Международният редактор и репортер Цветана Балабанова и операторът Александр Осиченко заминават за Украйна броени часове преди избухването на войната. Вечерта на 23-и февруари заспиват с мисълта за предстоящия ден, в който имат уговорени интервюта и снимки.
На сутринта алармата събужда Цвети в 5:30 - близо час след началото на военните действия от страна на Русия.
“Веднага си отворих лаптопа - то е рефлекс, нали, след малко ще си на живо. Прочетох какво се е случило. И хем бях в шок, хем доста бързо осъзнах какво означава това”, разказва тя в подкаста “Малки разговори”.
Адреналинът, отговорността и желанието да представят събитията в Киев по най-обективния начин изместват страха на заден план.
“Разбира се, всеки човек го е страх. Страхът е нещо естествено и би било лицемерно да кажем, че не ни е било страх. Но наистина адреналинът в такава ситуация до такава степен те хваща и те държи”, добавя международният редактор на bTV.
Няколко нощи Цвети и операторът Александр Осиченко прекарват в подземния фитнес на хотел, който служи за бомбоубежище. С тях са и други българи, местни семейства с деца, семейство французи, както и персоналът на хотела.
Историята, която оставя най-силен отпечатък в съзнанието на родната журналистка, е на младото момче, работещо на рецепцията в хотела.
“И каза "Аз съм ходил, служил съм, бил съм в Източна Украйна по контактната линия - там, където в последните 8 години има престрелки, случки. Виждал съм смърт, мои приятели са ми умирали в ръцете. И за мен човешкият живот е най-важното нещо. И не разбирам тази война. Не разбирам случващото се, не разбирам тези хора как се убиват". Затова той се беше посветил на нашата безопасност”, споделя Цвети Балабанова.
Какво още разказа тя за предизвикателствата на журналистическата професия - очаквайте в сряда в подкаста “Малки разговори”.