Отгледан от майка с психично заболяване, британският режисьор Сам Мендес, познат с работата си над филми като военния епос "1917" и "007 Координати: Скайфол" и "Спектър на утехата" от поредицата за Джеймс Бонд, от ранна възраст възприема киното като второ семейство и му отдава почит в последния си филм, предаде Франс прес.
"Империя на светлината" разказва историята на служителка в кино с нестабилно психично здраве (Оливия Колман) в английски крайморски град, която се влюбва лудо в свой нов, чернокож колега.
"Не съм израснал във функционално семейство", споделя 57-годишният режисьор в интервю за агенцията. "Театърът, киното и спортът бяха като мои семейства в младостта ми".
В "Империя на светлината" киното е своеобразна пресечна точка за хора от различни поколения, които в известен смисъл никога не биха се видели един друг. Именно това ми харесва. Това е изцяло мой личен опит", продължава той.
Формирал се в театъра, към който винаги се връща след снимки, Сам Мендес се прочува с филма "Американски прелести" (1999), който му носи "Оскар" за най-добър режисьор.
След двата филма от поредицата за Джеймс Бонд, Мендес демонстрира виртуозни режисьорски качества с военния епос "1917", чието действие се развива по време на Първата световна война.
"Империя на светлината" приема много по-интимен обрат под свенливото слънце на британското крайбрежие през 70-те години на миналия век и също така предизвиква латентния расизъм на това общество.
"Създаването на филм не винаги е резултат от обмислено решение. Понякога се чувстваш длъжен да разкажеш точна история" казва Сам Мендес.
За режисьора е дошло времето да се изправи срещу проблемите, дефинирали неговата младост. "Имах добра майка, пълна с енергия и живот. Но тя имаше тази болест. Стана маниакална", обяснява той.
"Тя не можеше да заспи, започна на практика да има халюцинации. Заведоха я в болницата, дадоха й лекарства. И когато се върна, тя беше наддала, беше загубила самочувствие. И всичко започна отново", разказва режисьорът.
Син на разведени родители, Сам Мендес прекарва детството си между домовете на майка си и баща си. "Започнах да разбирам, че тя е болна, че това е цикъл, когато станах тийнейджър. Но когато си дете, всичко рухва с всяка криза", споделя той.
"Тези преживявания ме направиха наблюдателен, сдържан, грижовен човек", добавя той.
Сам Мендес започва да създава първите си творби, пишейки сценарии, още когато е студент. "Да ръководиш филмов екип или театрална трупа има нещо общо с това да се грижиш за човек с проблеми", споделя той.
"Става дума за наблюдение и контрол. Човек изграждате алтернативна вселена, която, за разлика от живота си, може да контролира", обяснява Мендес. "В ранните си години говорех много, дори преди някой актьор да започне да прави каквото и да било", спомня си той. През годините режисьорът е научил, че има различни начини да се обърнеш към всеки".
"Харесвам актьори, които не говорят много. Мисля, че предпочитам актьори, които са интуитивни, но в същото време не се страхуват от провал. Които не мислят прекалено много за себе си, за имиджа си", продължава режисьорът.