2020 беше година на силни емоции - тъга, но и радост; загуби, но и победи; мъка, но и много щастие. Личните истории, които ви споделихме в Ladyzone, определено докоснаха сърцата ви, защото бяха четени и споделяни изключително много. Преоткриваме ли се в чуждата история или я усещаме по-близка, когато виждаме лицето зад нея? Или може би просто сме човеци и да чувстваме не ни е чуждо!

Ето кои истории ви трогнаха най-силно през годината:

1. Изповедта на италианка, излекувала се от коронавирус

"Като на сън се озовах вързана за този респиратор", споделя Даниела де Роса. Тя е ветеринарен лекар от Италия. През март се заразява с коронавирус и заболяването се развива скорострелно. Даниела е отделена в стая, в която целодневно е сама. Има само еднократни посещения от лекари.
Тя споделя свое видео, в което говори за това какво е преживяла и чувствала. Нарича респиратора свой най-добър приятел и благодари на Бог за това, че се е излекувала и ще може да се върне при семейството си.

Припомнете си историята тук:

2. Бебе, родено от майка в кома и с коронавирус 

Анджела Примаченко от Ванкувър била диагностицирана с коронавирус и поставена на апаратно дишане седмица преди важна дата в живота й - раждането на детето й. Заради усложненото й здравословно състояние, 27-годишната жена е въведена в изкуствена кома. Няколко седмици след раждането Анджела вече е здрава, но успява да прегърне бебето си 16 дни след раждането. 

Изключително трогателен се оказва моментът, когато бебето се среща с по-голямата си сестричка. Емили е едва на 11 месеца и самата тя е още бебе, но всъщност вече е кака.

Снимка: instagram.com/angela_primo

Припомнете си историята тук:

3. Ралица и Николай, на които се родиха втора двойка близнаци 

В навечерието на коледните празници младо семейство получава най-хубавия подарък – ражда им се втора двойка близнаци. С появата им на бял свят децата в дома на Ралица и Николай стават шест.

Всъщност бременността е изненада както за Ралица, така и за съпруга ѝ Николай. На прегледа лекарят вижда два плодни сака. "Бях с доста смесени чувства, тъй като шест деца, като се замислите, много трудно се гледат. По всякакви причини и ми дойде малко повече емоцията. Мислихме, плакахме. Беше много трудно да се вземе решение какво се случва оттук нататък“, разказа Ралица Авджиева. Любовта между двамата обаче им дава и сили. И макар Ралица да признава, че е доста шумно у тях, успяват да се справят с много внимание.

Припомнете си историята тук:

4. Руски лекар записа на видео как се бори с рака

"Aко гледате това, значи съм мъртъв" - така започва клипът на руския лекар Андрей Павленко. Той използва диагнозата си рак на стомаха като повод да бъде полезен на други хора с онкозаболявания. Желанието му е не да споделя живота на един умиращ човек, а на човек, който трябва да живее. Почти две години той се бори с рака, макар в началото да му дават едва 5% шанс да оздравее. 

"Пътят ми приключва. За съжаление, болестта ми се оказа коварна и начинът, по който се развива през последните месеци не ми оставя шанс за възстановяване. Искам да кажа на всички, които се лекуват в момента - не се предавайте. На мен просто не ми провървя!“

Припомнете си историята тук:

5. Стефка, която роди недоносено дете 

В Деня на недоносените деца Стефка ни разказа за онази болка на майките на недоносени деца, която малцина познават - когато се прибират сами от родилния дом. 

"Ние така си се прибираме майките на недоносени – сами, с празни ръце при празното бебешко креватче. Не ни е пълно сърцето, не са ни пълни ръцете." 

Тя ражда своето момченце в 27 гестационна седмица. Той е едва 900 г. Смътно си помня, че раждането е било "гадно". Но едновременно с това е благодарна на хормоните и тялото си, които правят така, че да забрави неприятното усещане. За мъката и сраховете си открива подкрепата на група за недоносени бебета във Фейсбук. Два месеца синът й прекарва в болницата. Още 10 дни двамата се опознават и влизат в ритъм, когато най-после си го взимат вкъщи. Оттогава в Деня на недоносените бебета Стефка празнува надеждата. 

Снимка: Личен архив



Припомнете си историята тук:

6. Момиченце, на което ампутират крака на 1 годинка, сега кара скейт 

Това е историята на малката и красива Пени. Тя страда от рядко заболяване, което се случва веднъж на 40 000 случая - фибуларна хемимелия. Когато е на 13 месеца, родителите й решават да ампутират лявото й краче, за да й осигурят по-нормален и активен живот в бъдеще. Да отрежеш крака на детето си - най-трудното решение, което един родител може да вземе! Към днешна дата обаче малката Пени носи протеза. Тя вече може да плува, да кара скейборд, боулинг, участва и в състезания о атлетика. Един истински малък, голям шампион!


Припомнете си историята тук:

7. Малко момченце спаси сестра си от куче 

Шестгодишният Бриджър показва изключителна смелост. След като куче се спуска към сестра му, малкото момче се хвърля пред нея и само става жертва на животното. Кучето нахапва лицето му жестоко и се налага да му направят 90 шева.

Когато след това попитали Бриджър как е успял да постъпи толкова смело и защо се е хвърлил да спасява сестра си, той отговорил: Помислих си, че ако някой от двама ни ще умре, по-добре да бъда аз.
Не е ли невероятен?

Припомнете си историята тук:

8. Пам Велидис, която е plus size модел открито говори за килограмите 

Пам е била и слаба, но напълнява заради лечение на белия дроб. Споделя, че след подобно лечение хората изпадат в депресия, стават унили и се демотивират. Докато е студентка, третира тялото си с по думите й "ужасяващи диети". Но разбира, че да се харесваш отвън и да се чувсташ комфортно от вътре може да са две различни неща. 

Припомнете си историята тук:

9. Татко на 9 деца спаси 1600 от секуален тормоз

Тим Балард, бивш агент в Мистерството на вътрешната сигурност (DHS) в САЩ, спасява стотици деза, за да не бъдат продадени като сескуални роби или за друга незаконна експлоатация. От началото на операциите си преди седем години досега организацията му е спасила 1682 деца. Две от спасените деца осиновява самият той.

Припомнете си историята тук:
 

10. Бо, която превърна страданието си в кауза

В деня, в който встъпва в брак, започва адът за Бо Йорданова - физическо и психологическо насилие. В началото винаги намира оправдание за поведението на съпруга си. Казва си - "Аз съм се посветила на този човек, казала съм "да" в сватбения ден, няма да мръдна от тук, независимо през какво минаваме или минава той." Докато в един момент физическото насилие не става много голямо и много жестоко. 
 
Припомнете си историята тук: