока 184 см и вече играе за първия отбор на Bagljaš 023.
Тогава нейният талант е толкова очевиден, че редица водещи сръбски клубове проявяват интерес към нея. Но Узелац и семейството ѝ не искат образованието да бъде изоставено заради спорта. Този детайл е важен, защото показва как е изглеждала началната точка на кариерата ѝ – не като история за дете, което от първия ден е било напълно обсебено от професионалния спорт, а като постепенно изграждане на талант, дисциплина и амбиция.
Признанието идва много рано
През 2022 г. Узелац е обявена от Сръбската волейболна федерация за най-добра млада волейболистка на страната. Отличието идва, докато тя все още е играч на Železničar.
Тогава самата тя казва: „Това признание е допълнителна мотивация да продължа да работя и да се старая още повече, за да допринасям за този спорт, за страната си и за себе си.“
„Много означава за мен тази награда. За мен тя е признание за всичко, което съм постигнала досега“, допълва тя.
Същата година тя печели и индивидуални отличия на международната сцена. На Балканското първенство до 18 години е избрана за MVP и най-резултатна състезателка, а на европейското първенство до 19 години получава наградата за най-добър посрещач. Официалният профил на Eczacıbaşı посочва и редица други нейни отличия от младежките години.
През 2022 г. идва и признание на ниво сръбско първенство – Узелац е сред най-резултатните играчи и получава индивидуални награди за сервиране и позицията си.
Първото голямо пътуване – Бразилия
През 2023 г. животът на Александра се променя сериозно. За първи път напуска Сърбия, за да играе професионално в чужбина. Дестинацията е Рио де Жанейро, а клубът – „Флуминензе“ (Fluminense).
„Това е голяма промяна в живота ми“, казва тя тогава, описвайки преминаването си в Бразилия.
Там тя се сблъсква с напълно различна култура, език, атмосфера и начин на живот. И въпреки че кариерата ѝ върви нагоре, Бразилия се оказва и мястото, където младата волейболистка преживява един от най-тежките периоди в живота си.
Двата въоръжени грабежа, които променят всичко
През февруари 2024 г. Узелац става жертва на два отделни грабежа в Рио де Жанейро в рамките на около десет дни. При единия нападателите я заплашват с ножове, а при другия е използвано оръжие. Историята е разказана от самата нея пред сръбския Mozzart Sport и е отразена от бразилско спортно издание.
След преживяното тя признава: „Трудно е, когато животът ти е в опасност.“ Разказва и как при единия случай е била с приятелка, когато нападателите извадили големи ножове: „Започнах да крещя и не знаех какво да правя.“
В крайна сметка Узелац решава да напусне Fluminense преди края на сезона. Тя описва преживяването като нещо, което я е променило не само като спортист, но и като човек. По-късно, когато се връща в Рио с националния отбор на Сърбия, тя признава, че вече се страхува да излиза сама вечер: „За мен Рио де Жанейро е един от най-красивите градове в света и много го харесвам. Винаги когато мога, идвам тук, но с по-голяма група или с моя отбор.“
След преживяното обаче признава: „Сега да, малко ме е страх през нощта, което е нормално.“ Това е една от най-важните истории в биографията ѝ, защото показва колко далеч от блясъка на професионалния спорт понякога стои реалният живот на младите спортисти.
Любовта към плажа и животът извън залата
В интервю за Mozzart Sport Узелац разказва и за малкото свободно време, което има като професионална волейболистка: „Графикът с тренировките е много натоварен, така че не успявам да правя много неща. Сутрин обикновено тренираме от осем, а следобед от 16 часа.“
А какво прави, когато има почивен ден? Отговорът е много по-прост от всичко, което бихме очаквали от звезда на професионалния спорт: „Когато имам свободни дни – тогава съм на плажа, няма какво друго. Не ти се ходи никъде при такива плажове. Просто се наслаждавам, лежа и пия кокос.“
Това е един от малкото публични погледи към характера ѝ извън волейбола. Не е човек, за когото публичният образ е изграден около шумни светски появи. В интервютата ѝ по-често се говори за тренировки, семейство, приятели, спорт и преживяванията от живота в чужбина.
Семейството е нейното място за връщане
Въпреки че кариерата ѝ вече е международна, връзката на Александра с родния Зренянин остава много силна. През 2025 г. тя разказва пред местното издание List Zrenjanin, че когато се прибере у дома, най-важното за нея е семейството.
„Тук са по-голямата ми сестра Даниела, брат ми Сърджан, мама Валерия и татко Давор“, казва тя. И добавя: „Обичам да съм в семейна среда, обожавам кухнята на мама.“
Тя използва времето си в родния град и за срещи със старите си приятелки, с които е израснала и учила. Това е една от най-сигурните части от личния ѝ живот, защото информацията идва от самата нея. За разлика от много млади спортисти, около които интернет бързо започва да изгражда различни версии за семейството им, при Узелац има сравнително малко публични подробности. Тя не превръща близките си в част от медийния си образ и това е нещо, което трябва да бъде уважено.
Националният отбор – следващото голямо ниво
Узелац получава първата си повиквателна за женския национален отбор на Сърбия през 2023 г. и много бързо показва, че не е просто млад талант с потенциал. В дебютния си сезон тя участва в почти всички мачове на Сърбия в Лигата на нациите. Срещу Япония записва впечатляващите 23 точки – 21 от атака и две от блокада. На Европейското първенство през 2023 г. тя е част от сръбския отбор, който стига до финала и печели сребърните медали. Това е първият ѝ голям медал със старшия национален отбор.
Тогава тя казва: „Това е първият път, когато за мен се случва нещо толкова голямо.“ И допълва, че не е изпитвала допълнителен натиск заради младостта си: „Мога да кажа, че се наслаждавах и показах себе си в добра светлина, а тепърва ще доказвам на какво съм способна.“ Тези думи всъщност се оказват пророчески.
Париж 2024 – олимпийската мечта
През 2024 г. Узелац е сред младите състезателки, които се борят за място в олимпийския състав на Сърбия. Пред Volleyball World тя казва: „Близо съм до това да осъществя най-голямото си желание.“ Става дума именно за Олимпийските игри в Париж. За нея това е огромна стъпка – само година след дебюта си при жените тя вече се бори за място на най-голямата спортна сцена.
След Бразилия – Турция
След краткия, но наситен с преживявания престой в Бразилия, Узелац се насочва към Турция. Първоначално не желае да разкрива веднага името на новия си клуб: „Точно е, че продължавам кариерата си в Турция. Засега обаче не искам да говоря много за клуба и града, въпреки че това вече се знае“, казва тя през април 2024 г. Причината за избора ѝ е ясна – възможността да играе в силен състав и в едно от най-конкурентните първенства в света. Следва Zeren Spor, където прекарва два сезона. Там тя се превръща в една от важните фигури на отбора. През сезон 2025/2026 Zeren стига до историческо четвърто място в турското първенство, а Узелац е сред ключовите играчи на състава. В един от мачовете от Шампионската лига през февруари 2026 г. тя реализира 15 точки срещу Дрезден. В края на сезона Zeren и Узелац се разделят след два сезона.
Идва големият трансфер – Eczacıbaşı
На 28 май 2026 г. е официално потвърдено, че Узелац ще играе за Eczacıbaşı Dynavit през сезон 2026/2027. Това е огромна крачка в кариерата ѝ. Клубът е сред най-известните имена в световния женски волейбол, а самата Узелац влиза в състав с огромни амбиции. Мениджърът на клуба Билун Йълмаз я описва така: „Александра е играч, който се откроява не само с енергията си, но и с характера, който показва на игрището.“ И още: „Тя е направила важни стъпки в кариерата си и е много близо до това да се утвърди на най-високото ниво.“ Според него нейният състезателен характер и желание да се развива ще внесат динамика в отбора. Трансферът е логично продължение на една кариера, която само за няколко години преминава от залата в родния Зренянин през Сърбия и Бразилия до един от най-силните клубове в Турция.
Медали, трофеи и индивидуални отличия
Зад младата възраст на Узелац вече стои впечатляваща колекция от успехи. Сред тях са шампионската титла за Купата на Бразилия през сезон 2023/2024, две втори места в сръбското първенство, Купата на Сърбия през сезон 2020/2021 и Суперкупата на Сърбия през 2021/2022. С националните отбори на Сърбия тя има сребърен медал от Европейското първенство за жени през 2023 г., сребро от европейските първенства до 19 години през 2020 и 2022 г., титла от Балканското първенство до 18 години през 2022 г. и титла от Балканското първенство до 19 години през 2021 г. А индивидуалните ѝ награди са още по-показателни: MVP на Суперкупата на Сърбия през 2021/2022, най-добър посрещач в Купата на Сърбия, MVP и най-резултатна на Балканското първенство до 18 години, най-добър посрещач на европейското до 19 години и най-резултатна, най-добър сервиращ и най-добър посрещач в сръбското първенство през сезон 2022/2023. През сезон 2023/2024 е избрана и за най-добър сервиращ играч в бразилската Суперлига.
Младата жена, която все още обича да се прибира у дома
Може би най-симпатичната част от историята на Узелац е, че независимо колко голяма става кариерата ѝ, тя не изглежда да губи връзката си с мястото, откъдето е тръгнала. Когато е в Зренянин, тя тренира в залите, в които е започнала. През 2025 г. дори се връща в училището, където е тренирала като дете, за да се срещне с младите волейболистки от традиционния летен лагер. Това е особено показателно за отношението ѝ към собственото ѝ начало. Тя вече е националка, играла е в Бразилия и Турция, носила е медали от големи първенства и е подписала с Eczacıbaşı – но когато се прибере в Зренянин, остава момичето, което обича да се прибира при семейството си.
А какво става с любовния ѝ живот? И има ли връзка с Мони?
Тук историята става особено интересна. За личния живот на Узелац досега не се знае много, но има една важна подробност, която действително е потвърдена от нейно интервю. През 2024 г., докато е в Бразилия, тя говори за човек до себе си – футболист на име Данило.
На въпрос дали всичко е по-лесно с подкрепата на половинката, тя отговаря: „Да... Много ми е хубаво, че имам някого до себе си, и особено че това е моят приятел.“ Тя го описва като човек, който ѝ помага и с когото се чувства по-сигурна в Рио.
Наскоро се появиха твърдения, че Александра Узелац има връзка с българския волейболист Симеон Николов. И двамата са млади, и двамата са представители на новото поколение на националните си отбори, а интересът към тях естествено е голям. Засега няма официално изявление от двамата или публично потвърждение от самите тях, така че всички фенове тръпнат в очакване за голямата новина!
