Марий Росен е познат като текстописец на "Nasekomix" и вокалист на синт-поп групата "Help Me Jones", едни от най-нестандартните имена от българската музикална сцена. Сега артистът е готов с първата си стихосбирка - "Каменните хвърчила". До представянето на книгата (5 ноември) има две седмици, а ние имаме доста повече въпроси към Марий Росен. Ето какво ни отговори.
Защо сега реши да издадеш първата си книга - стихосбирката "Каменните хвърчила"?
Защо точно в този момент нямам никаква представа, сега дойде моментът. Самата книга се подготвя от 3-4 години и я предизвика поетът Владислав Христов. Ако не беше той, нямаше да се активизирам сам. Не съм имал такива амбиции, винаги съм вярвал, че това ще се случи от само себе си и няма да има нужда да ходя по издателства. Работата с Влади всъщност продължи много дълго време, около две години - веднъж беше прекъсната от мен и година по-късно възстановена. Процесът се оказа доста сложен. Редакторската работа по една книга не ми беше позната. Влади открехна тези врати за мен. Обърнахме се към издателство "Пергамент", Министерството на културата подкрепи книгата и стихосбирката излезе. Автор на корицата е Теодора Дончева - Теч. На нея също и отне доста време, за да я завърши.
Владислав Христов е майстор на хайку. Твоят поезия напомня хайку, но стихотворенията са от четири реда. Как стигна до тази поетична стилистика?
Чрез съкращаване.
Подход, с който да звучат като латински сентенции?
Да, съкращавайки, съкращавайки, съкращавайки… В един момент вече не беше необходимо да съкращавам, стиховете вече се появяваха в такава форма. Не съм мислил за правилата на хайку. Не съм броил срички, никога не го правя.
Името на стихосбирката "Каменните хвърчила" звучи парадоксално - камъни, които хвърчат.
Всичките стихове в книгата са съчетание от подобни парадоксални срещи. Парадоксът принципно ме вълнува, както и несъответствията - те носят заряд, който предизвиква смислов дискомфорт и въздейства лично. Не е нужно самият парадокс винаги да отключва една и съща асоциация, напротив - би трябвало да предизвиква различни. Ако стихът не предизвиква повече от 3-4 смисъла извън очевидните, значи има някаква грешка.
Каква е философията ти за живота?
Блокирам, когато ми зададат подобен въпрос, защото се очаква от мен да бъда умен и да мога да синтезирам всичко в няколко изречения. Всички съдържаме най-разнообразни и много противоречиви неща в себе си. В един момент мога да изразя мирогледа си по един начин, в друг момент - по коренно различен.
Има ли стихотворение, което изразява най-добре философската, морална и етична основа в теб?
Това е мефистофелска работа, не мисля че съм способен. Имам някои стихове, които на моменти смятам, че синтезират голяма тежест в малка форма, но никога не е само това. Винаги знам, че има и нещо друго, което остава неизказано. Аз не мисля прекалено много в момента, в който пиша, защото мисленето на смисъла реално спъва създаването.
Това доближава ли се като процес до сюрреализма и автоматичното писане или не е толкова спонтанно?
Спонтанно е, доколкото нещо навлиза в живота ми и аз имам реакция към него.
Преди издаването на стихосбирката, ти беше основно познат като текстописец на "Nasekomix". Автор си на текста на "Инжектирай ме с любов", може би най-известната песен на групата, която получи огромна популярност като част от саундтрака на филма "Източни пиеси". Какво те вдъхнови за нея?
Най-странното е, че си спомням единствено къде бях, когато я написах - на пода в кухнята. На едни разпилени бели листа пишех, но не мога да си спомня реалния мотив. Впоследствие я взеха за саундтрака и песента по един поетично-деликатен начин се свърза с филма. Не съм имал предвид наркотици, разбира се, по-скоро става дума за друга болезнена нужда, за онези моменти, в които наистина имаш нужда от агресивно вливане на любов.
Измина година от загубата на Андрония Попова…
Текстовете за "Nasekomix" са пряко повлияни от приятелството ми с Рони. Те по-често са били огледало на нейния вътрешен живот, отколкото на моя. Желанието да създавам песни за "Nasekomix" трябваше да бъде насочено директно към нея като вокалистка на групата. И тъй като тя беше човек близък до мен, това не беше никак трудно - нейни думи, мисли и вълнения ме вълнуваха и мен, и се изливаха в текстовете.
Рони е била голям двигател за твоето вдъхновение. Как се промени творчеството ти след загубата й?
Всеки човек на тази земя знае какво е да загубиш близък. Едва ли ще кажа нещо по-различно, но когато загубиш човек, губиш част от себе си. Заставаш пред тази загуба и стоиш пред нея до края. Рони е един от най-близките хора, които съм загубил, но не и първият. Познавам загубата, това е част от живота ни като хора. Накрая вероятно оставаме много сами, ако остареем, разбира се...
Разкажи за новите песни на синт-поп групата "Help Me Jones", едно от най-нестандартните имена от българската музикална сцена.
Вторият ни албум е записан, разделихме го на три EP-та от по пет песни. И трите имат едно общо заглавие - "Farewell Princess" (Сбогом, принцесо - б.р.). Откровено е посветен на Рони. Първата част вече излезе онлайн през юни с корица от художничката Петя Денева.
Тези дни излезе и втората част, този път с картина на Мартиан Табаков, а преди Нова година ще излезе и последната с рисунка на Теодора Дончева - Теч. През декември ще направим и един концерт, с който ще отбележим края на издаването на тази трилогия. Всички песни в албума са написани от Константин Тимошенко и мен, а пеем аз и Рони.
Посветил ли си стихове в "Каменните хвърчила" на Рони?
Тя толкова обичаше моите стихове, че по някакъв начин цялата книга е посветена на нея.
Представянето на книгата със стихове "Каменните хвърчила" от Марий Росен е на 5 ноември от 18:30 ч. в столичната книжарница "Сиела" - Ректората.
