На 81 години почина поетесата Надежда Захариева. "С огромна болка съобщаваме, че нашата обичана майка и баба Надежда вчера пое по своя последен път. Тя остави след себе си следа в сърцата на много хора и ще продължи да живее в паметта ни", съобщиха семейството ѝ тъжната новина във Фейсбук. "Ще ни липсва безкрайно! Благодарим на всички за обичта и уважението към нея! Поклон пред светлата ѝ памет", написаха още близките на Захариева.
Поетесата Надежда Захариева е автор на незабравими текстове за песни, една от които е превърналата се в шлагер на две поколения песента "Може би" в изпълнение на група "Сигнал",така също "Разпилей ме ти цялата" на Лили Иванова и "Любовта е" на Хайгашот Агасян. Написала е текстове за песни и на редица фолк изпълнители - Теодора, Кати, Райко Кирилов, Илия Луков.
Поетесата Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944 г. Завършила е френска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като редактор в литературния бюлетин към Съюза на българските писатели и във в. "Български писател". Водила е телевизионното предаване за литература "На ти с Надежда Захариева". От 2005 до 2009 г. е замeстник-министър на културата. Издала е 20 стихосбирки и два романа. Нейни произведения са преведени на английски, френски и словашки език.
"Поезията е сваляне от кръста. Кръста ми е друг - той се нарича живот. И като избягам от този кръст, пиша стихове", споделя Захариева.
Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944 г. в Радово, Трънско. Израства в Сандански. Завършва Френска филология в София. Член е на Съюза на българските писатели.
Омъжена е за поета Дамян Дамянов. Връзката ѝ с Дамян Дамянов започва, когато тя е едва на 20 години. Самата тя се шегуваше приживе, че ако държавата беше приела такъв закон, тя щяла да има 35 години трудов стаж като личен асистент на съпруга си. Двамата имат три деца. През 2009 г. Надежда Захариева загуби своя първороден син Петър, който почина само на 41 г. от инфаркт - десет години след смъртта на съпруга си Дамян Дамянов.
"Любовта е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш кому какво си дал", заявява Захариева.
Като съпруга на големия поет Дамян Дамянов, майка на три деца от този брак, тя твори през всичките години, въпреки суровите изпитания на живота, водена от мотото: "Моята религия е да живея и да умра без съжаление".
Надежда Захариева и Дамян Дамянов – голямата любов, която превърна изпитанията в поезия
Историята на поетите Надежда Захариева и Дамян Дамянов е една от най-впечатляващите любовни истории в българската литература. Повече от три десетилетия двамата вървят рамо до рамо – като съпрузи, приятели, редактори един на друг и най-големите си опори. Самата Захариева неведнъж е казвала, че съдбата ги среща чрез поезията, но това, което ги свързва истински, е общото им усещане за света: „С Дамян ни запозна поезията, но ни събра разочарованието от обществото“.
Любов, започнала през 60-те
Надежда Захариева и Дамян Дамянов сключват брак на 23 юли 1964 г. По това време той вече е един от най-обичаните млади поети в България, а тя тепърва изгражда своя литературен път. Въпреки че и двамата са творци със силни характери, успяват да изградят семейство, което продължава почти 35 години – до смъртта на Дамянов през 1999 г.
Самата Надежда често признава, че животът им никак не е бил лесен: „На 23 юли 1964 г. никой, а може би и ние двамата, не вярваше, че ще живеем заедно почти цели 35 години.“
Най-голямата му опора
Дамян Дамянов страда от тежко физическо увреждане още от детството си, вследствие на заболяване на костите. През целия си живот се движи трудно, но това не му пречи да се превърне в един от най-четените български поети.
Надежда Захариева никога не приема ролята си като саможертва. Тя организира ежедневието му, придружава го на литературни срещи, редактира ръкописите му, подрежда архива му и се грижи той да може спокойно да пише.
В интервю тя казва: „Направих всичко възможно той да се чувства абсолютно пълноценен човек и „не мога“ да не бъде спирачка по пътя му.“
След смъртта му именно тя подрежда и публикува негови неиздадени стихове, пази архива му и продължава да популяризира творчеството му.
Първият читател на стиховете му
Малко известен факт е, че Надежда Захариева е била първият читател на почти всяко ново стихотворение на Дамян Дамянов.
Тя сама разказва, че двамата обсъждали всяка негова творба, а често именно тя избирала кои стихове да влязат в новите му книги.
„Надя е първата, която чете стиховете му и ги подбира“, казва приживе Дамянов.
След смъртта му тя открива десетки непубликувани произведения в огромния му архив.
„Намерих в архивите му непубликувани стихове. Доскоро не се осмелявах да ги отворя“, признава Захариева.
Любов без идеализация
Надежда Захариева никога не представя брака им като приказка. Напротив – откровено признава, че съвместният живот е изисквал огромно търпение и разбиране и от двамата.
В едно от интервютата си казва, че никога не е искала хората да ги възприемат като идеално семейство, защото всяка връзка има своите трудности. Именно преодоляването им прави отношенията им толкова силни.
През годините Захариева нееднократно подчертава, че най-точният портрет на съпруга ѝ се намира в собствените му стихове. По повод годишнина от рождението му тя казва: „Това, което Дамян би искал да се знае за него, го има в неговото творчество – то е огледало на съдбата му.“
В друго свое телевизионно интервю тя разкрива и една от причините за огромната обич на читателите към него: „Къде е тайната на Дамяновия успех? Той никога не можа да се зарадва на своята слава, популярност.“
След смъртта му
Дамян Дамянов си отива на 6 юни 1999 г. За Надежда Захариева това е най-тежкият момент в живота ѝ, но тя не прекъсва мисията си да пази неговото творчество живо.
През годините тя продължава да организира юбилейни издания, литературни вечери и срещи с читатели, посветени на поета.
През 2025 г. тя признава: „Всеки ден си „говоря“ с духа на Дамян.“
„Той пишеше, както дишаше“
Надежда Захариева неведнъж е защитавала творчеството на съпруга си срещу критиците.
„Критик обвини Дамян Дамянов в свръхпроизводство, а той пишеше, както дишаше“, отсича тя.
Според нея поезията не е била професия за него, а естествен начин на живот.
В края на 2013 г. Захариева претърпява тежка операция. Лекарите отстраняват доброкачествен тумор от мозъка й. След дълго възстановяване поетесата вече се чувства добре и дори дава телевизионни интервюта.
Човек не бива да губи надежда
При отбелязването на своята 80-годишнина тя разказва, че продължава да работи за съхраняването на неговия архив и вярва, че мисията на поета е „да променя към добро душата на поне един човек“.
„Човек не бива да губи надежа, но не сляпата надежда, а онази, за която Св. Августин Блажени казва, че е „гняв и храброст“. Гняв срещу статуквото и храброст, за да се преборим с него“ – заявява през 2020 г. поетесата Надежда Захариева в „Тази сутрин“ по bTV.
„Много зависи от нас, но не трябва да робуваме на седемте смъртни гряха, особено на алчността. Ще припомня една немска поговорка, която беше любима на моя съпруг Дамян (поетът Дамян Дамянов – бел.ред.): Когато загубиш пари, нищо не губиш. Когато загубиш здраве, губиш много. Когато загубиш дух, губиш всичко... Аз вече живея 76 години – от някои обичана, от други не. Пазя се да не се разболея, защото съм от най-рисковата група“ – сподели тогава поетесата.
Тогава тя припомни, че е важно да четем. По-мъдрите от нас са ни завещали духовно богатство, от което не трябва да се отричаме. „Е, да, по-удобни сме, ако не четем и знаем по-малко“ – коментира Надежда Захариева.
„Заради ВМА, която девет години опази жив Дамян, искам да кажа, че хората масово не вярват в лекарите, но аз ги уважавам. Разбира се, всяко стадо има мърша, някои лекари са повече търговци, но това са изключения“ – заяви поетесата и припомни стих от марша на лекарите, който е написала заедно с Хайгашод Агасян. Тя допълни, че иска да обича хората, да е търпелива и толерантна като Христос.
Надежда Захариева тогава пожела на зрителите: „Не забравяйте, че имате разум! Бъдете живи и здрави, ценете живота и здравето. Вярвайте повече на лекарите и най-вече в себе си. Ако искате, можете да направите всичко!“.
Потопете се в мъдростта на стиховете й:
ЩО Е ЛЮБОВ
Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш:
На гладния - надежда, на сития - копнеж,
На силния - неволя, на слабия - кураж,
На веселия - милост, на тъжния - мираж,
На скромния - посока, на алчния - сърце,
На имащия - радост, на можещия - цел,
На гордия - утеха, на плахия - мечта,
На властника - боязън, на роба - доброта…
ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!
ТИ СИ ОТНОВО ДОБЪР И ЛАСКАВ
Ти си отново добър и ласкав.
И мойта злопаметност не върви.
И аз си надявам щастливата маска.
Ала душата кърви.
Ала душата по свои закони
блъска се в кръг горделив.
Как доброто човек да запомни,
като злото боли?
И кръгът е затворен. Няма пролука!
Напразно си ласкав — мисля със жал…
Но като искаш — опитай! Наслука!
Все пак е душа…
Може, заплетена в нежните орбити
на твоите днешни слова,
кръга си да счупи душата ми, гордата.
Знам ли? Душа е това…
