Понякога стресът не изглежда като нервен срив и не е шумен. Може да се прояви много по-тихо – чрез отдръпване, мълчание и усещане, че човек вече не иска да разчита на никого.
Когато към продължителното напрежение се добави липса на внимание, близост и емоционална подкрепа, промените в поведението могат да станат още по-видими.
Започва да разчита само на себе си
Самостоятелността е качество, но понякога тя се превръща в защитен механизъм. Ако една жена многократно е търсила помощ и е оставала разочарована, постепенно може да реши, че е по-лесно да се справя сама. Отстрани изглежда силна и независима. В действителност може просто да е спряла да очаква подкрепа.
Престава да търси близост
Когато инициативата за прегръдки, разговори, съобщения или малки жестове постоянно идва само от едната страна, човек в даден момент се изморява.
Тогава може да започнат да липсват именно онези малки опити за свързване, които преди са били естествена част от отношенията.
Става по-мълчалива
Продължителният стрес изчерпва емоционалната енергия. Жената може да говори по-малко, да прекарва повече време сама и да спре да обяснява какво я тревожи.
Това не означава непременно, че вече не ѝ пука. Понякога означава, че е загубила надежда, че разговорът ще промени нещо.
Дразни се от дреболии
Когато човек е натоварен до краен предел, дори малък проблем може да се окаже последната капка.
Липсата на емоционална подкрепа може да направи ежедневния стрес още по-труден за понасяне.
Запълва времето си с какво ли не
Работа, домакински задачи, социални мрежи, сериали, пазаруване или срещи с приятели – понякога постоянната заетост се превръща в начин човек да не остава насаме с чувството за самота.
Отстрани това може да изглежда като изключителна продуктивност. Отвътре обаче причината може да е съвсем различна.
Спира да очаква някой да я накара да се чувства обичана
В един момент тя може да започне сама да си подарява цветя, да планира приятни преживявания и да се научи да се утешава без чужда помощ.
