Има хора, които не просто пишат думи – те оставят частица от себе си във всяка една от тях. Надежда Захариева бе от онези редки творци, чиито стихове се усещат със сърцето. Тя умееше да разказва за живота - с нежност, мъдрост и дълбоко разбиране към човешката душа.
Поетесата напусна този свят днес, на 81-годишна възраст. Но тя ще остане завинаги в сърцата на поколения българи, които откриваха в нейната поезия любовта, болката, надеждата и онези малки човешки истини, които често остават неизказани.
Надежда Захариева пишеше за любовта не като за приказка, а като за път, изпълнен с изпитания, болка, прошка. Нейната лична любовна история бе необикновена - беше съпруга и най-близък човек на големия поет Дамян Дамянов.
Надежда Захариева често напомняше, че поетът има мисия на този свят - да съхранява човешкото и да оставя след себе си думи, които да живеят вечно. Нека си припомним някои от емблематичните и силни послания, които поетесата ни завеща.
- „Всеки ден може да бъде велик, но това зависи от нас.“
- „Доброто е най-голямото наказание за тези, които са ни направили зло.“
- "Любовта е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш какво кому си дал."
- „Не забравяйте, че имате разум! Бъдете живи и здрави, ценете живота и здравето."
- „Човек не бива да губи надежда, но не сляпата надежда, а онази, за която св. Августин Блажени казва, че е „гняв и храброст“. Гняв срещу статуквото и храброст, за да се преборим с него."
- „Не трябва да робуваме на седемте смъртни гряха, особено на алчността."
- "Когато загубиш пари, нищо не губиш. Когато загубиш здраве, губиш много. Когато загубиш дух, губиш всичко."
- „Ако всички сме интелигентни, образовани и разсъждаваме, когато избираме, тогава съм съгласна, но когато статусът ни, образователният, е различен, все още е опасно.“
- „Благодаря ви, тате и мамо, че нямахте къщи и тежки имоти…“ – пише тя в стихотворението „Наследство“, превръщайки в истинско богатство не материалното, а възпитанието, труда и любовта към живота.
