.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Владислав Христов: Хайку е свобода

Евгений Милов | преди 38 седмици
Владислав Христов
Интервю със съставителя на книгата "Основи на хайку", или първия учебник по хайку на български език

Владислав Христов е поет и фотограф, който три години е бил в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа, а негови хайку са превеждани на 17 езика. Наскоро излезе книгата "Основи на хайку" (от издателство "АГАТА-А"), която своеобразно представлява първият учебник по хайку на български език. Какво, кога, къде и защо е хайку? Владислав Христов разкрива повече за древното японско изкуство в интервю за Ladyzone. 

Какво представлява поетичният жанр хайку?

Това е един доста всеобхватен въпрос. Накратко хайку е поетична форма, за която най-важен е моментът тук и сега. Ако успеем да "уловим" този момент с думи, значи сме се справили добре. Извън "улавянето" на момента, хайку има много тънкости и особености, които могат да бъдат овладени с времето и практиката. Не харесвам думата правила, затова бих казал, че хайку е кратка форма на поетична свобода. За да го възприемем е важно да бъдем с отворени сетива, изчистени доколкото можем от всякакви психически натрупвания от външната среда. Тогава хайку минава през нас безпрепятствено и въздействието му е много по-силно. В този смисъл - освободеността при четене и писане на хайку е най-важното условие за да съществува този поетичен жанр.

Наскоро излезе книгата "Основи на хайку", на която си съставител. Каква теоретична подготовка можем да открием в първия учебник по хайку на български език? 

На първо място бих искал да кажа, че такава книга липсваше на българската литература. Засиленият интерес към хайку през последните няколко години по естествен начин предизвика появата на този учебник. Той е много достъпен като стилистика, защото не е написан на тежък научен език. Термините са подробно обяснени и дори хората извън литературата съвсем спокойно биха ги разбрали. В книгата успях да събера представителите на две съвременни школи по хайку (американската и руската) - "Уроци по хайку" от Джейн Райкхълд и "Що е хайку?" от Алексей Андреев. Те са много различни, и едновременно си приличат по това, че приемат хайку като нещо земно и човешко, естествено като дишането и издишането. "Основи на хайку" първо ни учи как да четем хайку, без четене няма как да пропишем. Немалка част от съвременните автори четат малко и с времето стават себедостатъчни. Това води неминуемо до клиширане и бързо изхабяване дори на най-големия талант. Ако искаме да напредваме като пишещи хора, ще ни се наложи да виждаме по-далече от собствените си текстове, по-далече от литературния си нос.

Основи на хайку

На какво се дължи изключителната популярност на хайку по целия свят?

На неговата непосредственост. Текстът влиза в много пряк и бърз контакт с читателя. Действието му е мигновено. Освен това хайку често носи няколко подсмислови пласта. Предоставя на читателя много варианти и ключове за разгадаване. Ето защо за хайку няма граници. Макар, че родината му е Япония, в момента то е едно световно изкуство с милиони почитатели.

Как се нарича човек, който се занимава с писането на хайку?

Майсторите на хайку се наричат хайджини. Това наименование не е много популярно в България извън хайку средите. По-важното е не името, а какво прави хайджинът освен да пише добри хайку. Помага ли на другите пишещи, как се отнася към тях. Според мен колкото повече е постигнал е един хайджин, той е толкова по-земен и човечен. Видите ли някой да парадира с таланта и уменията си, бъдете сигурни, че е далече от хайку.

Има ли български автори на хайку, чиито текстове привличат вниманието ти?

Има разбира се, няма да се впускам в изброяване на имена. Истинските майстори на хайку не само в България, но и по света винаги са били малко. Писането на хайку не е надпревара, а личен път на лутане, спъване, падане, изправяне и продължаване напред. Няколко автора в страната ни работят упорито и порастват в жанра. Имат множество публикации в световни издания за хайку, печелили са и престижни конкурси. Съществуват и десетки други автори, които пишат тристишия и ги наричат хайку. Доколко това е правилно, нека самите те преценят. 

Литературните жанрове в днешно време преживяват една особено плашеща девалвация. Главната причина за тази негативна тенденция е репродуцирането на огромно количество нискокачествени текстове. Подмяната на стойностите е добре да бъде регулирана първо от самите автори. Един от начините е чрез повишаване на писателската автоцензура и хигиена. Осъзнаването, че писането не е състезание, и че всеки се движи в свой индивидуален коридор. Кой как го прави е съвсем отделен въпрос. По-важното е да няма страх от провала. При писането на хайку няма провал. Всичко е опит, ако извлечем поуките от него може да ни бъде много полезен. Споделянето при хайку също е определящо. Не се колебайте да публикувате своите текстове. Читателите дават най-добрата и честна обратна връзка. 

Повлияха ли литературните скандали в страната ни върху хайку?

Камерността на хайку като жанр, за сега го опазва от по-звучни скандали. Като цяло българската литературна среда за съжаление продължава да бъде строго сепарирана. Тя е умалено копие на цялото ни общество.Тази къде тиха, къде явна война между отделни автори и групи е едно голямо петно от което много ме е срам. Май забравяме, че първо сме човеци, а после писатели и всякакви други. Тежко на онази литература, която ражда омраза, а не приятелства. Заради всичко това все повече избягвам поетични събития, четения и премиери. 

Мечтая си за времето в което българските писатели ще престанат да гледат в паничката на другия и ще започнат да си помагат. Едва ли има по-прекрасно чувство от добре свършената съвместна работа.

Хайку произлиза от Япония. Какво е вдъхновявало големите майстори като Башо, Бусон, Исса и други?

Всяко време в което живее даден автор повлиява по един или друг начин неговото писане. През 17-ти и 18-ти век в Япония животът е бил коренно различен от този, който водим сега. Описвайки определени моменти от ежедневието, хайку до голяма степен пресъздава спецификите на епохата. Погрешно е да се говори за архаични и модерни хайку и да се съпоставят едни текстове написани преди няколко века със съвременните. Нека хайку бъде такова каквито сме ние самите, тогава няма да има значение в коя епоха ще е написано. Ако Башо го е вълнувал един падащ лист, защо и нас да не ни вълнува? В същото време ние водим високотехнологичен живот. Едно днешно хайку свързано например с мобилен телефон, Башо не би го разбрал. Хайку е пластична поетична форма, това е една от причините да оцелява и да се развива през вековете. Както всяка друга поезия, така и хайку борави с универсални истини, които вълнуват и ще продължават да вълнуват хората. 

Как стоят нещата в урбанизирания свят, в който живеем?

Урбанизираният живот не бива да ни пречи. Хайку моменти винаги ще има край нас, стига да имаме очи за тях а после и желание да ги опишем в тристишие. Голямо предизвикателство е, но е и голямо удоволствие когато "уловим" хайку. Писането на хайку е една добра дъвка не само за мозъка, но и за сетивата. Изостря ги и ни прави наблюдателни и съпричастни с всичко около нас. Ставаме пълнокръвни участници в живота, щом спрем да мислим за проблемите си и поглед от мобилния телефон в търсене на хайку моменти. Опитайте, не е толкова страшно, нито трудно, а резултатите са голям стимул!

Какво те вдъхновява да пишеш хайку в 21 век, 2018 година?

Животът в цялото му многообразие. Малките-големи моменти, това, че са едновременно ефимерни и вечни. Възможността да бъдат пресъздадени в текст и споделени с други хора, какво по-голямо вдъхновение от това?

Има ли бъдеще хайку в света на социалните мрежи - фалшиви приятели във Фейсбук, снимки с филтри в Инстаграм и нонсенс в Туитър?

Нелепо е да водим война с технологиите и социалните мрежи. Да, те имат доста негативни страни, но имат и положителни. Просто не бива да прекаляваме с виртуалното и везната да се накланя в негова полза. Литературата в това число и хайку безспорно имат място в социалните мрежи. Важното е всеки автор да изгради свой собствен баланс при публикуването на текстове и общуването си с читателите. Трудно е, но не и невъзможно.

Може ли да направи хайку един човек по-съзнат за настоящето, живота и реалността?

Осъзнатостта е твърде субективно понятие. Хайку може да ни направи по-наблюдателни и по-мислещи и по-резониращи на всичко, което ни заобикаля. В този век на презадоволеност и разпад на ценностите , хайку е като малко островче на спокойствието и човечността. Елате, има място за всички!

Какво е нужно, за да напишем едно добро хайку?

Да не мислим колко добро ще се получи и как ще подейства на читателите. Хайку няма за цел да грабне читателите и да им покаже колко големи майстори сме ние пишещите. То е споделеност между хора със сходна сензитивност и възприемане на света. Изчистим ли текста от егото си, сме на една крачка по-близко до доброто хайку.

Откъде да започнем, за да положим своите "Основи на хайку"?

Като начало може да се усмихнем. Една усмивка неминуемо ще предизвика друга усмивка, и ето, че имаме почти готово хайку. 

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Статии за четене или видео за гледане?