Българският обичай диктува на Заговезни най-почетното място на трапезата да бъде отредено на традиционната богата баница със сирене и яйца. Струва ми се подходящо на днешния хубав празник да споделя тайната на един семеен сладко-солен сладкиш, който, кой знае защо, още от времето, когато баба е била млада, се е наричал Кокиче. Нека го наричаме баница, защото и външността, и душата му, всъщност са като на една същинска класическа баница.
Оригиналната рецепта изисква за приготвянето й да имаме:
250-300 г домашно точени кори или юфка (е, в краен случай, може и готови кори)
150-200 г масло
200 г сирене
5 яйца
1 ч.ч захар
1 л прясно мляко
1 пакетче ванилия
настъргана кора от ½ лимон
шепа стафиди
няколко капки ромова есенция
Във фурната запичаме корите или юфката, поръсени само с масло, докато порозовеят. Изваждаме ги и натрошаваме отгоре сиренето. В отделен съд разбиваме яйцата със захарта, млякото, ванилията и настърганата лимонена коричка. Прибавяме стафидите, есенцията и с получената благоуханна смес заливаме топлите все още кори. Допичаме най-много още 30 минути на 180 градуса.
Преди сервиране, след като така изпечената баница поизстине, поръсваме обилно с пудра захар.
Може би заради снежнобелия цвят или пък заради това, че по традиция се прави на Сирни заговезни, когато Пролетта чука на вратата, тази чудесия-вкусотия открай време носи името Кокиче.
