Андрония Попова е от онези необичайните песнопойни птици, чийто полет над родните небеса се отправя все по-нависоко. Поводът да се срещнем с вокалистката на Nasekomix, е предстоящият концерт на алтернативната банда в столичния Младежки театър на 11 февруари от 7 вечерта – запазете си събитието, ще бъде паметно. А ето я и Рони...
Какво да очакват феновете от предстоящия концерт на Nasekomix в Младежкия театър?
Ще представим албума ни "Великани и джуджета" за първи път на голяма сцена. Той е със специално изготвена сценография и сценично осветление. Имаме удоволствието да работим отново с Виктор Георгиев, който е с нас още от самото начало, когато пристъпвахме към театралните зали, а днес ни предстои турне из страната.
Подгрява ви Anka Gnoth. Какво трябва да знаем за нея?
Тя е прелестна млада дама от Берлин. Тя свири на акустична китара и пее авторски песни. Георги Дончев свири с нея от известно време и тя много харесва да е по нашите ширини.
С какво ще се различава предстоящият ви концерт с миналите ви пърформънси?
Това ще бъде концерт, изграден около музиката, настанена в мекия комфорт на театрална зала. Красиво осветление, приятна атмосфера, мелодии и чувственост. Повод премиерния и единствен по рода си концерт, организиран за около сто посетители в Софийския университет, си позволихме някои волности. Той бе режисиран от Марий Росен, а сценограф бе Владо Йосифов. Между песните излъчихме кратки видео истории, свързани със записите и пеенето в планината. Аз и контарабасистът - Георги Дончев, изпълнихме по една пиеса на улицата - пред залата – малко като на шапка. Вътре хората ни виждаха на стари телевизори, а Йосиф и екипът на БИНАР стриймваха концерта онлайн. Този концерт ще има лайв стрийминг по същото радио.
Какво е вашето послание с най-новото ви парче "Middle Finger Class"?
Че музиката диша и в най-мръсния въздух.
Как намирате вътрешна сила да поддържате духа на авангардна музика в една неблагодатна за алтернативния и експериментален звук почва като българската?
Ако беше благодатна почвата, нямаше да има авангард. Не знаем. дали ние сме авангард, но се опитваме да не спим. Ако можем да пробудим хората с музиката си...
Търсите ли по-различни места, където да записвате своята музика?
Тя е част от живота ни и така до края му. Това е нашият начин на живот. Отношението ни към създаването й, е като към живота – в условията, в които съществуваме, без много да се опитваме да записваме "като на Запад". Работим с това, с което разполагаме – нищо друго не ни е нужно. "Великани и джуджета" е записван в студиото, където работим, а вокалите – по чудни места сред Родопите. Там има особена акустика. За целта използвахме малка, подвижна записвачка.
Обичате да говорите за невидими сили и светове – не получавате ли коментари от рода на “сменете дилъра” и прочее мъдри забележки?
Преди да – вече не. (смях) Много хора мислеха, че сме наркомани, качваха, че музиката ни е наркоманска. И претърпяваха разочарование. Наскоро някой написа, че сме уцелили дилъра. Това сигурно е комплимент.
Трънлив ли беше пътят към музикалната ти реализация и как се случи всичко?
Мисля, че всеки се ражда музикант. Трънливото е да развиваш таланта и характера си, а най-трънливо е да съхраняваш своята същност, колкото и да си рутиниран.
Чували сме песните ви към саундтрака на вълнуващи български филми. На какво се дължи това?
Никога не сме си и помисляли за подобни неща. Никога не сме полагали усилия, за да постигнем това. Не ни е било цел. Срещата с Камен Калев се оказа съдбоносна – по това време нито той беше известен, ние още по-малко. След "Източни пиеси" нямаше нужда да убеждаваме някого, че музиката ни става за нещо. Сега просто ни откриват, ако музиката ни подхожда за филма им.
Какво носят песните ви – магия, молитва, метаморфоза... или?
За някои може да носят магия или просто приятна емоция, за други нищо. Ние самите не си поставяме определени цели, когато композираме. Опитваме се да заредим музиката си с чистота и добра енергия. По този начин тя вдъхновява и придружава другите по пътя им.
Какви са личните ти впечатления от родната сцена – започнаха ли хората да излизат не само заради бирата и свалките, а за музиката?
Хората в България винаги са имали усет към изкуствата, дори в най-трудните времена. Друг въпрос е какво се предлага в днешно време – и отговорността, която поемат!
Кои нови български банди обичаш да слушаш?
Fly We To The Moon, Skiller, Funky Miracle...
Какви артисти са повлияли на разбиранията ти за музика и изкуство?
Смели артисти, като Бьорк, Има Сумак и Ела Фицджералд.
Има ли лайв концерт на певица, на който си плакала?
О да, не веднъж. И на филми плача. Преди години избягах в Америка. Отидох сама. С мен бяха само слушалките и музиката. Един ден отидох на концерт на Бьорк в Ню Йорк, където свири струнен октет. Залата беше кръгла, а аз плаках от радост. Години по-късно отидох да видя Сара Барас на живо – невероятна фламенко танцьорка. Естествено с жива музика на сцената на Театро Файя в Кадиз. Уникално преживяване.
Електроника, джаз, пънк, инди рок, фюжън, трип-хоп – какво е бъдещето пред Nasekomix?
Предстои да разберем.
Има ли фестивали през 2016, на чиито афиши ще Nasekomix, изписано отгоре?
Да. В момента финализираме календара. Миналото лято представихме албума ни по време на “Meadows In The Mountains” в Родопите, където образно е родното му място. След това бяхме част от “Vola Open Air” на връх Околчица – невероятно място – токлова високо, че всякакви неприятни мисли и чувства остават някъде далеч, далеч. През септември успяхме да го представим и на “Аполония”, където БНТ заснеха концерта, и след излъчването му чухме доста добри отзиви. Очакваме скоро части от записа и на нашия сайт nasekomix.eu, както и в YouTube канала ни.
Освен с Nasekomix си позната с още някои други музикални включвания на сцената у нас – Help Me Jones, Sentimental Swingers. Какво предстои там за теб?
С Help Me Jones ще издадем нов мини-албум, и издателство Colibri ще преиздаде и разпространи старите. Със Sentimental Swingers би трябвало да започнем да берем плодовете на многото работа през 2015. Тогава издадохме албум и направихме много голям концерт с Биг Бенд Брас Асоциация. Сега ни канят да направим такъв в Русе, с техния биг бенд.