Тази година отбелязваме Сирни заговезни на 17 март. Празникът е винаги в неделя, но е подвижен и се позиционира 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. Този ден поставя началото на Великденските пости.
Според народните вярвания на този ден небето и земята се срещат, за да си простят грешките през годината. А щом те могат да го направят, могат и хората. Наричат празника – Денят за прошка.
За празничната вечеря на Заговезни обикновено се приготвя богата трапеза. На нея задължително трябва да присъстват млечни храни, като сирене и кисело мляко. Обикновено се прави баница със сирене, варени яйца, печени ябълки, бяла халва с орехи или фъстъци. Може да се приготви и риба. С тези храни се заговява, откъдето идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).
Защо се иска прошка?
Една от традициите на този празник повелява, че до вечерта на този ден трябва да сме поискали прошка. Без това своеобразно очистване се счита, че не може да се заговее.
Обичаят се изпълнява, като по-младите отидат в домовете на по-възрастните си роднини и близки, за да им поискат прошка. Целувайки ръка, те казват "Прощавай, мале, тате..." , а възратсните отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава". Прошка се иска и от кумовете, защото ритуалът на кумуване повелява тези хора да са по-възрастни и опитни от младоженците.
Според християнската етика опрощение на хората можа да даде единствено Господ, но всеки един вярващ е длъжен да прощава независимо от всичко. Възкресението на Божия син трябва да бъде посрещнато с чисто сърце. Преди най-големия християнски празник хората си искат прошка, за да освободят от тежест сърцата и съвестта си. Искането и даването на прошка е проява на великодушие. На мястото на съмненията и черните мисли в сърцето идват любовта и помирението.
