Мария Шеовска е от хилядите млади българи напуснали границите на родината, за да се реализират. Не, 30-годишната софиянка не е мечтала да учи и да развива потенциала си в чужбина. Тя не е от онези „целунати” от мама и татко деца, които разчитат на банковите им сметки или пък са решени на всяка цена да вкусят „плодовете” навън. Твърде рано се сблъсква с живота на големите, налага й се да учи и да работи, у нас преглъща обида от тези, които са й модел за подражание, и тогава търси възможност да се реализира извън България, макар почти без пари и дори без да говори добър английски език, защото се насочва към Великобритания. Но винаги е подкрепяна от семейството си.

Снимка: Личен архив



У нас тя завършва Средно художествено училище по приложни изкуства (СХУПИ). Вече е дипломиран креативен дизайнер с диплома от „Ковънтри Университет”. Продължава да живее и да работи в Обединеното кралство. Доброволства в театрална група, където играе, занимава се и с костюмите за спектаклите. Работи и като мотивационен лидер на деца със затруднения в училище... В момента е ангажирана и с борбата с COVID-19 – шие маски и ги праща по света. По пътя си Мария Шеовска върви, водена от амбиция, със самочувствие, но за миг не забравя добрината и помощта, които получава. И ги дава на другите безвъзмездно. С читателите на LadyZone.bg споделя историята си – доказателство, че самочувствието е от изключително значение за всеки, но то трябва да е подплатено.

Мария, откъде тръгна и докъде стигна?
Откакто се помня, се занимавам с изкуство. Още в първи клас мама ме записа за специална паралелка с изобразително изкуство, където се влизаше с конкурс по рисуване. Спомням си за подготовката за приемния изпит как рисувах отново и отново една възрожденска къщичка с щъркел до нея (голям почти колкото къщата). Там учих до седми клас. След това ме приеха в приложното училище (СХУПИ) със специалност „графичен дизайн”, а след това - „индустриален дизайн” в университета Ковънтри в Англия.

Всичко това не беше толкова лесно! Когато бях в 7 клас и се подготвях за гимназиалните си изпити по рисуване за приложното училище, нещо се случи, което промени изцяло семейния ни статут и животът ми, гледайки обратно сега - останах без един родител, така да се каже. Мама нямаше друг избор освен да ме отпише от частните уроци по рисуване. Когато тя отиде да говори с учителя, той каза, че имам талант и потенциал, които не са за подценяване и й предложи да продължавам да ходя, без заплащане, но с условието – „да не го разочаровам“. Аз, разбира се, нямах подобно намерение, дори това повече ме мотивира. След като ме приеха в приложното училище, същият този учител, знаейки че положението вкъщи хич не беше лесно, ми помогна да работя след училище в едно студио за реклама, където се правеха табелки, стикери, флаери... Там се научих да работя с фолиа, да правя реклами, да контактувам с клиенти и какво ли още не. Не ме питай как, но въпреки, че ходих на работа всеки ден след училище, понякога до доста късно, някак си успявах и да съм отличник и да получавам стипендия.

Графика - любима на майката на Мария
Снимка: Личен архив

Следващата стъпка, след приложното училище, беше Академията за изкуства, където се бях насочила към „индустриален дизайн”. Там обаче се влиза изключително трудно и с много „наляти“ пари за подготвителни уроци при „правилните хора“. Аз обаче нямах тези възможности и ми хрумна да събера подписка от съученици, и да помоля „СХУПИ” за едно ателие през уикенда, където други като мен с не много възможности да ходим и да се подготвяме сами, разделяйки си само разходите за наемането на модел, което излизаше по 1-2 лева на човек. Тази моя инициатива стана толкова популярна, че не само беше пълна къща с ученици всеки уикенд, някои от които ходеха и на платени уроци, а и учители започнаха да идват доброволно всеки път и да ни учат.

Отидох на консултации в Националната художествена академията, което е задължително, ако искаш да влезеш да учиш там. Като чуха, че сама се подготвям, казаха, че работите ми са трагични, че нямам талант и нямам никакъв шанс за академията! Бях толкова разочарована и накърнена, че това беше моментът, в който реших, че не искам да уча в България, независимо в коя институция... Проучих и видях, че най-добрите университети за индустриален дизайн в Европа по това време бяха в Холандия и Англия. Аз съм огромен фен на английската музикална култура и общо взето така взех решението за Острова.

Приятелите ми буквално ми се изсмяха, като чуха - първо заради финансовия аспект и второ… ами аз не знаех английски език. Честно казано, не ми оставаше време и пари за уроци по английски, а и този език никога не ми е бил приоритет. Разбрах, че има заеми за обучението и реших да си пробвам късмета, като кандидатствам. След като ме приеха, дойде моментът, в който трябваше да пратя на университета сертификат за английски език. Аз им казах, че за съжаление, нямам такъв и ще трябва да им откажа. За мой огромен късмет, от университета казаха, че са възхитени от портфолиото ми и биха искали да направят изключение и да ме приемат без сертификат. Условието беше да изкарам основен курс и преди да замина за Ковънтри, да направя тест, за да видят на какво ниво е английският ми език. За този тест, трябва да призная, също имах голяма помощ от приятел.

Лястовици
Снимка: Личен архив

 

Междувременно започнах нова, по-отговорна работа в ателие за обемни букви и външна реклама, благодарение, на която успях да събера малко пари и така заминах за Англия. Първата година в университета беше трудна във финансово отношение, но пък беше толкова изпълнена с нови преживявания и емоции, че това дори не ми правеше впечатление. Започнах да работя в кухнята на един пъб, а след това като барманка в нощен клуб.

През втората година като студент там – 2010-а, една гостуваща лекция ни запозна с конкурс за започване на собствен бизнес, където трябва да направиш бизнес план и презентация и ако спечелиш, те спонсорират с 5000 евро, за да го стартираш. Тези пари не отиват директно при теб, а ти съставяш план от необходимото с този бюджет и те го изпълняват, давайки ти извънредни бизнес лекции (как да се регистрираш, да си оправяш данъците и т.н.). В този момент имах приятел – мотокросист англичанин, и постоянно коментирах, че нещата, които той си прави по поръчка - стикери, принтиране върху екипите и други, аз знам как да ги направя, защото точно това работех в България. Казвах му също, че плаща твърде много пари за тях. И тогава ми хрумна, че това може да е бизнесидеята ми! Спечелих конкурса и така започнах своя бизнес, който кръстих „The Grasshopper“ (Скакалецът). Името дойде много спонтанно вечерта преди конкурса, когато правех последни поправки по презентацията. Липсваше ми лого, за да има завършен вид и реших да ползвам една моя стара стилизация – от осми клас, която беше на скакалец. Много си я харесвах, без да подозирам, че по-късно този запазен знак ще се превърне в отличителна черта на моя бизнес. В началото нямах намерение да е задълго, а колкото, докато съм в университета, за да не работя като барманка. След като се дипломирах, започнах да ходя на интервюта за работа по специалността си. Но без успех. В същото време бизнесът ми се завъртя успешно и в един момент реших да се откажа от търсенето на друга работа и това да ми бъде доходът.

Да направиш от нищо - нещо
Снимка: Личен архив

В момента живея комфортно в Ковънтри и отделно от „Грасхопър”-а се занимавам с редица други неща - доброволствам в театрална група, където освен, че играя, съм и костюмен и пропс дизайнер и изпълнител. Работя и като мотивационен лидер на деца със затруднения в училище. В свободното си време най-обичам да си правя проекти по къщата, като собствени мебели, рисувам и картини. Още не мисля, че съм „стигнала“ там, където съм тръгнала.

Какъв е мотивът ти да вървиш напред и нагоре?
В началото, може би това да доказвам, че с труд и упорство мога да постигна каквото си наумя, независимо от обстоятелствата. Не обичам да разочаровам и за мен е много важно да давам 100% от себе си. Сега - това да съм независима, да знам, че не разчитам на други и нямам лимити. Но най-вече това, да мога да помагам, както на мен са ми/и ми помагат всеки ден - с любов, разбирателство и подкрепа, било то емоционална, техническа или материална.

Снимка: Личен архив

Защо насочи креативността си към дизайна - какви стилове харесваш и как осъществяваш идеите си? В каква посока работиш сега?
От толкова години се занимавам с дизайн, истината е че, вече не помня какво ме насочи към това. Визуалният баланс и естетика са много важни за мен. Още от дете си спомням как размествах мебелите на всяко ново място, подреждах книгите си по цветове, правих макети на стаи, които си мечтаех да имам и тем подобни. Обичам реда. С годините хаоса все повече ме натоварва. Винаги съм била сръчна и ако нещо, което съм направила не е „заводски“ перфектно, не съм доволна. Винаги гледам да осъществявам идеите си по креативен начин и с малък бюджет. Много ме бива да правя от нищо - нещо и тогава получавам и най-голямо усещане за продуктивност.

В изкуството любимият ми стил е импресионизмът - обожавам цветовете! В индустриалния дизайн и модата харесвам по-винтидж стиловете от 40-те/60-те години. Например, джи-план мебелите и пин-ъп стилът. Един от любимите ми художници обаче е Алфонс Муха, бащата на графичния дизайн, който пък е в Арт Нуво стила. В момента имам няколко малки проектчета, по които работя из къщата, но честно казано, не ми остава време да ги завърша…

Ако трябва да съм честна, новооткритата ми страст към актьорството и всичко свързано с театралната и филмова продукция, е нещото, с което бих искала да се занимавам оттук насетне.

В ролята на Елизабет в спектакъла <Франкенщайн>
Снимка: Личен архив

Как ще формулираш отношението си към красотата, модата, естетиката, защото показваш твой, различен стил, който май те е съпътствал и през годините?
Има много стилове, които харесвам и през които съм минала, докато се „намеря“. Моят стил е смесица от нещата, които харесвам и в които вярвам, и не се влияе от тенденции. Зад пин-ъп стила например, се крие зараждането на феминизма и революцията на модерната работеща жена - силна, независима и борбена. Доставя ми огромно удоволствие да оформям тоалетите си, да си правя прически и т.н. Като жени, според мен, е изключително важно да окуражаваме красотата и женствеността, стига да го правим със стил и класа. А за това дори не са нужни пари.

Във времето на пандемия шиеш маски - какво те провокира в тази посока, какви модели майсториш и на кого ги предлагаш?
Да, стана случайно. Реших да ушия маска за себе си и за някои от приятелите ми. Като ги получиха по пощата, те започнаха да ме убеждават да започна да ги продавам. В началото имаше доста хейтъри, тъй като тук първоначално по Би Би Си бяха казали, че маските дори ускоряват заразата… Бях на ръба да се откажа заради негативните коментари. Но реших, защото вярвам, че маските наистина помагат, че и за хората, които споделят моето мнение, това е вид помощ (имайки предвид, че медицински маски тук никъде не се продават). След като по Би Би Си промениха становището си, настана бум на търсенето на маски и сега шия от сутрин до вечер. Пращам в целия свят – на Острова, САЩ, Австралия, Европа... Продавам ги през „Esty”.

Занимаваш се и с нещо, различно от дизайна - работиш и като мотивационен лидер с деца, които имат затруднения с някои предмети в училище...
Това отново се случи доста случайно. Имам профил в сайт за начинаещи актьори, където въпросната компания ме намери и ми предложи да отида на интервю. Честно казано, няма нищо общо с изкуството, но ми харесва, защото понякога наистина ти дава усещане, че си направил промяна. Плюс това работата е свързана с много пътуване из цяла Англия и се сприятеляваш с ентусиазирани и невероятни хора. Моята длъжност е да ръководя екип от експерти по дадения предмет. Специализирам в областта на математиката и английския език, като през годините английският ми много се разви, тъй като си го бях поставила за цел.

Какво те кара да вярваш, че ще успееш да повдигнеш нивото на един ученик, че ще му вдъхнеш кураж и самочувствие?
Обичам да се държа приятелски с децата, да се опитвам да ги провокирам да мислят креативно и да ги развеселявам. Показвам им, че няма лошо да си различен и че винаги трябва да си себе си. Най-вече се опитвам да обръщам нещата, които ги разсейват, в такива, които да са им полезни. По този начин се опитвам да им показвам, как предметите, които учат, са винаги свързани с живота и че „забавното“ може да бъде и „продуктивно“. Например, веднъж цяла седмица преподавахме математика на 10-годишни деца. Имаше едно момиченце, което хич не обичаше предмета. Всъщност, децата, които казват, че не „обичат“ даден предмет, обикновено просто не го разбират, получават лоши оценки и го намразват. Та тя постоянно се разсейваше с някакви неща и хич не беше в час. Един ден преговаряхме проценти и тя си говореше със съученичката си. Отидох при тях и тихичко я попитах за какво си говорят. Тя ми разказа някаква нелепа история как навън заваляло и й напомнило за леля й, която носи големи обувки, защото си слага по 11 чифта тънки чорапи, а като вали сваля 7, защото й се подуват краката и т.н. Казах й, че ако ми съчини задача по тази история, свързана с проценти, и я зададе на целия клас, ще й дам точки (ние им даваме точки и след това награди). Тя се срамуваше в началото, но го направи и превърна историята в задача, от която дори учителят беше възхитен. Това толкова й вдъхна кураж, че до края на седмицата беше като друг човек! Оценката й на крайния изпит беше отлична, а когато се сбогувах с тях последния ден, тя дойде и ме гушна, и ми каза, че математиката й е станала втория любим предмет след рисуването!

Падала ли си духом, в какви моменти и какво те е вдигало?
Разбира се. Всеки пада духом от време на време, абсолютно нормално е. Аз лично съм доста самокритична и имам моменти, в които се чувствам сякаш до никъде не съм стигнала и не съм постигнала нищо, и не давам достатъчно... Близките хора са тези, които винаги ме вдигат, те са моят номер едно.

Снимка: Личен архив

Доколко е важно самочувствието за една жена?
Когато работиш усърдно (било то в работата или вкъщи), няма нищо лошо да имаш самочувствие, стига то да има покритие, а не да е надменно. Всяка жена трябва да бъде горда с това как изглежда и да показва красотата си със стил. Когато имаш самочувствие имаш и хъс. Както казват: „Обличай се за работата, която искаш, а не за работата, която имаш“.

Имаш ли своя азбука на самочувствието, която следваш?
Бъди добър, прави добро, изглеждай добре и не очаквай нищо в замяна.

  • Ирина Велкова: Асоциацията на българите в Лил и българското училище са мисия, която ме изгаря отвътре
  • Стегнато тяло за самочувствие: Сандра и Сенада могат да ви помогнат
  • Джасинда Ардърн и изкуството да се управлява с емпатия
  • Учителката Александра Георгиева: Думите са нещо вълшебно, те свързват хората. Написаното остава.
  • 10-те най-добри песни, които ще дадат сила и самочувствие на всяка жена (ПЛЕЙЛИСТ)
  • Косата прави жената уверена, гримът е тайното й оръжие, а здравата кожа е огледало на организма й
  • Певицата Цвети Радойчева: За да бъдеш успешна личност, трябва да имаш самочувствие
  • Виолета Марковска: Тялото е тленно, промяната започва в душата
  • Биляна, която извървя 418 км през пет планини: Направих този преход, за да мотивирам жените
  • Хати Макданиел и силата да преследваш мечтите си, когато никой не те приема
  • Комедиантката Петя Кюпова: Не е нужно жената да е винаги "с рогата напред", за да успява. Може да го направи и с лекота и финес
  • Белезите не са грозни! Те са пътната карта, по която е минало тялото
  • Тъмната страна на нежния пол - Анна Гюрова и имат ли място жените в хорър литературата
  • Смело напред! Ема Гейтуд - първата жена, изминала сама Пътеката на Апалачите с дължина 3500 км
  • Ирина Каракехайова, художник: Майчинството е извор на сила и самочувствие
  • Силата на личната легенда - Опра Уинфри от чувалите с картофи до най-известната жена в света
  • Как да развием самоувереност - съвети от Далай Лама
  • Магията, която всички носим - как Джоан Роулинг победи несигурността в себе си и покори света
  • 15 известни жени ни дават уроци как да бъдем уверени в себе си
  • Елена Димитрова-Ангелова, психолог: Позицията „каква искаш да бъда, за да ме харесваш“ не носи дълготраен успех