Днес Иран отново е в центъра на световното внимание. След серия от военни удари и бомбардировки столицата Техеран живее в страх – разрушени сгради, прекъснати комуникации и цивилни жертви. Според международни медии при последните атаки са загинали стотици хора, включително ученици от училище за момичета.
Но зад новините за война стои и друга история – тази на жените, които от години са символ на съпротивата срещу режима. Много преди ракетите да паднат, иранките вече водеха своята битка за свобода.
Движението „Жена, живот, свобода“
Съвременната вълна на женска съпротива в Иран се свързва с името на Махса Амини – 22-годишна кюрдска иранка, арестувана през 2022 г. от моралната полиция заради „неправилно“ носене на хиджаб. Тя умира в ареста, а смъртта ѝ предизвиква масови протести в цялата страна.
Така се ражда движението Woman, Life, Freedom movement – или „Жена, живот, свобода“. Слоганът поставя правата на жените в центъра на идеята за свобода и достоен живот.
Протестите започват през септември 2022 г. и бързо обхващат десетки градове. Жените свалят и изгарят забрадките си, режат косите си публично и се превръщат в лице на най-масовото обществено недоволство в страната от десетилетия.
Движението получава огромна международна подкрепа, но в самия Иран протестите са посрещнати с тежки репресии – стотици убити и хиляди арестувани демонстранти.
И все пак то променя обществото. За много иранки това е моментът, в който страхът започва да отстъпва място на смелостта.
Лицата на борбата
Сред най-разпознаваемите гласове на тази съпротива е Наргес Мохамади – журналистка и правозащитничка.
През 2023 г. тя получава Нобелова награда за своята повече от две десетилетия продължаваща борба срещу потисничеството и за правата на жените.
Мохамади започва своята активистка дейност още през 90-те години и се включва в Центъра за защита на човешките права в Техеран. Тя работи с политически затворници и техните семейства, въпреки че самата тя многократно е задържана.
В едно от своите писма тя казва:
„Аз съм жена и майка… търся свят без насилие и несправедливост.“
Иранската правозащитничка в момента е в затвор в Иран. Тя беше арестувана отново през декември 2025 г., след като публично критикува властите. През 2026 г. съд я осъжда на още около 7,5 години затвор, обвинявайки я в „пропаганда“ и „сговор срещу националната сигурност“.
Според нейни близки тя е държана в тежки условия и е била премествана между различни затвори, включително в северния град Занджан.
Мохамади прекарва голяма част от последните години зад решетките именно заради работата си за правата на жените и срещу смъртното наказание.
Друг силен глас е Масих Алинежат – журналистка и активистка, живееща в изгнание. Тя става известна с кампаниите си срещу задължителния хиджаб и с инициативи, които дават глас на иранските жени в социалните мрежи.
В момента тя е в изгнание в Съединените щати.
Алинежат води кампании срещу задължителния хиджаб и събира истории на ирански жени, които се противопоставят на правилата на режима. Заради дейността си тя е обект на заплахи и дори опити за отвличане, за които американските власти обвиняват ирански агенти.
Въпреки че живее извън страната, тя продължава да бъде един от най-силните международни гласове на движението „Жена, живот, свобода“.
Наред с тях има десетки други жени – адвокатки, студентки, майки и спортистки – които продължават да се противопоставят на ограниченията.
Тихата революция на иранките
По време на AFC Women's Asian Cup през 2026 г. футболистките от националния отбор на Иран отказват да пеят националния химн – жест на протест срещу режима. Някои от тях по-късно търсят убежище в чужбина от страх от преследване.
Дори подобни символични действия могат да имат тежки последствия – държавните медии в Иран дори ги обвиняват в „предателство“.
Въпреки репресиите, много анализатори смятат, че протестите от 2022 г. са най-голямото предизвикателство за властта от Ислямската революция през 1979 г.
И макар протестите да са потушени, духът им остава. Жените все по-често излизат на улицата без задължителния хиджаб, а социалните мрежи се превръщат в пространство за съпротива.
Имена, които ще останат в историята
В историята на Иран има много влиятелни жени, които са оставили следа в политиката, правата на жените, изкуството и обществените движения. Някои от тях са активни още преди съвременните протести, а други са станали символи на съпротивата през последните десетилетия. Ето няколко от най-открояващите се фигури:
Ширин Ебади – първата мюсюлманка с Нобелова награда за мир
Иранската юристка и правозащитничка става първата мюсюлманка и първата иранка, получила Nobel Peace Prize (2003).
Тя е бивш съдия – една от първите жени съдии в Иран преди Ислямската революция през 1979 г. След революцията жените са отстранени от съдебната система и тя започва да се занимава с адвокатска дейност и защита на човешките права.
Ебади защитава жени, деца и политически затворници. След години на натиск и заплахи от властите тя напуска страната и живее в изгнание.
Форуг Фарохзад – поетесата, която шокира консервативното общество
Една от най-влиятелните поетеси в съвременната персийска литература. През 50-те и 60-те години тя пише стихове за любовта, женската независимост и личната свобода – теми, които са считани за скандални за времето си.
Фарохзад става символ на женската еманципация в иранската култура и продължава да вдъхновява поколения писатели и активистки.
Симин Бехбахани – „лъвицата на Иран“
Тя е известна поетеса и обществена фигура, която използва поезията си, за да говори за свобода, социална справедливост и правата на жените.
Бехбахани подкрепя демократични движения и често критикува властите. Въпреки натиска от страна на режима тя остава в Иран до края на живота си през 2014 г. и се превръща в символ на културната съпротива.
Насрин Сотуде – адвокатката, която защитава протестиращите жени
Сотуде остава една от най-известните ирански адвокатки по човешки права. Тя защитава жени, арестувани за протест срещу задължителния хиджаб, както и политически активисти и журналисти.
Заради работата си е осъдена на дълги години затвор и забрана да упражнява професията си, но продължава да бъде символ на юридическата борба за свобода.
Фара Пахлави – императрицата, която подкрепя културата и образованието
Съпругата на последния шах на Иран – Мохамад Реза Пахлави – и последната императрица на страната.
През 60-те и 70-те години тя активно подкрепя образованието на жените, изкуството и културните институции в Иран. След революцията през 1979 г. живее в изгнание.
Тахирех Куррат ал-Айн – революционна фигура от XIX век
Поетеса, теолог и една от първите жени в Близкия изток, които публично се борят за правата на жените. В средата на XIX век тя шокира обществото, когато сваля публично хиджаба си – акт, който се счита за изключително смел за времето си.
Заради убежденията си тя е екзекутирана през 1852 г., но остава една от най-ранните фигури на женската еманципация в региона.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER
