Тя е Мая и е съпруга на Владо Николов от 15 години. Освен това е и майка на 4 деца, треньор по волейбол, домакиня, феминистка. Възхищавам й се за смелостта да напълни къщата си с „искрен и приятен хаос“ и не се сдържах да не я попитам дали притежават автобус и дали готвят в казан. И в момента, в който я виждам да се задава срещу мен, се ударих по челото защо не послушах съпруга си да си обуя високи токчета, за да не изглеждам миньон (иначе се имам за висок човек - 173 см).

Представи ни цялата група малчугани.
Номер 1 е Александър на 14 години, номер 2 е Симеон, който е на 11 години, трети номер е Филип, с кодовото име Фифи, който е на 2 години и половина и номер 4 е Дария на 7 месеца.

Кой поема грижите за Дария, защото разбрах, че вече си започнала работа?
Да, от септември месец започнах работа като треньор по волейбол на деца – не e като да съм от 8 до 5 часа, но всеки ден съм в залата по три часа. Майка и татко са поели грижата за малката основно, разпределили са си ролите, един я храни, друг я разкарва.

Кърмиш ли?
До скоро кърмих, но вече я захранваме и спрях, само вечер и сутрин. Тя приема добре пюретата и това беше един от факторите за спиране на кърменето. Знаех, че ще започвам работа и планирах ноември-декември това да се случи, защото тя вече е на 7-8 месеца и няма да й е достатъчна само моята храна.

Трудно ли се взема решение за третo и четвърто дете?
За мен беше лесно решението за номер 3 и трудно решението за номер 4. За да бъда по-точна – много исках номер 3, а по-малко исках, дори да не кажа, че в началото почти не исках номер 4 предвид това, че имах много малко бебе. Все пак съм на 38 години и ме притесняваше фактът, че няма да мога да обръщам внимание на големите, които имат нужда от мен съшо. А идеята да започна да работа и да бъда треньор дойде точно, за да прекарвам време с тях, понеже съм техен треньор и всеки ден прекарваме едно време от 2-3 часа, което за мен е важно. А малките деца изискват цялото ти внимание, дори и да имаш 50 помощника, в един момент те си искат мама. Решението за трети номер беше много искано и като че ли с две големи деца е по-лесно да решиш за трето.

Има един израз „Когато ти се роди второто дете, разбираш колко свободно време си имала с първото." Как би го перифразирала, така че да е актуално с 4 деца?
Напълно съм съгласна с този израз. Определено майките с едно дете не знаят какви късметлийки са, и ако още по-точно трябва да го кажа - жените, които желаят дете или все още не са започнали да го планират – нека си живеят живота, в момента и сега, защото времето, в което са бременни с първото дете е нещо, което никога няма да се повтори. От там нататък животът не е същият, не толкова заради грижите, които се полагат, а поради факта, че ти не си на първо място.

А Владо как прие новината за номер 4?
Той всъщност беше моторът - ако ние сме една кола, той беше моторът, който запали изобщо за идеята да имаме номер 4 и то толкова бързо след номер 3. Най-вече, защото нямахме чак толкова време да чакаме, все пак гоним  40-те години. Трябваше бързо да го решим. А и аз исках момиче, пък как да си мисля, че ще имам момиче, след като първите три опита са момчета.

Все пак силите в семейството още не са изравнени...
(Смее се). Аз не си представям, че Дария ще бъде типичното момиче Барби, защото примерът й вкъщи е такъв. Но и аз не съм от този тип момичета, така че според мен тя ще бъде най-големият мъж в семейството. Дъщеря ми няма нито една кукла, защото у нас просто няма и сме заринати от топки, пистолети. По-лесно е да ги изкараш, да ги изтупаш от праха и да й ги дадеш.

С какво се превозвате, когато пътувате семейно? С автобус ли?
Основната ни кола е джип, 7-местен, и съответно не ни стига – само 1 сак да сложиш на дете и автомобилът вече е пълен. Превозваме се с две коли. Последното лято, откакто сме шестима, пътувахме за почивката и се придвижихме до желаната цел с два автомобила.

А в какво готвите? В казан добро предположение ли е от моя страна?
Абсолютно в казан – ако една нормално голяма тенджера е размер Л примерно, нашите са ХХЛ. И пазаруването ни е като за последно – багажникът винаги е препълнен, когато се връщаме от магазина, защото не пазарувам всеки ден, а веднъж или два пъти в седмицата, и зареждаме максимално. И сме една много странна гледка, като че ли се снабдяваме за края на света. Нещата наистина мн бързо свършват, големите са в пубертета и ядат сериозно, Владо и той има нужда от ядене.

Кой готви? Остава ли ти време за това задължение? И успявате ли да се съберете всички за вечеря?
В момента майка ми основно готви, аз я снабдявам с продукти. В момента много рядко може да се случи всички да сме на масата и да ядем заедно, защото все някой държи малката или къпе средния. Който свари първи, сипва си яде и бърза. При нас е един вид като оцеляване. Ние се шегуваме с Владо, че всяка вечер сме на тръстиката. Защото родителите ни, които ни помагат през деня, се прибират у тях, защото все пак и те трябва да починат, колкото и да ни помагат. И вечер е най-сложно - това да си почина, да гледам телевизия, е някакъв блян, мечта.


Александър е най-големият син на Мая и Владо.

Как си разпределяте задълженията?
Той се занимава с номер три вечер, идва си, къпе го, приспива го, а приспиването отнема поне час. През това време аз се занимавам с Дария. Батковците ми помагат, след което си пишат домашните.


Симеон е на 11 години.

В къща ли живеете?
Да, в къща на три етажа. Двамата по-големи сме ги отделили на третия етаж, за дада имат спокойствие и да не се чува детски рев. Доста често настава хаос, такъв искан хаос, приятен. За момент не съм си помисляла защо го направих.

А кой командва вкъщи?
О, оу (усмихва се). За самото вкъщи – за домакинство, за децата с какво ще се обличат, какво ще правят и как ще се развие техният живот в момента - аз. Като баща им се намесва основно за волейбола и за електронните устройства. За всичко друго съм аз вкъщи – той ми е дал картбланш и не се меси. Иначе кой командва по принцип – при нас никой не командва. Разделили сме си отговорностите, но реално той няма време да поема домакински грижи. Предпочитам да си е мъж в истинския смисъл на думата. Не разбирам жените, на които мъжете им стоят вкъщи. Мнението ми е, че мъжът няма да се чувства пълноценен, ако постоянно сменя памперси и гледа бебе. Много съм за активно да участва в отглеждането, дори и в раждането, консултациите, но не и да си стои у дома. Искам и синовете ми да са така – да работят и да са дейни.


Филип и Дария са най-малките членове на семейство Николови.

Какви са най-големите ти страхове, свързани с децата?
Като на всяка майка. Не съм от тези, които се стряскат, че ще пият два или три пъти в годината антибиотик, че имат алергия или подобни. Това са неща, с които се бориш и в един момент ще се оправят. Страх ме е от тези сериозните болести. Второ ме е страх от момента, в който ще си тръгнат от вкъщи. Защото винаги ще има вина, колкото и да си им обръщал внимание. В момента, както съм с 4 деца и напълно естествено, че не мога да обърна внимание на всички, още повече се страхувам, защото времето си тече и ще дойде мигът, в който големият ще си тръгне и, слава богу, че къщата ми няма да е празна. В един момент ще осъзная, че не е чак толкова лошо, колкото и да е било тежко, да имаш и малки деца на такава възраст около 40-те, защото къщата ми никога няма да е празна.

Кога намираш време за себе си? И какво правиш – разкрасяваш се, йога, спорт?
Докато бях само с двамата, намирах време – ходех на фитнес, на йога, записах се на фотографски курсове, учех езици, защото много пътувахме и исках да се впиша в обстановката. И постепенно с всяко следващо дете времето за себе си намалява. Но пък мога да кажа, че съм егоист, егоист до толкова до колкото може да се каже за човек, който е направил 4 деца. Дори и едно дете да направиш – ти вече не си егоист. С бебе и дете на 2 години и половина абсолютно никакво време не остава. Естествено  поддържам се, ходя всеки месец на козметик и не съм сега жената с пеньоара и вързаната коса, но за повече не остава. Ако трябва да дам съвет и някой ме пита – жената никога не трябва да се изоставя, дори да има и 120 деца.

Какъв е стилът ти в ежедневието и как можем да те видим да разхождаш Дария и Филип в парка?
С анцуг никога. Той ми е само за залата и тренировките. Често съм с дънки, клин и туника – в стил спортно-елегантен. Начинът, по който няма да ме видите със сигурност е на 12 см токчета и с екстеншъни. С такива дрехи и аксесоари дори и нито едно дете да нямах, пак нямаше да ходя, защото не смятам, че това е начинът да привлечеш внимание.

Къде ще прекарате празниците, предполагам всички заедно?
По принцип винаги сме били заедно по празниците. Но тази година е малко по-различно – на Бъдни вечер ще бъдем заедно, но от Коледа до Нова година смятаме с Владо да избягаме от реалността само двамата. Дори бабите още не знаят, защото ми е неудобно да им съобщя, че ще трябва да гледат 4 деца (смее се). Ще разделим децата на едните баба и дядо и на другите. Планирали сме си почивка в топлата и екзотична Шри Ланка.

Какво ще пожелаеш на читателките ни?
Жената трябва да е жена и да запази женското в себе си. Пожелавам на жените да запазят тази женственост, да я ценят и да не забравят, че в някакъв момент всяка жена може да стане майка и им го пожелавам от сърце – на всички бъдещи, а тези, които вече са – да имат повече свободно време за децата си.