Този текст не може да започне с друго, освен с:
Подобно на всеки друг Бонд филм, след задължителната покачваща адреналина сцена, и този започва с "неговата" песен и малко сюрреалистичен "видеоклип". Иначе Skyfall - освен на парче и на филм, е име и на нещо друго. На какво? Ще разберете, когато изгледате новия Джеймс Бонд. До края. Онова, което си помислих, когато я чух премиерно, беше че това ще е първият чувствителен и сантиментален Бонд в дългата история книги, комикси, радиопредавания и филми с участието на великия шпионин от MI6 – онзи, който ще изпитва съмнения относно ролята си, ще се поблъска (освен в стени с някоя яка кола) и в разни екзистенциални проблеми и може даже да пролее мъжка сълза, докато стреля по врага. E, във всяка шега има малко истина, оказа се, че и в тази също.
В това със сигурност е намесен пръстът на Сам Мендес, който има добър кинопоглед върху човешките емоции – от „Американски прелести”, та чак до „Пътят на промените”. Сега Сам дебютира като режисьор на епизод от Бонд поредицата и както всички преди него, завърта барабана на историята в „своята” посока. В "Skyfall" на фона на типични Бонд пейзажи, екзотични дестинации, но с много по-малко шпионски джаджи и все пак - с неизбежните фатални красавици в беда, лайтмотивът на филма е в задаването на логичния въпрос - доколко поизтърканият агент има място в свят, в който лошите вече са в сенките зад компютрите, а не с пушки зад вратата на суперлуксозни хотели по света и у тях (UK, да).
Дори и да не харесвате Даниел Крейг (все пак не е Шон Конъри), не може да не свалите почтително шапки за поредното брилянтно участие на Джуди Денч в ролята на Ем. Колкото до ролята на изрусения Хавиер Бардем - като лошото, умно и обидено на Ем момче - Раул Силва – той спокойно може да бъде вашият личен киномански мотив да гледате филма. Не само, защото е първият испански актьор, който играе ролята на злодея в поредицата за Бонд. А и защото се справя толкова добре с нея, че чак усмихва.
Филмът успешно съчетава традиционните, даже превърнали се в запазена марка мотиви и прийоми – повтарящата се голяма песен (преди "сега" хита на Адел, за филмите на Бонд пеят цяла плеяда от големи музиканти - Том Джоунс, Нанси Синатра, Луис Армстронг, Пол Макартни, Duran Duran, A-Ha, Тина Търнър, Шерил Кроу, Garbage, Мадона, Крис Корнел, та чак до дуета на Джак Уайт и Алиша Кийс) в напрегнатите моменти, както и задължителната мелодия, която съпътства агента през промъкването му между красавици, конспирации, лоши... и този път - и между проблема със застаряването му, пропукването на доверието му към Ем и вярата в необходимостта от MI6 въобще. Саундтракът иначе е дело на Пол Нюман и включва цели 30 парчета
За мъжката част - фаталните мадами този път са Беренис Марло и Наоми Харис, като последната е приятен завършек на един сюжетен сериален кръг, на който заклетите фенове на поредицата ще се изкефят, а на другите няма да им направи впечатление. И да - в "Скайфол" най-фаталната Бонд дама е Ем, пък нека няма тяло на модел или очите на Ева Грийн, например.
Най-важното обаче е налично - чарът на Бонд още от "раждането" му през далечната 1953г., макар и малко поостарял и попрашасал, си е там - агентът е истински английски джентълмен, независимо колко е измърлян, ранен или колко безднадеждна е ситуацията, в която големите му задачи го забъркват. А и трябва да признаем, че шпионските игри във всичките им варианти, винаги ще бъдат интересни – дори и (а може би особено), когато са лустрирани в старошколски стил. За това трябва да отдадем почест на Иън Флеминг, високообразован, богат и също английски джентълмен, който дърпа спусъка на Бонд манията и вдъхва живота на „сборния” образ от агенти, които среща по време на службата си за Кралицата - Джеймс Бонд (ето как си го е представял той). Ако се чудите откъде идва това име – 007 е кръстен на известен орнитолог – Флеминг е бил доста запленен от птичките. И казва, че е искал възможно най-скучното и обикновено име за агента си.
Иронично, през годините „Бонд, Джеймс Бонд” става едно от най-разпознаваемите имена въобще, а мартинито е запазената марка на опасните, но изискани господа с пистолети, затъкнати във вътрешния джоб на саката им. Филмите с „негово участие” пък винаги са абсолютен хит. Предполага се, че това ще е съдбата и на "Координати: Скайфол", който отбелязва 50-годишнината от първия филм за Бонд и е един от малкото, които не носят име на някоя от Флеминг-историите. Обаче... класиката си е класика и тя не може да се съревновава с новото - защото всяко нещо си има своето място, а под слънцето земята е много и стига за всички. Особено, когато говорим за агент какъвто е 007, па макар и да има драма с годинките и да проскърцва емоционално на моменти...
Убедете се сами по кината. От 26 октомври.
