2020 беше година на силни емоции - тъга, но и радост; загуби, но и победи; мъка, но и много щастие. Личните истории, които ви споделихме в Ladyzone, определено докоснаха сърцата ви, защото бяха четени и споделяни изключително много. Преоткриваме ли се в чуждата история или я усещаме по-близка, когато виждаме лицето зад нея? Или може би просто сме човеци и да чувстваме не ни е чуждо!
Ето кои истории ви трогнаха най-силно през годината:
1. Изповедта на италианка, излекувала се от коронавирус
"Като на сън се озовах вързана за този респиратор", споделя Даниела де Роса. Тя е ветеринарен лекар от Италия. През март се заразява с коронавирус и заболяването се развива скорострелно. Даниела е отделена в стая, в която целодневно е сама. Има само еднократни посещения от лекари.
Тя споделя свое видео, в което говори за това какво е преживяла и чувствала. Нарича респиратора свой най-добър приятел и благодари на Бог за това, че се е излекувала и ще може да се върне при семейството си.
Припомнете си историята тук:
2. Бебе, родено от майка в кома и с коронавирус
Анджела Примаченко от Ванкувър била диагностицирана с коронавирус и поставена на апаратно дишане седмица преди важна дата в живота й - раждането на детето й. Заради усложненото й здравословно състояние, 27-годишната жена е въведена в изкуствена кома. Няколко седмици след раждането Анджела вече е здрава, но успява да прегърне бебето си 16 дни след раждането.
Изключително трогателен се оказва моментът, когато бебето се среща с по-голямата си сестричка. Емили е едва на 11 месеца и самата тя е още бебе, но всъщност вече е кака.
Припомнете си историята тук:
3. Ралица и Николай, на които се родиха втора двойка близнаци
В навечерието на коледните празници младо семейство получава най-хубавия подарък – ражда им се втора двойка близнаци. С появата им на бял свят децата в дома на Ралица и Николай стават шест.
Всъщност бременността е изненада както за Ралица, така и за съпруга ѝ Николай. На прегледа лекарят вижда два плодни сака. "Бях с доста смесени чувства, тъй като шест деца, като се замислите, много трудно се гледат. По всякакви причини и ми дойде малко повече емоцията. Мислихме, плакахме. Беше много трудно да се вземе решение какво се случва оттук нататък“, разказа Ралица Авджиева. Любовта между двамата обаче им дава и сили. И макар Ралица да признава, че е доста шумно у тях, успяват да се справят с много внимание.
Припомнете си историята тук:
4. Руски лекар записа на видео как се бори с рака
"Aко гледате това, значи съм мъртъв" - така започва клипът на руския лекар Андрей Павленко. Той използва диагнозата си рак на стомаха като повод да бъде полезен на други хора с онкозаболявания. Желанието му е не да споделя живота на един умиращ човек, а на човек, който трябва да живее. Почти две години той се бори с рака, макар в началото да му дават едва 5% шанс да оздравее.
"Пътят ми приключва. За съжаление, болестта ми се оказа коварна и начинът, по който се развива през последните месеци не ми оставя шанс за възстановяване. Искам да кажа на всички, които се лекуват в момента - не се предавайте. На мен просто не ми провървя!“
Припомнете си историята тук:
5. Стефка, която роди недоносено дете
В Деня на недоносените деца Стефка ни разказа за онази болка на майките на недоносени деца, която малцина познават - когато се прибират сами от родилния дом.
"Ние така си се прибираме майките на недоносени – сами, с празни ръце при празното бебешко креватче. Не ни е пълно сърцето, не са ни пълни ръцете."
Тя ражда своето момченце в 27 гестационна седмица. Той е едва 900 г. Смътно си помня, че раждането е било "гадно". Но едновременно с това е благодарна на хормоните и тялото си, които правят така, че да забрави неприятното усещане. За мъката и сраховете си открива подкрепата на група за недоносени бебета във Фейсбук. Два месеца синът й прекарва в болницата. Още 10 дни двамата се опознават и влизат в ритъм, когато най-после си го взимат вкъщи. Оттогава в Деня на недоносените бебета Стефка празнува надеждата.
Припомнете си историята тук:
6. Момиченце, на което ампутират крака на 1 годинка, сега кара скейт
Това е историята на малката и красива Пени. Тя страда от рядко заболяване, което се случва веднъж на 40 000 случая - фибуларна хемимелия. Когато е на 13 месеца, родителите й решават да ампутират лявото й краче, за да й осигурят по-нормален и активен живот в бъдеще. Да отрежеш крака на детето си - най-трудното решение, което един родител може да вземе! Към днешна дата обаче малката Пени носи протеза. Тя вече може да плува, да кара скейборд, боулинг, участва и в състезания о атлетика. Един истински малък, голям шампион!
Припомнете си историята тук:
7. Малко момченце спаси сестра си от куче
Шестгодишният Бриджър показва изключителна смелост. След като куче се спуска към сестра му, малкото момче се хвърля пред нея и само става жертва на животното. Кучето нахапва лицето му жестоко и се налага да му направят 90 шева.
Когато след това попитали Бриджър как е успял да постъпи толкова смело и защо се е хвърлил да спасява сестра си, той отговорил: “Помислих си, че ако някой от двама ни ще умре, по-добре да бъда аз.”
Не е ли невероятен?
Припомнете си историята тук:
8. Пам Велидис, която е plus size модел открито говори за килограмите
Пам е била и слаба, но напълнява заради лечение на белия дроб. Споделя, че след подобно лечение хората изпадат в депресия, стават унили и се демотивират. Докато е студентка, третира тялото си с по думите й "ужасяващи диети". Но разбира, че да се харесваш отвън и да се чувсташ комфортно от вътре може да са две различни неща.
Припомнете си историята тук:
9. Татко на 9 деца спаси 1600 от секуален тормоз
Тим Балард, бивш агент в Мистерството на вътрешната сигурност (DHS) в САЩ, спасява стотици деза, за да не бъдат продадени като сескуални роби или за друга незаконна експлоатация. От началото на операциите си преди седем години досега организацията му е спасила 1682 деца. Две от спасените деца осиновява самият той.
Припомнете си историята тук:
10. Бо, която превърна страданието си в кауза
В деня, в който встъпва в брак, започва адът за Бо Йорданова - физическо и психологическо насилие. В началото винаги намира оправдание за поведението на съпруга си. Казва си - "Аз съм се посветила на този човек, казала съм "да" в сватбения ден, няма да мръдна от тук, независимо през какво минаваме или минава той." Докато в един момент физическото насилие не става много голямо и много жестоко.
Припомнете си историята тук:
