Международният редактор и репортер Цветана Балабанова и операторът Александр Осиченко заминават за Украйна броени часове преди избухването на войната.

Вечерта на 23-и февруари заспиват с мисълта за предстоящия ден, в който имат уговорени интервюта и снимки, за да разкажат за покачващото се напрежение в страната.

Сутринта алармата събужда Цвети в 5:30 - по-малко от час след началото на военните действия от страна на Русия. “Първото нещо беше да си отворя лаптопа - то е рефлекс - нали след малко ще съм на живо в ефира на бТВ. Прочетох какво се е случило. И хем бях в шок, хем доста бързо осъзнах какво означава това”, разказва тя в подкаста “Малки разговори”.

Продуцентите в медията дават старт на живия ефир броени минути по-късно. Следват 18 часа с извънредни емисии новини и предавания, в които екипът на bTV разказва какво се случва в украинската столица.

В никакъв случай не очаквахме да избухне война. Изобщо не мога да повярвам, че в 21-ви век се случи това, което се случва в момента… Начинът, по който се развиват нещата, изобщо не предвещава скорошен край. Аз в момента не виждам изход”, анализира обстановката международникът на bTV.

Според нея най-важното за един журналист в такъв момент е “да се опита да бъде максимално честен със зрителите, читателите, слушателите. Защото знаем, че пропагандата работи изключително силно и от двете страни, и ние се опитвахме всяка една информация да я проверяваме максимално”.

Снимка: Евгений Милов

Адреналинът, отговорността и желанието да представят събитията в Киев по най-обективния начин изместват страха на заден план.

Разбира се, всеки човек го е страх. Страхът е нещо естествено и би било лицемерно да кажем, че не ни е било страх. Но наистина адреналинът в такава ситуация до такава степен те хваща и те държи…”, добавя международният редактор на bTV.

Няколко нощи Цвети и операторът Александр Осиченко прекарват в подземния фитнес на хотел, който служи за бомбоубежище. С тях са и други българи, местни семейства с деца, семейство французи, както и персоналът на хотела.

Една от историите, които оставят най-силен отпечатък в съзнанието на родната журналистка, е на младо момче, работещо на рецепцията в хотела. “Той ни каза: "Аз съм ходил, служил съм, бил съм в Източна Украйна по контактната линия - там, където в последните 8 години има престрелки, инциденти. Виждал съм смърт, мои приятели са ми умирали в ръцете. И за мен човешкият живот е най-важното нещо. И не разбирам тази война. Не разбирам случващото се, не разбирам тези хора как се убиват". Затова той се беше посветил на нашата безопасност”, споделя Цвети Балабанова.

Снимка: Евгений Милов

Семейството и приятелите й успяват да запазят спокойствие при създалата се ситуация. Това помага на Цвети да остане фокусирана върху изпълнението на своите професионални ангажименти. “Предполагам, че са го преживели много тежко. След това, като се върнах, говорих с доста хора, които ми казаха, че са се молили за мен и са гледали непрекъснато телевизията, за да знаят, че съм жива и че всичко е наред”, добавя тя. Да прегърне близките си и да разходи кучето си са първите неща, които Цвети прави след завръщането у дома.

Да обясни войната на едно малко дете международният редактор и репортер определя като “много трудно”, но най-важен си остава фактът, че се губят човешки животи.

Украинците репортерът на bTV вижда като “много организирани във всяко едно отношение”, от което си прави извода, че управляващите са се подготвили много добре за военната ситуация. А за гражданите разказва:

“За тях беше много естествено да се разделят със семейството - децата и жените да са в безопасност, а мъжете да отидат да се присъединят към армията или доброволческите отряди и да се бият за свободата на своята страна”.

Кой я насочва към журналистиката и каква е Цвети извън нюзрума вижте на следващата страница >>

Журналистиката Цвети Балабанова избира от ранна възраст. Важна роля изиграва нейната баба, която също е била посветена на тази професия. От нея младата дама научава, че най-важното за един професионалист е да поставя всичко “под съмнение”.

Снимка: Евгений Милов

Цвети избира Франция, за да следва магистратура по “Телевизионна журналистика”. Кандидатства в една от т.нар. "школи по журналистика", защото в тези престижни учебни заведения се акцентира върху практиката, и заявява, че никога не е имала за цел да остане да живее в чужбина.

Сред качествата, които й помагат да бъде човекът, който е днес, тя изрежда "безкрайното любопитство и инат”, “безкомпромисността и перфекционизма”.

Винаги си задавам въпроси и поставям под съмнение всяка информация”, добавя тя.

Извън нюзрума Цвети определя себе си като “пееща и танцуваща”. В свободното си време тренира акробатичен рокендрол и излиза с приятели.

Какво още разказа тя за предизвикателствата на журналистическата професия - гледайте и слушайте в подкаста “Малки разговори”.

  • Шон Пен е обмислял да "хване оръжието", за да се бие с руснаците в Украйна
  • "Великден заедно": Над 20 музикални и визуални артисти се включват в благотворително събитие за украинските бежанци
  • Холандци създадоха лалета с цветовете на Украйна
  • Победителите в "Евровизия" Maneskin с песен в подкрепа на Украйна
  • "Пинк Флойд" с първа нова песен от 28 години насам - в подкрепа на Украйна
  • Помните ли момиченцето в червено от "Списъкът на Шиндлер"? Днес тя помага на украински бежанци
  • "Умора на материала" - чешки автор повдига завесата към ужасната истина за бежанците
  • Кръщене по време на война: малката Саломе
  • Жерар Депардийо осъди "безумните и неприемливи ексцесии" на Путин в Украйна
  • Войната в света на деца: братчета нарисуваха 54 камъчета за Украйна